ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

11 март 2013 година

Дело F‑131/12

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената по пощата жалба — Просрочване на жалбата — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio по-специално иска да бъде отменен мълчаливият отказ, с който Европейската комисия отхвърля искането му от 1 август 2011 г. Преди подаването на оригинала на жалбата по пощата, на 5 ноември 2012 г. в секретариата на Съда на публичната служба по факс е изпратен документ, който секретариатът получава същия ден и който е представен като копие от подадения по пощата оригинал на жалбата

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Г‑н Marcuccio понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, подлежащо на стриктно прилагане — Липса — Недопустимост

(член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената по пощата жалба — Последица — Невземане предвид на момента на получаване на факса при преценката на спазването на срока за обжалване

(член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; (член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От разпоредбите на член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда следва, че всеки ищец или жалбоподател трябва да се представлява от оправомощено за тази цел лице и че поради това съдилищата на Съюза могат бъдат сезирани надлежно само с подписана от това лице искова молба или жалба. По силата на член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда тези разпоредби се прилагат и в производството пред Съда на публичната служба. Същевременно нито Статутът на Съда, нито Процедурният правилник на Съда на публичната служба не предвиждат отклонение или изключение от това задължение.

Всъщност с цел правна сигурност изискването за саморъчен подпис на представителя на жалбоподателя гарантира автентичността на жалбата и изключва вероятността тя да не е изготвена от оправомощения за тази цел адвокат или пълномощник. Така последният, в качеството си на помощник на правосъдието, изпълнява поверената му от Статута на Съда и Процедурния правилник на Съда на публичната служба важна функция, осигурявайки чрез посредничеството си достъпа на жалбоподателя до посочения съд. Ето защо това условие трябва да се счита за съществено изискване за форма и да се прилага стриктно, така че неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата.

(вж. точки 18 и 19)

Позоваване на:

Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, точка 8 и цитираната съдебна практика

Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 50—52

2.      В съдебните спорове в областта на публичната служба на Съюза, за целите на подаването на оригиналите на всички материалите по делото в необходимите срокове, член 34 от Процедурният правилник на Съда на публичната служба не допуска представителят на съответната страна да положи два различни, макар и автентични, собственоръчни подписа — единият върху документа, изпратен по факс в секретариата на Съда на публичната служба, а другият върху оригинала, който ще бъде изпратен по пощата или подаден лично в секретариата.

При това положение, ако е видно, че подписът върху оригинала на материала по делото, който е подаден физически в секретариата в десетдневен срок след изпращането на копие от него по факс до Съда на публичната служба, е различен от подписа, фигуриращ върху изпратения по факс документ, трябва да се приеме, че в секретариата на посочения съд са постъпили два различни материала по делото, всеки от тях носещ отделен подпис, дори и ако всеки подпис е положен от едно и също лице. Тъй като съдържанието на изпратения по факс документ не отговаря на изискванията за правна сигурност, въведени с член 34 от Процедурният правилник на Съда на публичната служба, моментът на изпращане на документа по факс не може да се вземе предвид при преценката на спазването на срока за обжалване.

Освен това срокът за обжалване е определен в член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица и Процедурният правилник на Съда на публичната служба не може да се отклонява от него. Ето защо е важно оригиналът на жалбата да се представи най-късно в края на този период. От тази гледна точка изпращането по факс е не само способ за подаване, но то позволява също да се докаже, че оригиналът на жалбата, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба след изтичането на срока, вече е бил представен в срока за обжалване.

(вж. точки 21—23)

Позоваване на:

Съд — 22 септември 2011 г., Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, точки 37—43