РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
11 декември 2012 година
Дело F‑122/10
Giorgio Cocchi и Nicola Falcione
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия — Прехвърляне на право на пенсия, придобито по национална пенсионна схема — Оттегляне на предложение за прехвърляне — Акт, с който не са предоставени субективни права или други сходни предимства“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за EОАЕ съгласно член 106а от последния, с която г‑н Cocchi и г‑н Falcione искат, от една страна, отмяната на решенията, с които Европейската комисия е оттеглила своите предложения, направени вследствие на исканията им за прехвърляне на пенсионните права, придобити по национална пенсионна схема, и от друга страна, осъждането на Комисията да им заплати обезщетение
Решение: Отменя решенията на Комисията. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе една трета от съдебните разноски на жалбоподателите. Последните понасят две трети от направените от тях съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба в Съюза — Прехвърляне към схемата на Съюза — Задължения на държавите членки и на засегнатата институция — Обхват — Задължение на институцията да плати на длъжностното лице капитала, представляващ придобитите права в рамките на национална схема — Липса
(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)
2. Жалби, подадени от длъжностни лица — Увреждащ акт — Понятие — Предложение за прехвърляне към схемата на Съюза на пенсионните права, придобити преди постъпването на служба в Съюза — Включване — Оттегляне на предложението преди неговото приемане от длъжностното лице — Липса на увреждащ акт
(членове 90 и 90 от Правилника за длъжностните лица; член 11, параграф 2 от приложение VIII)
3. Длъжностни лица — Актове на администрацията — Оттегляне — Незаконосъобразни актове — Условия — Спазване на разумен срок и на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Невъзможност да се направи позоваване на оправданите правни очаквания, за да се остави в сила явно незаконосъобразен акт — Изключение — Поведение на институцията, внушаващо законосъобразност на акта
(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)
4. Съдебно производство — Разглеждане по същество преди разглеждане на допустимостта — Допустимост
1. От разпоредбите на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника следва, че когато длъжностно лице подаде заявление за прехвърляне на пенсионните си права в приложение на посочените разпоредби и това заявление отговаря на условията по този член, органът, управляващ пенсионната схема, по която длъжностното лице е придобило по-рано пенсионни права, и след това институцията, до която той е подал своето заявление за прехвърляне на тези права, трябва, последователно, първият да изчисли размера на капитала, представляващ придобитите права, а втората — да му направи предложение, в което се посочва резултатът, изразен в години допълнителен осигурителен стаж, до който ще доведе евентуално прехвърляне.
При все това нито тази разпоредба, нито някакъв друг текст или принцип разрешават на институциите да получат от националните пенсионни схеми капитала, представляващ пенсионните права, които длъжностно лице е придобило след постъпването си на служба в институциите, и да му заплатят този капитал, който не може да бъде взет предвид за признаването на годините осигурителен стаж на това длъжностно лице по пенсионната схема, предвидена от Правилника.
(вж. точки 36 и 69)
2. Предложението, в което институцията посочва на длъжностно лице резултата, изразен в години допълнителен осигурителен стаж, до който ще доведе евентуално прехвърляне на неговите пенсионни права, представлява увреждащ го акт.
За сметка на това, докато длъжностното лице не е дало своето съгласие по предложението, което му е направила институцията, подобно предложение не му предоставя нито субективно право, нито сходно предимство. В подобна хипотеза за институцията е възможно да оттегли това предложение без условие за срок, доколкото подобно оттегляне не представлява увреждащ длъжностното лице акт. Всъщност възможността, предоставена на длъжностното лице с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника да прехвърли капитала, представляващ пенсионните права, които е придобило преди постъпването си на служба в Съюза, има за предмет да му даде право, чието упражняване зависи само от неговия избор.
При все това, считано от датата, на която длъжностното лице изрази своето съгласие по предложението, институцията признава на заинтересованото лице субективни права, поради което оттеглянето на това предложение трябва задължително да се разглежда като акт, който го уврежда.
(вж. точки 37 и 41—43)
Позоваване на:
Съд — 20 октомври 1981 г., Комисия/Белгия, 137/80, точка 13
3. Когато актовете, с които са предоставени субективни права или сходни предимства, са незаконосъобразни, институцията, която ги е приела, по принцип има правото да ги оттегли в разумен срок, с обратно действие. Това право обаче може да бъде ограничено от необходимостта да се зачетат оправданите правни очаквания на лицата, които се ползват от актовете и които са можели да разчитат на тяхната законосъобразност. В такъв случай подобни актове не могат, макар и в разумен срок, да бъдат оттеглени с обратно действие. При все това длъжностно лице не може да се позове на принципа на оправданите правни очаквания, за да оспори оттеглянето на акт, приет без всякаква правна основа.
Оттеглянето на незаконосъобразно предложение за определяне на годините осигурителен стаж по заявление за прехвърляне на пенсионни права, изчислени приблизително от институцията, която е пропуснала да посочи, че те не са окончателни, обаче е направено при неспазване на принципа на оправданите правни очаквания, когато адресатът на акта не е юрист, запознат с правилата на Правилника в тази област, и когато допуснатата незаконосъобразност не е явна, поради което заинтересованото лице е можело да разчита на привидната законосъобразност на акта.
(вж. точки 53, 56—59, 67 и 74)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 септември 2006 г., Kontouli/Съвет, T‑416/04, точка 161
Общ съд — 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, точка 44
4. Съдът на Съюза може да прецени дали в интерес на доброто правораздаване при всички случаи даден иск или жалба трябва да отхвърли по същество, без да е необходимо да се произнася по неговата допустимост.
(вж. точка 66)
Позоваване на:
Съд — 26 февруари 2002 г., Съвет/Bohringer, C‑23/00 P, точки 51 и 52