Жалба, подадена на 18 юли 2019 г. от International Tax Stamp Association Ltd (ITSA) срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 16 май 2019 г. по дело T-396/18, ITSA/Комисия

(Дело C-553/19 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: International Tax Stamp Association Ltd (ITSA) (представител: F. Scanvic, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 16 май 2019 г. по дело ITSA/Комисия (T-396/18) и да приеме, че жалбоподателят има процесуална легитимация и правен интерес,

да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2018/573 на Комисията от 15 декември 2017 година относно основните елементи на договорите за съхраняване на данни, сключвани като част от система за проследяване на тютюневите изделия¹ , Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия² , както и Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия³ .

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди по същество, че Общият съд е нарушил правния му интерес по отношение на Делегиран регламент 2018/573, Регламент за изпълнение 2018/574 и Решение за изпълнение 2018/576. Следователно неправилно Общият съд е отхвърли като недопустима подадената от жалбоподателя жалба за отмяна на тези три акта на Комисията.

Според жалбоподателя двата обжалвани регламента засягат пряко както него, така и неговите членове. Другите критерии по член 263 ДФЕС също са изпълнени. Освен това, макар и основното съдържание на обжалваното решение да налага държавите членки да приемат актове за изпълнение, случаят на член 3, параграф 2 от посоченото решение не е такъв, като с него обжалването от независима трета страна се ограничава само до един от петте защитни елемента, които се поставят на тютюневите изделия. Последно посочената разпоредба е достатъчна сама по себе си.

По същество на спора жалбоподателят твърди, че обжалваните актове нарушават член 8 от Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия⁴ . Тази разпоредба забранява извършването на операциите по маркиране на тютюневите изделия да се възлага на тютюневата промишленост, докато в трите обжалвани акта на Комисията се предвижда именно това. Жалбоподателят допълва, че горепосоченият протокол, макар и да не е влязъл все още в сила, е подписан и сключен от Съюза, като с него се забранява Съюзът да приема актове, които да нарушават посочения протокол.

Обстоятелството, че Директива 2014/40/ЕС⁵ изрично не забранява разглежданите операции да се възлагат на тютюневата промишленост е без значение, тъй като от една страна, тази директива може и трябва да бъде тълкувана в съответствие с посочения протокол, и от друга страна, дори да се предположи, че такова тълкуване е невъзможно, тогава самата директива би била в противоречие с посочения протокол, а следователно и с договорите на ЕС.

____________

¹ ОВ L 96, 2018 г., стр. 1.

² ОВ L 96, 2018 г., стр. 7.

³ ОВ L 96, 2018 г., стр. 57.

⁴ Първи протокол към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна, приет в Сеул на 12 ноември 2012 г.

⁵ Директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1).