Language of document :

Иск, предявен на 24 юли 2020 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-341/20)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: F. Moro, A. Armenia)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда да установи, че като предоставя освобождаване от акциз за горивата, използвани от плавателни съдове за частно плаване за развлечение, само ако тези плавателни съдове са предмет на договор за чартиране, независимо от начина на действителното използване на плавателния съд, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО1 .

Комисията иска също Италианската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1. Член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година, която преструктурира правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, предвижда, че държавите членки са задължени да прилагат освобождаване от данъчно облагане за енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Съюза, включително за риболов, когато не става въпрос за частно плаване за развлечение. От определението за частно плаване за развлечение, съдържащо се в цитираната разпоредба, следва, че освобождаването е само за плавателни съдове за развлечение, използвани за предоставяне на услуги срещу заплащане с търговска цел. Това важи в случай, че ползвателят е собственик на плавателния съд или е негов наемател или чартьор.

2. Понятието ползвател е изяснено в решение на Съда от 21 декември 2011 г., Haltergemeinschaft, C-250/102 , което постановява, че в рамките на договор за наем или чартиране ползвателят, по отношение на когото се преценява дали да се предостави или откаже въпросното освобождаване, е наемателят или чартьорът, а не наемодателят или чартиращият. От същото решение следва още, че за да се ползва освобождаването, не е достатъчно самото чартиране да се счита за търговска дейност на чартиращия, тъй като е важно да се провери използването на плавателния съд от чартьора. Следователно релевантни са крайният ползвател и крайното ползване на плавателния съд и именно това ползване трябва да служи „пряко за предоставянето на услуги срещу заплащане“, за да може да се упражни правото на освобождаване, както припомня Съдът в решение от 13 юли 2017 г., Vakarų Baltijos laivų statykla, C-151/163 .

3. Следователно за целите на прилагането на въпросното освобождаване е необходимо във всеки отделен случай да се анализира действителното използване на плавателния съд за частно плаване за развлечение.

4. При все това от анализа на италианската правна уредба, с която се прилага въпросното освобождаване, и от отговорите на официалното уведомително писмо и мотивираното становище следва, че отказът или предоставянето на освобождаването се правят независимо от действителното използване на плавателния съд.

5. С настоящия иск Комисията твърди, че в Италия прилагането на въпросното освобождаване е в противоречие с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО.

6. По-конкретно Комисията сочи, че италианските данъчни органи не извършват преценка във всеки отделен случай относно действителното използване на плавателния съд с цел да предоставят или откажат освобождаване. Всъщност италианските органи поддържат, че тази оценка се прави, като се вземат предвид определени елементи от секторното законодателство, предназначени само да я улеснят, например факта, че плаването се осъществява посредством типичен договор за чартиране, договор за наем или за случайно чартиране. Италианските органи твърдят, че в случай на чартиране при всяко положение освобождаването трябва да се приложи спрямо икономически оператори, които предоставят мореплавателни услуги, докато от освобождаване се изключват осъществяващите наем или случайно чартиране. С твърдението, че предоставянето или отказът на освобождаване трябва да се прави въз основа на вида на сключения договор, а следователно абстрактно, италианските органи потвърждават, че те не се уверяват конкретно, че освобождаването се предоставя на лицата, които имат право да се ползват от него, и се отказва на лицата, които нямат право да се ползват от него.

7. Освен при чартиране, в случая на наем или на случайно чартиране изцяло е изключена възможността за освобождаване, макар в действителност плавателният съд да може да се използва от крайния ползвател за пряко предоставяне на услуги срещу заплащане, като в това отношение е без значение дали наемодателят или случайният чартьор има за цел самостоятелно да развива плавателна дейност. Всъщност италианската уредба не счита случайното чартиране като един от възможните видове търговско ползване на плавателния съд.

____________

1     Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

2     EU:C:2011:862, т. 22.

3     EU:C:2017:537, т. 29 и 30.