Жалба, подадена на 19 май 2016 г. — NM/Европейски съвет

(Дело T-257/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NM (остров Лесбос, Гърция) (представители: B. Burns, Solicitor, и P. O’Shea, BL)

Ответник: Европейски съвет

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени споразумението между Европейския съвет и Турция от 18 март 2016 г., озаглавено „Изявление на ЕС и Турция, 18 март 2016 г.“,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първо основание — споразумението между Европейския съвет и Турция от 18 март 2016 г., озаглавено „Изявление на ЕС и Турция, 18 март 2016 г.“ е несъвместимо с основните права на ЕС, по-специално с членове 1, 18 и 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второ основание — Турция не е сигурна трета страна по смисъла на член 36 от Директива 2005/85/ЕО от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13-34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).

Трето основание — Директива 2001/55/ЕО от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12-23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 179) е трябвало да е бъде транспонирана.

Четвърто основание — спорното споразумение в действителност е обвързващ Договор или „акт“ с правно действие по отношение на жалбоподателя и неспазването на член 218 ДФЕС и/или на член 78, параграф 3 ДФЕС, заедно или поотделно, води до невалидност на спорното споразумение.

Пето основание — нарушение на забраната за колективно експулсиране по смисъла на член 19, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

____________