Language of document :

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Steiermark (Австрия), постъпило на 20 февруари 2019 г. — EX

(Дело C-141/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Steiermark

Страни в главното производство

Жалбоподател: EX

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld

При участието на: Finanzpolizei (Финансова полиция)

Преюдициални въпроси

1.    Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги 1 и Директива 2014/67/ЕС2 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, предвиждаща много високи глоби, и по-специално санкции с висок минимален размер, които могат да бъдат налагани кумулативно на съответния работник или служител за нарушения на формални задължения във връзка с трансграничната заетост на работници и служители, като например пропуск да се държи на разположение документацията относно трудовите възнаграждения или пропуск да бъде изпратено уведомление до Zentrale Koordinationsstelle (Централна координационна служба, наричана „ZKO“)?

2.    Ако на въпроса по точка 1. не бъде отговорено утвърдително:

Следва ли член 56 ДФЕС, Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат налагането на кумулативни глоби при нарушения на формални задължения при трансграничната заетост на работници и служители, когато горната граница на санкцията не е определена в абсолютен размер?

3.    Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, предвиждаща в случай на предсрочно прекратяване и/или прекъсване на временната трудова дейност в приемащата държава задължение за подаване на уведомление за настъпили промени до ZKO?

4.    При отрицателен отговор на въпроса по точка 3.:

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, която не предвижда разумен срок за подаване на уведомлението за настъпили промени?

5.    Следва ли член 56 ДФЕС и член 9 от Директива 2014/67/EС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, предвиждаща, че изискването за предоставяне на разположение на определени документи не се изпълнява в достатъчна степен при последващото представяне на подходящи и релевантни документи в рамките на разумен срок?

6.    Следва ли член 56 ДФЕС и член 9 от Директива 2014/67/EС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, изискваща от чуждестранния доставчик на услуги да представя на разположения такива документи, които надхвърлят посочените в член 9 от Директива 2014/67/EС и които не са нито релевантни, нито е уместно да бъдат изисквани, но не са и подробно посочени в националното законодателства, като например ведомости за трудовите възнаграждения, фишовете за изплатени трудови възнаграждения, списъци с подлежащите на изплащане трудови възнаграждения, удостоверения във връзка с дължимия данък върху трудовите доходи, подадени уведомления за начало и край на трудовата заетост, документи относно здравното осигуряване, списъци за подадени декларации и за дължимите надбавки, документи относно категориите на трудовите възнаграждения, удостоверения?

____________

1 ОВ L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29.

2 Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) Текст от значение за ЕИП (ОВ L 159, 2014 г., стр. 11.)