РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

12 декември 2013 година

Дело F‑129/12

CH

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Акредитирани парламентарни сътрудници — Предсрочно прекратяване на договора — Искане за съдействие — Психически тормоз“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която CH иска отмяна на решението на Европейския парламент от 19 януари 2012 г., с което се прекратява нейният договор като акредитиран парламентарен сътрудник, отмяна на решението от 15 март 2012 г., с което се отхвърля искането ѝ за съдействие, и доколкото е необходимо, отмяна на решенията, с които се отхвърлят административните жалби срещу тези решения, както и осъждане на Парламента да ѝ заплати обезщетение за вреди в размер на 120 000 EUR

Решение:      Отменя решението на Европейския парламент от 19 януари 2012 г., с което се прекратява договорът на СН като акредитиран парламентарен сътрудник. Отменя решението на Европейския парламент от 15 март 2012 г., с което се отхвърля искането за съдействие на СН от 22 декември 2011 г. Осъжда Европейския парламент да заплати на СН сумата от 50 000 EUR. Осъжда Европейския парламент да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на СН.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Акредитирани парламентарни сътрудници — Уволнение поради съображения, свързани с основаващи се на взаимно доверие отношения — Зачитане на правото на защита — Задължение за изслушване на заинтересованото лице

(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5а и член 139, параграф 1, буква г) от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Акредитирани парламентарни сътрудници — Уволнение поради съображения, свързани с основаващи се на взаимно доверие отношения — Задължение за мотивиране — Право на преценка на органа, оправомощен да сключва договори — Обхват

(член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5а и член 139, параграф 1, буква г) от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Източник на тормоза — Лице, за което се предполага, че е упражнило тормоза — Член на Европейския парламент — Включване

(член 12а, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психическия тормоз — Подаване на искане за съдействие — Уволнение след подаването на искането за съдействие — Искане, чийто предмет не е отпаднал след прекратяването на договора на искателя

(член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психическия тормоз — Установяване на лицето, упражнило тормоза — Обхват на задължението за оказване на съдействие

(членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица; член 9, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента)

6.      Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява подходящото обезщетение за неимуществени вреди — Изплащане на парично обезщетение

(член 340, втора алинея ДФЕС)

1.      Що се отнася до решението за уволнение на акредитиран парламентарен сътрудник, взето поради загуба на доверие, без органът, оправомощен да сключва договори, да изслуша заинтересованото лице, следва да се отбележи, че съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз всяко лице има право да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Решението за уволнение съставлява индивидуална мярка с неблагоприятни последици за заинтересованото лице, което поради това разполага с правото да бъде изслушано.

(вж. точки 33 и 34)

2.      Колкото до въпроса дали, когато компетентният орган, оправомощен да сключва договори, получи искане от страна на член на ЕП за предсрочно прекратяване на договор на акредитиран парламентарен сътрудник поради загуба на доверие, посоченият орган може само да отбележи тази загуба на доверие и да уважи искането за уволнение, тъй като не разполага с никаква свобода на преценка относно изпълнението на това искане, следва да се отбележи, че съгласно член 20, параграф 2 от Мерките за прилагане на дял VII от Условията за работа на другите служители, приети с решение на Бюрото на Парламента, членът на ЕП, който иска прекратяването на договора на такъв акредитиран парламентарен сътрудник, е длъжен да уточни съображението или съображенията, и че съгласно втора алинея споменатият орган прекратява договора след разглеждане на искането. Следователно от тази разпоредба е видно, че органът, оправомощен да сключва договори, е длъжен най-малкото да разгледа законосъобразността на искането за прекратяване. В противен случай задължението, по силата на което членът на ЕП трябва да уточни съображението или съображенията, и задължението на този орган да разгледа искането биха били безсмислени.

Следователно, без да е необходимо произнасяне относно обхвата на разглеждането на искането от страна на посочения орган по силата на член 20, параграф 2 от Мерките за прилагане, текстът на този член изисква този орган да провери дали евентуално изтъкнатото съображение в това отношение не нарушава по своята същност основните права и разпоредбите, регламентиращи трудовоправните отношения между Съюза и неговите служители, тълкувани в светлината на тези права.

(вж. точки 39—41)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, точка 52

3.      Правата, произтичащи от член 12а от Правилника за длъжностните лица, са приложими, когато лицето, упражнило тормоза, е член на Европейския парламент. Макар несъмнено да е вярно, че член 12а, параграф 1 от Правилника се прилага само за длъжностните лица, вярно е също, че вторият параграф от тази разпоредба се отнася за длъжностно лице, което е станало жертва на психически тормоз, без да има каквото и да било уточнение относно източника на тормоза. Следователно първият параграф на тази разпоредба сам по себе си не забранява на Парламента да действа, когато лицето, за което се предполага, че упражнява тормоза, е член на тази институция.

(вж. точка 51)

4.      Искането за съдействие не става безпредметно вследствие на прекратяването на договора на искателя. Всъщност, ако преди датата на прекратяване на договора търсещото съдействие лице действително е било жертва на тормоз, тези факти биха били установени и прекратяването на договора при това положение не би могло да ги заличи. Задължението за съдействие на Съюза не престава да съществува по-конкретно в момента на прекратяване на функциите на съответното длъжностно лице — подобно тълкуване е явно несъвместимо с целта и обхвата на споменатото задължение. Всъщност с оглед на член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му, следва да се отбележи, че замисълът на задължението за съдействие не е единствено интересът на службата, а също така, както е видно от текста на този член, и този на заинтересованото лице.

(вж. точки 52 и 53)

5.      Член 24 от Правилника е приложим, когато лицето, за което се твърди, че упражнява тормоз, е член на ЕП. Съгласно текста на този член целта му е да защити длъжностните лица от действията на трети лица. Тъй като членовете на ЕП не са част от персонала на Парламента, те имат качеството на трето лице спрямо длъжностните лица, жертви на тяхното поведение. Приложимостта на член 24 от Правилника освен това не може да се изключи поради факта, че Парламентът не разполага с никакви принудителни средства по отношение на членовете си. Всъщност, доколкото става въпрос за защита на длъжностно лице срещу действията на трети лица и тъй като институциите по принцип не разполагат с принудителни средства срещу такива лица, Правилникът предвижда задължението за съдействие, което позволява на администрацията да оказва съдействие на длъжностното лице в търсенето му на защита с правните средства на държавата членка, в която са били извършени незаконосъобразните действия.

Освен това следва да се припомни, че съгласно член 9, параграф 2 от приложимия Правилник за дейността на Парламента поведението на членовете на ЕП се характеризира с взаимно уважение, основава се на ценностите и принципите, определени в учредителните текстове на Европейския съюз, и зачита достойнството на Парламента. Следователно нищо не пречи на Парламента, като се позове на посочената разпоредба, да прикани член на ЕП да сътрудничи в рамките на административно разследване, за да провери твърдяното поведение на тормоз от страна на последния.

Нещо повече, следва да се отбележи, че тълкуване на членове 12а и 24 от Правилника по отношение на правната уредба на договорите на акредитираните парламентарни сътрудници, съгласно което органът, оправомощен да сключва договори, не би могъл нито да образува административно разследване, за да разгледа случай на психически тормоз, за който се твърди, че е упражнен от лице, член на ЕП, нито да окаже съдействие на такъв сътрудник срещу действията на този член на ЕП, би довело до лишаване на споменатите разпоредби от всякакво полезно действие и до изключване на всякаква, дори ограничена форма на контрол на искането за съдействие. Такова тълкуване е в явно противоречие с член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който изрично гласи, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.

(вж. точки 55 и 57—59)

6.      Съгласно постоянната съдебна практика със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна.

Без съмнение чувството за несправедливост и терзанията, които предизвиква за дадено лице необходимостта да води досъдебно, а след това и съдебно производство, за да бъдат признати правата му, съставлява вреда, която произтича от самия факт, че администрацията е допуснала незаконосъобразни действия. Тези вреди подлежат на обезщетение, когато не са компенсирани от удовлетворението, произтичащо от отмяната на обжалваните решения.

(вж. точки 64 и 65)

Позоваване на:

Съд — 9 юли 1987 г., Hochbaum и Rawes/Комисия, 44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, точка 22; 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, точки 27 и 28

Първоинстанционен съд — 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, точка 127; 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, точка 131

Съд на публичната служба — 8 май 2008 г., Suvikas/Съвет, F‑6/07, точка 151