Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 12 декември 2018 г. — AQ и др./Corte dei Conti и др.

(Дело C-789/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: AQ и др.

Ответници: Corte dei Conti, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’Economia e delle Finanze, Inps-Gestione

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 3, параграфи 2 и 3 ДЕС, членове 9, 45, 126, 145, 146, 147 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3 и 5 от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, доколкото тази норма насърчава италианската публична администрация да предпочита при назначаването или възлагането на задачи само работници, които вече имат пенсия, отпусната от италиански публични осигурителни институции?

Допускат ли член 106, параграф 1 и член 107 ДФЕС национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която разрешава на италианската публична администрация, извършваща икономическа дейност, която трябва да е съобразена с член 101 и сл. ДФЕС, да използва труда на лица, съгласили се да се откажат напълно или частично от полагащото се за тази дейност възнаграждение, като по този начин се спестяват разходи, което може да осигури предимство на съответната администрация в конкуренцията с други икономически оператори?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 126 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 3 и член 7, буква а) от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия допуска работник да изрази валидно отказ, пълен или частичен, от възнаграждение, като целта на този отказ е единствено да избегне да изгуби работата си?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 14, член 15, параграф 1, член 126 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 5, 6 и 10 от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия допуска работник да престира труд в полза италианска публична администрация, отказвайки се напълно или частично от съответната компенсация, дори ако за този отказ не е предвидено никакво изменение на условията на труд, нито на работното време, нито на количеството и качеството на изискваната работа и на произтичащата от нея отговорност, и то независимо от това, че отказът от част от възнаграждението води до съществено изменение на трудовото правоотношение, както от гледна точка на пропорционалността на възнаграждението на качеството и количеството на извършваната работа, така и поради това че по този начин в крайна сметка работникът е принуден да извършва дейността си при неблагоприятни условия на труд, които предполагат по-малко старание в работата и са предпоставка за по-малко ефективна работа на администрацията?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, член 126 и член 151, първа алинея ДФЕС, член 15, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейския стълб на социалните права прилагането на член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, във връзка с член 23 ter, параграф 1 от Декрет-закон № 201/2011, преобразуван в Закон № 214/2011, доколкото тези норми допускат/налагат на италианска публична администрация, дори при висящо трудово правоотношение или отношение на сътрудничество, да намали полагащото се на работника възнаграждение в зависимост от изменението на максималния размер, предвиден в посочения член 23 ter, параграф 1 от Декрет-закон № 201/2011, преобразуван в Закон № 214/2011, тоест в зависимост от непредвидими обстоятелства и във всеки случай съгласно механизъм, който не може да бъде разбран веднага, и въпреки информацията, дадена на работника в началото на трудовото правоотношение?

Допускат ли членове 2, 3 и 6 ДЕС, членове 8 и 126 ДФЕС, членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 10 и 15 от Европейския стълб на социалните права национална правна норма като член 1, параграф 489 от Закон № 147/2013, която при посочените в нея условия задължава италианската публична администрация да намали възнагражденията, полагащи се на служителите и сътрудниците ѝ, които имат право на пенсия от публична осигурителна институция, като по този начин ощетява тези работници по причини, свързани с наличието на други доходи, което не насърчава продължаването на трудовата активност, частната стопанска инициатива и създаването и нарастването на частното имущество, които обаче са богатство и ресурс за нацията?

____________