ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
20 март 2014 година
Дело F‑44/13
Françoise Michel
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностно лице — Иск за обезщетение — Възнаграждение — Назначаване на служба в трета страна — Надбавка за условия на живот — Изчисляване на надбавката — Неправилно вземане предвид на данъка върху наследствена пенсия — Грешка на органа по назначаването — Искане за поправяне на претърпяната вреда — Окончателен характер на фишовете за заплата — Давностен срок, чието изтичане може да бъде противопоставено на длъжностното лице — Член 85 от Правилника — Неприложимост — Член 76 от Процедурния правилник — Явно недопустима жалба“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него, с която г‑жа Michel по същество иска да се отмени решението от 25 януари 2013 г. на органа по назначаването на Европейската комисия (наричан по-нататък „органът по назначаването“), с което подадената от нея по административен ред жалба е уважена само частично, с мотива че искането ѝ да бъде напълно обезщетена за вредата от неправилното изчисляване в продължение на близо десет години на сумата, която ѝ се е дължала като надбавка за условия на живот, е направено със закъснение
Решение: Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна. Осъжда г‑жа Michel да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Европейската комисия.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Основания — Незаконосъобразност на решение на органа по назначаването, което не е било обжалвано в предвидения срок — Недопустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Жалби на длъжностните лица — Искане за обезщетение, отправено до институция — Позоваване на затруднения да се разберат правилата за заплатите, за да се обоснове късното отправяне на искането — Недопустимост — Надбавка, изплатена на добра воля от администрацията и изчислена по поискания от молителя начин — Приложимост на срока за отправяне на искания за възстановяване на неоснователно получени суми — Изключване
(член 85, втора алинея и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Възнаграждение — Право на мораторна лихва — Условия
1. Длъжностно лице или служител, което/който в установения срок не обжалва по административен и след това — по съдебен ред актове с неблагоприятни за него последици, не може да отстрани този пропуск и така да си осигури нови срокове за обжалване, като впоследствие отправи искане за изплащане на надбавка, с което ясно цели същия имуществен резултат като този, който би получил(о), ако беше обжалвал(о) тези актове в установения срок.
(вж. точка 45)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 13 юли 1993 г., Moat/Комисия, T‑20/92, точка 46
Съд на публичната служба — 28 септември 2011 г., Hecq/Комисия, F‑12/11, точка 50 и цитираната съдебна практика
2. Целта на сроковете за обжалване по административен и по съдебен ред, чието спазване е абсолютна процесуална предпоставка и които не зависят нито от волята на страните, нито от тази на съда, е да се гарантира в рамките на институциите на Съюза абсолютно необходимата за тяхното добро функциониране правна сигурност, като се избегне неограничено във времето оспорване на пораждащите правни последици актове на Съюза, както и да се предотврати всякаква дискриминация или произвол при правораздаването. Така възможността за отправяне на искане по член 90, параграф 1 от Правилника не позволява на длъжностното лице да заобиколи прилагането на предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за обжалване по административен и по съдебен ред, като непряко, чрез последващо искане оспори по-ранно решение, което не е било обжалвано в срок.
В това отношение, тъй като спазването на посочените срокове е абсолютна процесуална предпоставка, обстоятелството, че институция приема да разгледа по същество частично просрочена и следователно недопустима жалба, подадена по административен ред, не може да доведе до неприлагане на системата на императивни срокове.
(вж. точки 46 и 68)
Позоваване на:
Съд — 13 ноември 1986 г., Becker/Комисия, 232/85, точка 8
Първоинстанционен съд — 29 януари 1997 г., Adriaenssens и др./Комисия, T‑7/94, точки 27 и 33 и цитираната съдебна практика; 24 март 1998 г., Meyer и др./Съд, T‑181/97, точка 31; 5 март 2008 г., Combescot/Комисия, T‑414/06 P, точка 43 и цитираната съдебна практика
3. Длъжностното лице не може да обоснове късното подаване на молба за изплащане на надбавка на базата на облагаемата основа на заплатата му, като се позове на това, че е срещнало затруднения да установи кои са правилата за изчисляване и да разбере какво предвиждат. Всъщност от всяко длъжностно лице, което полага обичайно дължимата грижа, се очаква да е запознато с Правилника, и по-специално с правилата, уреждащи заплащането.
Освен това обстоятелството, че органът по назначаването е решил на добра воля да изплати за минал период правилно изчислена надбавка на заинтересовано лице, отговарящо на условията за получаване на такава надбавка, която преди това е изчислявана на базата на спорната данъчна основа, не предоставя на длъжностното лице правото да иска съответно прилагане на петгодишния срок, предвиден в член 85, втора алинея, второ изречение от Правилника. При всяко положение не е налице нарушение при изпълнението на задълженията на институцията, ако тя не е привлякла вниманието на длъжностното лице върху правилата за изчисляване на дължима сума. Институция, която трябва да изплаща хиляди заплати и надбавки от различно естество на своите длъжностни лица и служители, не се намира в сравнимо положение с длъжностно лице, което е лично заинтересовано да проверява сумите, които му се изплащат всеки месец.
(вж. точки 52—54 и 69—73)
Позоваване на:
Съд — 18 март 1975 г., Acton и др./Комисия, 44/74, 46/74 и 49/74, точка 29; 27 октомври 1987 г., Houyoux и Guery/Комисия, 176/86 и 177/86, точки 9 и 14—16
Първоинстанционен съд — 10 февруари 1994 г., White/Комисия, T‑107/92, точка 47; 5 ноември 2002 г., Ronsse/Комисия, T‑205/01, точка 52; 16 май 2007 г., F/Комисия, T‑324/04, точка 144 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 12 март 2014 г., CR/Парламент, F‑128/12, точка 45 и цитираната съдебна практика
4. Когато допусната от администрацията грешка не излиза извън рамките на най-често срещаните грешки и корекции при изчисляването на месечните заплати, които могат да са в полза или, обратно, в ущърб на заинтересованото длъжностно лице, е нормално, ако тези грешки бъдат коригирани при установяването им, да не се изисква мораторна лихва нито от длъжностното лице, нито от администрацията, като се има предвид, че освен в изключителни случаи на допуснати от органа по назначаване сериозни грешки, корекциите, извършени вследствие на обжалване по административен или по съдебен ред, не се различават от най-често срещаните корекции.
Освен това при всяко положение начисляването на мораторна лихва върху сума, която институцията възнамерява да изплати на добра воля, е мислимо само когато, от една страна, размерът на главния дълг е установен или поне установим въз основа на доказани обективни факти и от друга страна, разглежданото плащане след това е неоснователно забавено от администрацията.
(вж. точки 80 и 82)
Позоваване на:
Съд — 13 октомври 1977 г., Gelders-Deboeck/Комисия, 106/76, точки 26—29
Първоинстанционен съд — 12 март 1996 г., Weir/Комисия, T‑361/94, точка 52 и цитираната съдебна практика