РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)

21 септември 2015 година

Дело F‑72/11

Anastasios Anagnostu и други

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедури по повишаване за 2010 г. и 2011 г. — Коефициенти за еквивалентност — Член 6, параграф 2 от Правилника — Преходни мерки за периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2011 г. — Член 9 от приложение XIII към Правилника — Общи разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника — Определяне на праговете за повишаване — Невключване в списъка на повишените длъжностни лица — Правен интерес“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Anagnostu и 24 други жалбоподатели искат главно, първо, отмяна на решенията на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на Европейската комисия за определяне на праговете за повишаване в степени AD 13 и AD 14 в процедурите по повишаване за 2010 г. и 2011 г., и второ, отмяна на списъка на повишените длъжностни лица в степени AD 13 и AD 14 в процедурата по повишаване за 2010 г. и отмяна на мълчаливия отказ на ОН на Комисията да повиши по-голям брой длъжностни лица в степени AD 13 или AD 14

Решение:      Отменя решенията на Европейската комисия от 26 ноември 2010 г. да не бъдат повишени г‑н Antoulas, г‑жа Bruni, г‑жа Nicolaidou-Kallergis и г‑н Xanthopoulos. Отхвърля жалбата в останалата част. Европейската комисия поема една осемдесет и пета част от направените от нея съдебни разноски и се осъжда да поеме една осемдесет и пета част от съдебните разноски на жалбоподателите. Освен г‑н Antoulas, г‑жа Bruni, г‑жа Nicolaidou-Kallergis и г‑н Xanthopoulos, останалите жалбоподатели поемат двадесет и една двадесет и пета част от направените от тях съдебни разноски и се осъждат да поемат двадесет и една двадесет и пета част от съдебните разноски на Европейската комисия.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решение за определяне на праговете за повишаване — Подготвителен акт — Изключване — Акт, който може да се обжалва инцидентно в рамките на жалба за отмяна на решението за утвърждаване на списъка на повишените длъжностни лица

(член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Коефициенти за еквивалентност — Решение за определяне на праговете за повишаване — Жалба срещу отказ за повишаване — Необходимост да се докаже възможността за достигане на прага за повишаване — Липса на нарушения, които засягат самото лице

(членове 90 и 91 от Правилник за длъжностните лица)

1.      Актове или решения, срещу които може да се подаде жалба за отмяна, са само мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, променяйки съществено правното му положение. При изготвяни на няколко етапа актове или решения, по-специално чрез вътрешна процедура — като например тази във връзка с процедурата по повишаване, предвидена в общите разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника — обжалваеми актове са само мерките, определящи окончателно позицията на институцията в края на процедурата. От друга страна обаче, междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, не са с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника и могат да се оспорват само инцидентно в рамките на жалба срещу отменимите актове.

Определянето на праговете за повишаване, независимо дали става въпрос за примерните или за окончателните прагове, е само един от последователните етапи в процедурата по повишаване, която приключва с публикуването на списъка на повишените длъжностни лица в процедурата по повишаване. Впрочем, правното положение на подлежащите на повишаване длъжностни лица може да бъде засегнато едва в момента на публикуване на този списък. Следователно решенията за определяне на праговете за повишаване са подготвителни актове за решението на органа по назначаването, с което се утвърждава списъкът на повишените длъжностни лица.

Същевременно, макар да не е възможно срещу такива подготвителни актове да се подаде самостоятелна жалба за отмяна, законосъобразността им винаги може да бъде оспорена в рамките на жалбата, подадена срещу окончателното решение.

Поради това искането за отмяна на решенията за определяне на праговете за повишаване е недопустимо.

(вж. т. 38—42)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд: решения от 9 март 2000 г., Vicente Nuñez/Комисия, T‑10/99, EU:T:2000:60, т. 28; от 5 март 2003 г., Staelen/Парламент, T‑24/01, EU:T:2003:52, т. 32 и 33 и цитираната съдебна практика; от 19 март 2003 г., Tsarnavas/Комисия, T‑188/01—T‑190/01, EU:T:2003:77, т. 73 и цитираната съдебна практика, и от 3 май 2007 г., Crespinet/Комисия, T‑261/04, EU:T:2007:122, т. 42 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба: определение от 13 декември 2006 г., Aimi и др./Комисия, F‑47/06, EU:F:2006:134, т. 64

2.      Длъжностното лице не е оправомощено да предприема действия в интерес на закона или на институциите и в подкрепа на жалба за отмяна може да изтъква единствено твърдения за нарушения, които го засягат лично. Впрочем, за да докаже интереса си от отмяната на отказа да бъде повишен — тъй като не бил спазен процентът за повишаване, който се твърди, че е приложим за съответната степен — длъжностното лице следва да докаже, че с оглед на личното му положение, и в частност на събрания от него общ брой точки за повишаване, не е било изключено то да успее да достигне прага за повишаване, ако горепосоченият процент за повишаване бе приложен.

Същевременно всяка процедура по повишаване задължително е независима спрямо предхождащите или следващите я процедури по повишаване, тъй като длъжностните лица, чиито заслуги трябва да бъдат съпоставени, и критериите, определяни за извършването на това съпоставяне, са отделни за всяка процедура по повишаване. Поради това само по себе си обстоятелството, че липсата на повишаване в съответните степени на по-голям брой длъжностни лица в разглежданата процедура по повишаване може да има отражение върху мястото на жалбоподателите в списъците за заслуги за съответните степени при последващите процедури по повишаване и съответно да забави повишаването им, не засяга пряко и непосредствено правното им положение.

(вж. т. 56, 57 и 63)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд: решения от 24 април 2009 г., Sanchez Ferriz и др./Комисия, T‑492/07 P, EU:T:2009:116, т. 26 и 39 и цитираната съдебна практика, и от 16 октомври 2014 г., Schönberger/Сметна палата, T‑26/14 P, EU:T:2014:887, т. 39