Преюдициално запитване от Landgericht Ravensburg (Германия), постъпило на 31 март 2020 г. — RT, SV, BC/Volkswagen Bank GmbH, Skoda Bank – клон наVolkswagen Bank GmbH
(Дело C-155/20)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Ravensburg
Страни в главното производство
Жалбоподатели: RT, SV, BC
Ответници: Volkswagen Bank GmbH, Skoda Bank – клон на Volkswagen Bank GmbH
Преюдициални въпроси
1. Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета1 (наричана по-нататък „Директива 2008/48/ЕО“) да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит:
а) приложимият лихвен процент за забавени плащания трябва да бъде посочен като абсолютно число при сключването на договора за кредит и като абсолютно число следва да се посочи поне приложимият референтен лихвен процент (в разглеждания случай основният лихвен процент съгласно член 247 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), от който чрез добавка (в разглеждания случай пет процентни пункта съгласно член 288, параграф 1, второ изречение от BGB) се изчислява приложимият лихвен процент за забавени плащания?
б) механизмът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания трябва да бъде разяснен конкретно, като следва да бъдат посочени поне националните разпоредби, от които може да бъде изведен начинът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания (член 247, член 288, параграф 1, второ изречение от BGB)?
2. Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит трябва да се посочи разбираем за потребителя конкретен метод за изчисляване на дължимото обезщетение при предсрочно погасяване, така че потребителят да е в състояние поне приблизително да пресметне дължимото обезщетение при предсрочно прекратяване?
3. Следва ли член 10, параграф 2, буква т) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че
а) в договора за кредит трябва да бъде посочено също правото на страните да прекратят едностранно договора за кредит в съответствие с националното законодателство, по-специално правото на кредитополучателя да прекрати едностранно договора поради наличие на сериозно основание в съответствие с член 314 от BGB, когато е сключен договор за кредит за определен срок?
б) (при отрицателен отговор на въпрос 3 а) допуска национална правна уредба, съгласно която посочването на специално право на едностранно прекратяване на договора съгласно националното законодателство е задължителна информация по смисъла на член 10, параграф 2, буква т) от Директива 2008/48/ЕО?
в) в договора за кредит винаги когато се предвижда право на страните да прекратят едностранно договора за кредит, трябва да се посочват предвидените за упражняване на правото на едностранно прекратяване краен срок и форма, в която следва да бъде направено волеизявлението за прекратяване?
4. В случай на договор за потребителски кредит изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение за погасяване срещу упражняването на правото на отказ на потребителя съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48/ЕО,
а) ако част от предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО задължителна информация нито е надлежно посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, и следователно срокът за отказ съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО не е започнал да тече?
б) (при отрицателен отговор на въпрос 4 а), ако погасяването се основава в значителна степен на времето, което е изминало от сключването на договора, и/или на пълното изпълнение на договора от двете страни, и/или на обстоятелството дали кредиторът разполага с възстановената сума по кредита, или на връщането на обезпеченията по кредита, и/или (в случай на договор за покупко-продажба, свързан с договора за кредит) на ползването или продажбата на финансираната стока от потребителя, но в релевантния период и при настъпването на релевантните обстоятелства потребителят не е знаел за продължаващото наличие на правото му на отказ, като не носи отговорност за това незнание и кредиторът също не е могъл да приеме, че потребителят разполага със съответната информация?
5. В случай на договор за потребителски кредит изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение за злоупотреба с право срещу упражняването на правото на отказ на потребителя съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48/ЕО,
а) ако част от предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО задължителна информация нито е надлежно посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, и следователно срокът за отказ съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО не е започнал да тече?
б) (при отрицателен отговор на въпрос 5 а) ако злоупотребата с право се основава в значителна степен на времето, което е изминало от сключването на договора, и/или на пълното изпълнение на договора от двете страни, и/или на обстоятелството дали кредиторът разполага с възстановената сума по кредита, или на връщането на обезпеченията по кредита, и/или (в случай на договор за покупко-продажба, свързан с договора за кредит) на ползването или продажбата на финансираната стока от потребителя, но в релевантния период и при настъпването на релевантните обстоятелства потребителят не е знаел за продължаващото наличие на правото му на отказ, като не носи отговорност за това незнание и кредиторът също не е могъл да приеме, че потребителят разполага със съответната информация?
____________
1 ОВ L 133, 2008 г., стр. 66.