Language of document :

Преюдициално запитване от Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen (Швеция), постъпило на 18 юни 2019 г. — Föreningen Skydda Skogen

(Дело C-473/19)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Föreningen Skydda Skogen

Ответник: Länsstyrelsen i Västra Götalands län, B.A.B.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 5 от Директива 2009/147/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която забраната обхваща само видовете, които са изброени в приложение 1 към Директива 2009/147, изложени са на някакъв риск или са засегнати от намаляване на популациите в дългосрочен план?

Трябва ли понятията „умишлено убиване/обезпокояване/разрушаване или унищожаване“ в член 5, букви а)—г) от Директива 2009/147 и в член 12, букви а)—в) от Директива 92/43/ЕИО2 на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която, ако целта на мерките е очевидно различна от убиването или обезпокояването на видовете (например мерки в областта на горското стопанство или развитие на земите), трябва да съществува риск мерките да доведат до неблагоприятни последици за състоянието на запазване на видовете, за да се прилагат забраните?

Ако отговорът на която и да е част от втория въпрос е, че за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на ниво, различно от индивидуалното, трябва ли оценката да се извърши в един от следните мащаби или на едно от следните нива:

а.    определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;

б.    засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);

в.    съответната метапопулация;

г.    цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?

Трябва ли съдържащият се в член 12, буква г) от Директива 92/43 израз „повреждане или унищожаване“ на местата за размножаване да се тълкува в смисъл, че изключва национална практика, съгласно която за прилагането на забраната трябва, въпреки предприемането на предпазни мерки, да е налице загуба на постоянната екологична функция (ПЕФ) на местообитанието на съответния вид поради увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, индивидуално или кумулативно, така че забраната се прилага само ако състоянието на запазване на съответния вид има вероятност да се влоши на едно от посочените във въпрос 3 нива?

Ако отговорът на четвъртия въпрос е отрицателен, тоест за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на ниво, различно от местообитанието в индивидуалния район, трябва ли оценката да се извърши в един от следните мащаби или на едно от следните нива:

a.    определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;

б.    засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);

в.    съответната метапопулация;

г.    цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?

Въпроси 2 и 4, поставени от Mark- och miljödomstolen (Съд по дела, свързани с недвижими имоти и с околната среда, Швеция), включват въпроса дали предвидената в директивите строга защита спира да се прилага за видовете, за които е постигната целта на съответната директива (благоприятно състояние на запазване).

____________

1     ОВ L 20, 2010 г., стр. 7.

2     ОВ L 206, 1992 г., стр. 7.