Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 3 юни 2020 г. — MT/Landespolizeidirektion Steiermark

(Дело C-231/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: MT

Ответник: Landespolizeidirektion Steiermark

Преюдициални въпроси

1. Трябва ли в рамките на административнонаказателно производство, водено с цел защита на режим на монопол, националният съд да подложи санкционната норма, която трябва да приложи, на проверка в светлината на свободното предоставяне на услуги, ако преди това вече е подложил на проверка режима на монопол в съответствие с изискванията на Съда на Европейския съюз и при тази проверка е установено, че режимът на монопол е обоснован?

2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:

2. a) Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz („Закона за хазартните игри“), задължително се налага глоба за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общата сума на наложените глоби?

2. б) Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz, задължително се налага наказание в минимален размер 3 000 EUR за всеки игрален автомат?

2. в) Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz, се налага заместващо наказание лишаване от свобода за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общата сума на наложените наказания от този вид?

2. г) Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която в случай на налагането на наказание на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz, предвижда сумата на съдебните разноски да се определи в размер на 10% от наложените глоби?

3. При отрицателен отговор на първия въпрос:

3. a) Следва ли член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz, задължително се налага глоба за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общата сума на наложените глоби?

3. б) Следва ли член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz, задължително се налага глоба в минимален размер 3 000 EUR за всеки игрален автомат?

3. в) Следва ли член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz, се налага заместващо наказание лишаване от свобода за всеки игрален автомат, без да определя абсолютен размер на горната граница на общата сума на наложените наказания от този вид?

3. г) Следва ли член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която в случай на налагане на наказание на лице, предлагащо по занятие забранени лотарийни игри по смисъла на Glücksspielgesetz, предвижда сумата на съдебните разноски да се определи в размер на 10% от наложените глоби?

____________