РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
12 юни 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/EО — Член 4, параграф 1, буква б) — Вероятност от объркване — Цялостно впечатление — По-ранна марка, регистрирана с декларация за отказ — Последици от този отказ за обхвата на защитата на по-ранната марка“
По дело C‑705/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция), с акт от 20 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 15 декември 2017 г., в рамките на производство по дело
Patent- och registreringsverket
срещу
Mats Hansson,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, C. Lycourgos, E. Juhász, M. Ilešič (докладчик) и I. Jarukaitis, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: C. Strömholm, администратор,
като има предвид становищата, представени:
– за Patent- och registreringsverket, от K. Isaksson, M. Nowicka и M. Ahlgren, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от K. Simonsson, É. Gippini Fournier, E. Ljung Rasmussen и G. Tolstoy, в качеството на представители,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 декември 2018 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 март 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Patent‑ och registreringsverket (Служба за интелектуална собственост, Швеция, наричана по-нататък „PRV“) и шведския гражданин Mats Hansson по повод на отказа да се регистрира словният знак „ROSLAGSÖL“ като национална марка.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 4, 6, 8, 10 и 11 от Директива 2008/95 гласят:
„(4) Не изглежда необходимо да се пристъпва към всеобхватно сближаване на законодателствата относно марките на държавите членки. Ще бъде достатъчно сближаването да се ограничи до онези национални разпоредби, които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.
[…]
(6) Държавите членки също следва да останат свободни да установят разпоредби във връзка с производствата по регистрация, отмяна и недействителност на марките, придобити чрез регистрация. Те например могат да определят формата на производствата за регистрация и за недействителност на марка, да вземат решение дали в производството за регистрация или в производството за недействителност, или и в двете производства може да се прави позоваване на по-ранни права, и ако разрешат позоваване на по-ранни права в производството за регистрация, да предвидят производство за противопоставяне или производство за служебна експертиза, или и двете. […]
[…]
(8) Постигането на целите, към които е насочено сближаването на законодателствата, изисква условията за придобиване и запазване на правата върху марка по принцип да бъдат идентични във всички държави членки. […]
[…]
(10) За да бъде улеснено свободното движение на стоки и услуги, е от основополагащо значение да се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави членки. Това не следва да пречи на държавите членки да предоставят разширена защита на марки, които се ползват с репутация.
(11) Защитата, предоставена на регистрирана марка, чиято функция именно е да гарантира марката като обозначение за произход, следва да е абсолютна при идентичност между марката и знака и между стоките или услугите. Защитата следва да се прилага и в случай на сходство между марката и знака и между стоките или услугите. Необходимо е понятието за сходство да се тълкува във връзка с вероятността от объркване. Вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество елементи и особено от признаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака, и между обозначените стоки или услуги следва да съставлява конкретно условие за такава защита. Начините, по които се установява вероятността от объркване, и по-специално доказателствената тежест, следва да бъдат уредени от националните процесуални правила, които настоящата директива не следва да засяга“.
4 Член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 гласи:
„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:
[…]
в) марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите“.
5 Член 4, параграф 1, буква б) от Директивата предвижда:
„1. Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, може да се обяви за недействителна:
[…]
б) ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които марките се отнасят, съществува вероятност от объркване на […] обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване с по-ранната марка“.
6 Член 5, параграф 1, буква б) от посочената директива гласи:
„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
[…]
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на […] обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката“.
7 Член 6, параграф 1, буква б) от Директивата предвижда:
„1. Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност:
[…]
б) указания за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите“.
8 Директива 2008/95 е отменена, считано от 15 януари 2019 г., с Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г., стр. 1), която влиза в сила на 12 януари 2016 г. Предвид датата на подаване на обсъжданата в главното производство заявка за регистрация обаче, меродавни за разглежданото тук преюдициално запитване са разпоредбите на Директива 2008/95.
9 Член 37, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), който заменя еднакво формулирания член 38, параграф 2 от действалия преди това Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), е предвиждал:
„Когато марката съдържа елемент, който няма отличителен характер и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на защитата на марката, [Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)] може да поиска като условие за регистрацията на марката заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент. Тази декларация се публикува едновременно със заявката или, според случая, с регистрацията на марката на [Европейския съюз]“.
10 Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент № 207/2009 и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент № 40/94 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), отменя посочения член 37, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
Шведското право
11 Съгласно глава 1, член 6 от Varumärkslagen (2010:1877) (Закон № 1877 от 2010 г. за марките, наричан по-нататък „Законът от 2010 г.“) свързаното с марката изключително право се придобива с регистрацията ѝ.
12 Глава 1, член 10, първа алинея, точка 2 от Закона от 2010 г. предвижда, че като последица от свързаното с регистрираната марка изключително право никой освен притежателя на марката не може без негово съгласие да използва в търговската дейност знак, който поради идентичността или сходството си с марката и поради идентичността или сходството на обхванатите от марката и знака стоки или услуги създава вероятност от объркване на потребителите, която включва вероятност да се създаде впечатление за връзка между използващото знака лице и притежателя на регистрираната марка.
13 Съгласно глава 2, член 5 от Закона от 2010 г. едно от общите условия за регистрация по тази глава е марката да има отличителен характер за обхванатите от нея стоки или услуги.
14 Съгласно глава 2, член 8, първа алинея, точка 2 от Закона от 2010 г. марката не се регистрира, когато поради нейното сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на обозначаваните с двете марки стоки или услуги съществува вероятност от объркване, която включва вероятност да се създаде впечатление за връзка между използващото марката лице и притежателя на регистрираната марка.
15 Глава 2, член 12, първа алинея от Закона от 2010 г. предвижда, че ако марката съдържа елемент, който не може да бъде регистриран самостоятелно, и има очевиден риск регистрацията да създаде несигурност относно обхвата на изключителното право, при регистрацията съответният елемент може да се изключи от обхвата на защитата посредством декларация за отказ.
16 Глава 2, член 12, втора алинея гласи, че ако на по-късен етап посоченият елемент вече отговаря на условията за регистрация, по реда на тази разпоредба може да се регистрира или този елемент, или цялата марка чрез нова заявка за регистрация без декларация за отказ.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 През 2007 г. шведското дружество Norrtelje Brenneri Aktiebolag регистрира следния словен и фигуративен знак (наричан по-нататък „по-ранната марка“) като национална марка за алкохолни напитки от клас 33 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрацията на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена:
18 При регистрацията на марката е приложена декларация за отказ, която гласи, че „регистрацията не предоставя изключително право над думата „RoslagsPunsch“. Вписването на тази декларация е изискано от PRV като условие за регистрацията на по-ранната марка, тъй като думата „Roslags“ обозначава район в Швеция, а думата „Punsch“ описва една от стоките, за които се регистрира тази марка.
19 На 16 декември 2015 г. г‑н Hansson подава заявка до PRV за регистрацията на словния знак „ROSLAGSÖL“ като национална марка за стоки от клас 32 по смисъла на Ницската спогодба, и в частност за безалкохолни напитки и бира.
20 С решение от 14 юли 2016 г. PRV отхвърля заявката за регистрация поради наличието на вероятност от объркване на този знак с по-ранната марка. PRV констатира, че конфликтните знаци започват с описателната дума „Roslags“. Обстоятелството, че включват и други думи или фигуративни елементи, изобщо не намалявало сходството помежду им, тъй като думата „Roslags“ била доминиращ елемент на двата знака. Освен това знаците се отнасяли до идентични или сходни стоки, които биха могли да се разпространяват по едни и същи канали за продажба и да се предлагат на една и съща клиентела.
21 Г‑н Hansson обжалва това решение пред Patent‑ och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд, Швеция), като изтъква, че няма никаква вероятност от объркване на въпросните знаци. Що се отнася до това какво значение за решението по жалбата има декларацията за отказ във връзка с по-ранната марка, пред посочения съд PRV поддържа, че елементът от марка, който е изключен от обхвата на защитата чрез декларация за отказ, по принцип трябва да се смята за лишен от отличителен характер. В настоящия случай регистрацията на по-ранната марка е допусната с такава декларация за отказ поради факта, че марката включва дума, описваща географски район, а именно думата „Roslags“.
22 Междувременно обаче практиката на PRV относно неотличителността на географските наименования се променила, в частност за да се съобразят изводите в точки 31 и 32 от решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230). Думата „Roslags“ вече можела да се регистрира сама по себе си като марка и имала отличителен характер за обсъжданите в случая стоки, поради което можела дори да доминира в цялостното впечатление от по-ранната марка. В този смисъл общата преценка на конфликтните знаци сочела, че поради общия елемент „Roslags“ съответните потребители биха могли да останат с впечатлението, че обозначаваните с тези знаци стоки имат един и същ търговски произход.
23 Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд) отхвърля защитаваното от PRV становище и уважава жалбата на г‑н Hansson, като разрешава регистрирането на знака му като марка, констатирайки липса на вероятност от объркване. Този съд също така пояснява, че въпреки декларацията за отказ посочените в нея думи трябва да се вземат предвид при преценката на вероятността от объркване, доколкото могат да повлияят на цялостното впечатление, оставяно от по-ранната марка, и съответно на обхвата на нейната защита. Според този съд целта на декларацията за отказ е да се поясни, че произтичащото от регистрацията на по-ранната марка изключително право не се простира върху посочените в декларацията думи като такива.
24 PRV подава жалба срещу първоинстанционното решение до Svea hovrätt, Patent‑ och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция).
25 Този съд посочва, че според него Директива 2008/95 и съдебната практика по тази директива потвърждават, че по принцип материалноправните норми относно защитата на националните марки са изцяло хармонизирани на равнището на правото на Съюза, докато процесуалните правила са от компетентността на държавите членки. В този смисъл посоченият съд иска да установи дали национална норма, която позволява да се направи декларация за отказ, може да се квалифицира като „процесуална норма“, въпреки че като последица от нея се изменят критериите, на които се опира цялостната преценка, чрез която трябва да се проверява за наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.
26 В това отношение той поставя въпроса дали, като се има предвид в частност постоянната практика на Съда, че вероятността от объркване трябва да се преценява според цялостното впечатление и че възприятието на потребителите трябва да има определяща роля при общата преценка на тази вероятност от объркване, упоменатата разпоредба може да се тълкува в смисъл, че евентуалната декларация за отказ може да окаже влияние на тази преценка поради факта, че посредством тази декларация при регистрацията на по-ранната марка един от елементите ѝ изрично е изключен от обхвата на защитата и затова при анализа на цялостното впечатление му се придава по-малко значение, отколкото би му било признато, ако нямаше такава декларация.
27 Ако се приеме, че Директива 2008/95 не допуска подобен подход, тогава според националния съд възниква въпросът дали тя допуска като последица от декларацията за отказ посоченият в декларацията елемент да се смята за необхванат от регистрацията на по-ранната марка и съответно непопадащ в обхвата на защитата на тази марка, така че този елемент да може да бъде изключен от анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата. Според запитващата юрисдикция такъв видимо е подходът, следван от EUIPO при прилагането на член 37, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
28 Освен това тази юрисдикция посочва, че практиката на националните съдилища не е последователна по въпроса за последиците, които предвидената в националното право декларация за отказ поражда за анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.
29 При тези условия Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че върху общата преценка на всички релевантни критерии, която трябва да се извърши в рамките на оценката на вероятността от объркване, може да окаже влияние фактът, че даден елемент от марката е бил изрично изключен от защита при регистрацията, тоест при регистрацията е направена т.нар. декларация за отказ?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли в такъв случай декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по такъв начин, че компетентният орган да трябва да отчете въпросния елемент, но да му придаде по-ограничено значение и така да приеме, че същият е лишен от отличителен характер, дори елементът да има de facto отличителен характер и да е доминиращ в по-ранната марка?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е отрицателен, може ли въпреки това декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по някакъв друг начин?“.
По преюдициалните въпроси
30 С преюдициалните въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от анализа на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ.
31 В началото следва да се припомни, че основната функция на марката е да гарантира на потребителя или крайния ползвател какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. в този смисъл решения от 16 септември 2004 г., SAT.1/СХВП, C‑329/02 P, EU:C:2004:532, т. 23 и от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 41).
32 Видно от съображения 4, 6, 8 и 10, с Директива 2008/95, която съгласно член 1 се прилага в частност към всички марки за стоки или услуги, които са регистрирани или заявени за регистрация в държава членка, се пристъпва към сближаване на националните разпоредби, които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. Както се изяснява в тези съображения, за целта е от основополагащо значение да се гарантира, че регистрираните марки ще се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави членки и че условията за придобиване на правата върху марка по принцип ще са идентични във всички държави членки, които обаче ще остават свободни да установяват разпоредби във връзка в частност с производствата по регистрация на марките.
33 В това отношение член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 предвижда, че регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят на марката има право в частност да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва вероятност от свързване на знака с регистрираната марка.
34 Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 пък предвижда, че не се регистрира марка, а ако е регистрирана, може да се обяви за недействителна, ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които се отнасят тези марки, съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва вероятност от свързване с по-ранната марка.
35 В този смисъл посочените разпоредби имат за цел да защитят индивидуалните интереси на притежателите на по-ранни марки и в хипотезата на вероятност от объркване гарантират функцията на марката като указание за произход (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2005 г., Medion, C‑120/04, EU:C:2005:594, т. 24—26 и от 22 октомври 2015 г., BGW, C‑20/14, EU:C:2015:714, т. 26).
36 Нито тези разпоредби обаче, нито която и да е друга разпоредба на Директива 2008/95 установява задължение или забрана за държавите членки да въвеждат в националното си право разпоредби, предвиждащи възможност при регистрацията на даден знак като марка да се прилага декларация за отказ. Посочените разпоредби не уточняват и последиците от подобна декларация за преценката на вероятността от объркване по смисъла на Директивата.
37 При тези условия се налага констатацията, възприета и от генералния адвокат в точки 22 и 24 от заключението му, че по принцип държавите членки са свободни да предвидят в националното си право разпоредби, с които да се разреши вписването на декларации за отказ при регистрацията на знаците като марки, независимо дали декларациите ще се подават доброволно от заявителя или по искане на компетентната за регистрацията национална служба, но при условие че тези декларации не накърняват полезното действие на разпоредбите на Директива 2008/95, и в частност осигуряваната на притежателите на по-ранни марки защита срещу регистрацията на марки, които биха могли да създадат вероятност от объркване на потребителите или крайните ползватели.
38 Освен това последиците от подобни декларации не бива да застрашават целите на Директива 2008/95, припомнени в съображения 8 и 10 от нея, а именно да се гарантира, че условията за придобиване на правата върху марка по принцип ще са идентични във всички държави членки и че защитата на марките ще е еднаква в правните системи на всички държави членки (вж. по аналогия решения от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249, т. 58 и 59, от 19 юни 2014 г., Oberbank и др., C‑217/13 и C‑218/13, EU:C:2014:2012, т. 66 и 67, както и от 22 септември 2011 г., Budějovický Budvar, C‑482/09, EU:C:2011:605, т. 30 и 32).
39 В настоящия случай запитващата юрисдикция посочва три възможни варианта на последиците, които предвидената в националното право декларация за отказ би породила за анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95. Тази юрисдикция отбелязва, че според едно тълкуване на националното право посоченият в декларацията за отказ елемент от комбинирана марка би следвало да се изключва от анализа на вероятността от объркване. Според второ тълкуване на това право подобен елемент наистина би бил вземан предвид при този анализ, но значението му за целта трябвало да е ограничено, включително ако в действителност е отличителният и доминиращ елемент на съответната марка. Според трето тълкуване по същество би се приемало, че подобен елемент трябва да се взема предвид при посочения анализ в съответствие с приложимите принципи за анализа на вероятността от объркване, разработени в постоянната практика на Съда.
40 В това отношение следва да се припомни, че вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 представлява рискът потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (вж. в този смисъл решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 29 и от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 19 и цитираната съдебна практика).
41 Съгласно постоянната практика на Съда наличието на вероятност от объркване зависи от множество фактори, и особено от познаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака и между обозначените стоки или услуги. Следователно вероятността от объркване трябва да се преценява общо, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. в този смисъл решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 16, от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 18 и от 10 април 2008 г., adidas и adidas Benelux, C‑102/07, EU:C:2008:217, т. 29).
42 Сред тези фактори е и отличителният характер на по-ранната марка, който определя обхвата на нейната защита. Всъщност Съдът вече е изяснил, че колкото по-силен е отличителният характер на по-ранната марка, толкова по-голяма е вероятността от объркване (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO, C‑43/15 P, EU:C:2016:837, т. 62 и цитираната съдебна практика).
43 Общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между отчитаните фактори, и по-специално между сходството на марките и сходството на обозначаваните с тях стоки или услуги. В този смисъл ниска степен на сходство между обозначаваните стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките, и обратно. Взаимозависимостта между тези фактори намира израз в съображение 11 от Директива 2008/95, което гласи, че е необходимо понятието „сходство“ да се тълкува във връзка с вероятността от объркване (вж. в този смисъл решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 17 и от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 19).
44 Също така съгласно практиката на Съда дори ако марката има слаб отличителен характер, това не изключва вероятността от объркване, особено когато е налице сходство на знаците и на обхванатите стоки или услуги (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO, C‑43/15 P, EU:C:2016:837, т. 63 и цитираната съдебна практика).
45 По отношение на визуалното, слуховото или концептуалното сходство на конфликтните марки тази обща преценка трябва да се основава на създаваното от тях цялостно впечатление. Възприятието за тези марки на средния потребител на съответните стоки или услуги има определяща роля при общата преценка на вероятността от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема всяка марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1997 г., SABEL, C‑251/95, EU:C:1997:528, т. 23, от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 25 и от 22 октомври 2015 г., BGW, C‑20/14, EU:C:2015:714, т. 35).
46 Предвид тези принципи и предвид цялата съдебна практика, припомнена в точки 40—45 от настоящото решение, следва да се констатира, на първо място, че всяка предвидена в националното право декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван — поради описателния или неотличителния си характер — от анализа на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, би била несъвместима с изискванията на тази разпоредба.
47 Всъщност изключването на такъв елемент би могло да стане причина за неправилна преценка както на сходството между конфликтните знаци, така и на отличителния характер на по-ранната марка, което пък би довело до изопачена обща преценка на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, още повече че тези фактори са взаимозависими, както беше изяснено в точка 43 от настоящото решение, като целта на тази взаимозависимост е цялостната преценка на посочената вероятност да е възможно най-близка до действителното възприятие на съответните потребители, както отбелязва генералният адвокат в точка 41 от заключението си.
48 Във връзка с това, що се отнася, първо, до преценката на сходството между конфликтните знаци, следва да се припомни, че тя не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, като се вземат предвид в частност отличителните и доминиращите им елементи (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., BGW, C‑20/14, EU:C:2015:714, т. 36 и цитираната съдебна практика).
49 Ето защо във всеки отделен случай следва да се анализират компонентите на знака и относителната им тежест във възприятието на потребителите, така че в зависимост от конкретните обстоятелства по случая да се определи какво е създаваното от съответните знаци цялостно впечатление в паметта на потребителите (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 34 и 36). Следователно не може предварително и общо да се приема, че описателните елементи на конфликтните знаци би трябвало да се изключват от преценката на сходството помежду им (в това отношение вж. определение от 7 май 2015 г., Adler Modemärkte/СХВП, C‑343/14 P, непубликувано, EU:C:2015:310, т. 38).
50 Що се отнася, второ, до отличителния характер на по-ранната марка, от практиката на Съда следва, че определянето на този отличителен характер зависи в частност от присъщите качества на тази марка, включително наличието или липсата на елементи, които са описателни за стоките или услугите, за които е регистрирана марката (вж. в този смисъл решение от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 20, 22 и 23, както и цитираната съдебна практика).
51 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, способността на знака да идентифицира стоките или услугите, за които е регистриран като марка, като стоки или услуги с произход от дадено предприятие, трябва да се оценява въз основа на знака в неговата цялост и следователно в светлината на всички негови компоненти, така че изключването на един от елементите на по-ранната марка от анализа на отличителния ѝ характер може да окаже влияние върху обхвата на нейната защита.
52 На второ място, следва да се констатира, че по причини, аналогични на изложените в точки 48—51 от настоящото решение, несъвместима с изискванията на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 би била и всяка предвидена в националното право декларация за отказ, като последица от която посоченият в нея елемент от комбинирана марка от самото начало и за постоянно би се разглеждал като неотличителен и съответно би имал само ограничено значение за анализа на вероятността от объркване по смисъла на тази разпоредба.
53 В това отношение следва да се отбележи, първо, че независимо дали са посочени в декларация за отказ като обсъжданата в главното производство, неотличителните или слабо отличителни описателни елементи на комбинираната марка в общия случай имат по-малка тежест при анализа на сходството между знаците, отколкото елементите с по-голяма отличителност, които са и в по-голяма степен годни да доминират в създаваното от марката цялостно впечатление (в това отношение вж. решение от 11 ноември 1997 г., SABEL, C‑251/95, EU:C:1997:528, т. 23 и определение от 27 април 2006 г., L’Oréal/СХВП, C‑235/05 P, непубликувано, EU:C:2006:271, т. 43).
54 Въпреки това Съдът вече е изяснил, че изискваната съгласно постоянната практика на Съда индивидуална преценка на всеки знак за целите на определянето на създаваното от него цялостно впечатление трябва да се извършва според конкретните обстоятелства по случая, като не може да се приеме, че по отношение на нея се прилагат общи презумпции (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 36).
55 Второ, когато по-ранната марка и заявеният за регистрация знак съвпадат по елемент, който е слабо отличителен или описателен по отношение на съответните стоки и услуги, наистина общата преценка на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 често няма да налага констатация за наличието на такава вероятност. От практиката на Съда обаче следва, че поради взаимозависимостта на релевантните в това отношение фактори констатацията за наличието на вероятност от объркване не може да се изключва предварително и във всички хипотези (в това отношение вж. определение от 29 ноември 2012 г., Hrbek/СХВП, C‑42/12 P, непубликувано, EU:C:2012:765, т. 63 и решение от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO, C‑43/15 P, EU:C:2016:837, т. 48 и 61—64).
56 От изложеното по-горе следва, че когато на посочен в декларация за отказ елемент от комбинирана марка се придава неотличителен характер и съответно ограничена тежест при общата преценка на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, това безспорно би могло в определени случаи да отговаря на възприятието на съответните потребители за въпросните знаци. Не може обаче да се приеме, че това непременно ще е така във всяка хипотеза, поради което декларациите за отказ, които имат такава последица, биха могли да доведат до регистрирането на знаци, които могат да създадат вероятност от объркване на потребителите по смисъла на тази разпоредба.
57 На трето място, следва да се подчертае, че тълкуването, възприето в точки 46 и 52 от настоящото решение, не намира опровержение в обстоятелството, че съгласно националното право елементът, посочен в обсъжданата в главното производство декларация за отказ, поради описателния си характер е изключен от осигуряваната с регистрираната марка защита, поради което отчитането му при анализа на релевантните фактори за констатиране на вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 би му позволило да получи защита, каквато не му се следва в системата на тази директива.
58 Всъщност констатацията за наличие на вероятност от объркване дава защита единствено на определено съчетание на елементи, но не и на самия описателен елемент, част от това съчетание (вж. по аналогия определения от 15 януари 2010 г., Messer Group/Air Products and Chemicals, C‑579/08 P, непубликувано, EU:C:2010:18, т. 73 и от 30 януари 2014 г., Industrias Alen/The Clorox Company, C‑422/12 P, EU:C:2014:57, т. 45). Следователно притежателят на комбинирана марка при всички положения не може да претендира за изключително право само върху елемент от марката, независимо дали елементът е посочен или не е посочен в предвидена в националното право декларация за отказ.
59 Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 26 и 50 от заключението си, Директива 2008/95 предвижда достатъчно гаранции, за да е сигурно, от една страна, че знаците, състоящи се изключително от знаци или означения, които описват категории стоки или услуги, за които е поискана регистрацията, няма да се регистрират или ще се обявяват за недействителни в съответствие с член 3, параграф 1, буква в) и така ще могат свободно да се използват от други икономически оператори.
60 От друга страна, от член 6, параграф 1, буква б) от Директивата следва, че когато знакът е надлежно регистриран като марка, предоставяните от тази марка изключителни права не включват право за притежателя ѝ да забрани на трети лица да използват в търговската дейност указания, които са описателни за съответните стоки и услуги, стига да са спазени определени условия (в това отношение вж. решения от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee, C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 25 и 28, от 10 април 2008 г., adidas и adidas Benelux, C‑102/07, EU:C:2008:217, т. 46 и 47, както и от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 59—62).
61 Освен това следва да се поясни, че това тълкуване отговаря на споменатите в точка 32 от настоящото решение цели на Директива 2008/95, доколкото с него се гарантира, че защитата на регистрираните национални марки срещу вероятност от объркване ще се осигурява по едни и същи критерии и съответно по еднакъв начин във всички държави членки, в частност като се има предвид обстоятелството, че множество държави членки не предвиждат възможността за регистриране на знаци като марки с подобни декларации и че условията за вписване на тези декларации и последиците от въпросните декларации могат да са различни в правните системи на отделните държави членки.
62 По всички изложени съображения член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от общия анализ на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ.
По съдебните разноски
63 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от общия анализ на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ.
Подписи