Language of document :

Преюдициално запитване от Špecializovaný trestný súd (Словакия), постъпило на 9 август 2019 г. — Úrad špeciálnej prokuratúry Generálnej prokuratúry Slovenskej republiky/TG, UF

(Дело C-603/19)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Špecializovaný trestný súd

Страни в главното производство

Обвинител: Úrad špeciálnej prokuratúry Generálnej prokuratúry Slovenskej republiky

Подсъдими: TG, UF

Преюдициални въпроси

Приложима ли е Директива 2012/29/ЕС1 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления по отношение на правата (главно правото на активно участие в наказателното производство и правото да се претендира поправяне на вредите в това производство), които по своето естество не са предоставени само на физическото лице като живо, чувствително същество, също и по отношение на юридическите лица и на държавата, т.е. на държавните органи, когато разпоредбите на националното право им признават качеството на пострадало лице в наказателното производство?

Съвместими ли са с членове 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз и с член 38, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 1260/992 на Съвета от 21 юни 1999 година във връзка с Регламент (ЕО) № 1681/943 на Комисията от 11 юли 1994 година правна уредба и съдебна практика4 , според които държавата не може да участва в наказателно производство, за да претендира поправяне на вредите, претърпени от нея в резултат на измамното поведение на обвиняемия , което води до неоснователно присвояване на средства от бюджета на Европейския съюз, нито може на основание член 256, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс да обжалва определението, с което съдът решава, че държавата или компетентният държавен орган, който я представлява, не може да участва в съдебното заседание по делото в качеството си на пострадало лице, за да претендира обезщетение за вреди, а освен това няма друго средство за правна защита, за да предяви правото си срещу обвиняемия, поради което дори не е възможно да се гарантира правото ѝ на поправяне на вредите, като се удовлетвори от имуществото и имуществените права на обвиняемия съгласно член 50 от Наказателно-процесуалния кодекс, като по този начин de facto вземането ѝ става несъбираемо?

Следва ли понятието „едно и също предприятие“, съдържащо се в член 2 от Регламент (ЕО) № 994/985 на Съвета от 7 май 1998 година във връзка с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 69/20016 на Комисията от 12 януари 2001 г. да се тълкува само формално, в смисъл, че е необходимо и достатъчно да се установи, че съответните дружества имат самостоятелна правосубектност по силата на националното право, за да е възможно на всяко от тези дружества да се отпусне държавна помощ в размер до 100 000 EUR, или определящият критерий са фактическите условия на работа и управление на тези дружества, притежавани от едни и същи лица, чрез които те са свързани като система от дъщерни дружества, управлявани от дружество майка, макар да имат собствена правосубектност въз основа на вътрешното право, поради което трябва да се разглеждат като съставляващи „едно и също предприятие“ и като едно цяло могат само веднъж да получат държавна помощ в размер до 100 000 EUR?

За целите на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности7 от 26 юли 1995 година, означава ли терминът „вреда“ [, която следва да се поправи] само онази част от неоснователно получените средства, която е пряко свързана с измамното поведение, или означава също така действително направените и надлежно документирани разходи и използването на помощта, когато доказателствата сочат, че разходването им е било необходимо за прикриване на измамното поведение, забавяне на разкриването на измамното поведение и за получаване на пълния размер на предоставената държавна помощ?

____________

1     Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 2012 г., стр. 57).

2     Регламент (ЕО) 1260/99 на Съвета от 21 юни 1999 година за определяне на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, 1999 г., стр. 1).

3     Регламент (ЕО) № 1681/94 на Комисията от 11 юли 1994 година относно нередностите и събирането на неправомерно платени суми в рамките на финансирането на структурните политики, както и организирането на информационна система в тази област. (ОВ L 178, 1994 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 9).

4     Становище на наказателната колегия на Najvyšší súd Slovenskej republiky от 29 ноември 2017 г.

5     Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 31

6     Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО спрямо помощта de minimis (ОВ L 10, 2001 г., стр. 30).

7     Конвенция, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ, C 316, г., стр. 498, Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 12, стр. 51).