РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
16 януари 2007 година
Дело F-126/05
Andrea Borbély
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Надбавка за настаняване — Дневна надбавка — Пътни разноски при постъпване на служба — Място на наемане — Неограничена компетентност“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Borbély иска, от една страна, отмяна на решението на Комисията, с което се отказва да ѝ се изплатят дневна надбавка и надбавка за настаняване, както и да ѝ се възстановят пътните разноски, направени във връзка с постъпването ѝ на служба, а от друга страна, осъждане на Комисията да заплати посочените надбавки, както и да възстанови споменатите по-горе пътни разноски
Решение: Отменя Решение на Комисията от 2 март 2005 година в частта, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на надбавката за настаняване, предвидена в член 5, параграф 1 от приложение VII към Правилника, и дневната надбавка, предвидена в член 10, параграф 1 от същото приложение. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумите по посочените надбавки съгласно действащите норми от Правилника, заедно с лихвите за забава, считано от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на действителното плащане, в размер на приложимия за съответния период лихвен процент, определен от Европейската централна банка за основните операции на рефинансиране, увеличен с два пункта. Отхвърля иска в станалата му част. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Надбавка за настаняване — Дневна надбавка
(членове 5 и 10 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
2. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Пътни разноски от мястото на наемане до мястото на работа
(членове 4 и 5, член 7, параграф 1, буква а) и член 10 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Неограничена компетентност — Искане за изплащане
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; членове 5 и 10 от приложение VII)
1. Премахването с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители на първото алтернативно условие в член 5 от приложение VII към Правилника, според което отпускането на надбавка за настаняване зависи от признаването на правото на надбавка за експатриране, може най-вече да се тълкува в смисъл, че законодателят е искал да възстанови равенството, що се отнася до условията за отпускане на надбавка за настаняване между всички лица, постъпващи на служба в определена общностна институция, след като са живели и работили на територията на държавата-членка, в която се намира институцията. Занапред лицата, които преди постъпването си на общностната публична служба са работили за определена държава или международна организация, трябва както останалите длъжностни лица на Общността да докажат, че отговарят на единственото условие по член 5 от приложение VII към Правилника в новата му редакция, а именно че промяната на тяхното местопребиваване е била необходима за изпълнението на изискванията на член 20 от Правилника. При все това подобно приравняване на две категории длъжностни лица съвсем не означава, че законодателят е искал да измени и самото съдържание на разглежданото условие, което е изразено по един и същи начин както в старата, така и в новата редакция на член 5 от приложение VII към Правилника. Следователно понятието „местопребиваване“ трябва винаги да се разбира в смисъл, че указва центъра на интересите на длъжностното лице или служителя.
Действителното местопребиваване е един от факторите, който заедно с други фактори определя центъра на интересите на длъжностното лице. Подобен подход се потвърждава и от крайната цел на член 5 от приложение VII към Правилника — като изменението на условията за отпускане на надбавка за настаняване няма за последица или за цел да я промени — която се изразява в компенсиране на разходите, свързани с положението на титуляризираното длъжностно лице, което като преминава от временно положение към окончателно положение, трябва да бъде в състояние постоянно и трайно да пребивава или да се интегрира в мястото на работа за неопределен, но продължителен период. Следователно временното пребиваване в мястото, в което се намира институцията по назначаване, по‑специално за професионални цели, невинаги противоречи на целта на надбавката за настаняване, която съответства на затрудненията, каквито лицата, чийто център на интересите съвпада с мястото им на работа, по принцип не срещат.
Посоченото следва да се отнася и до дневната надбавка, чиято крайна цел е да компенсира разходите и неудобствата, породени от временното положение на длъжностното лице в срок на изпитване, по-конкретно когато то трябва същевременно да запази и предходното си жилище, още повече че условието, свързано със задължението за промяна на местопребиваването съгласно членове 5 и 10 от приложение VII към Правилника, следва да се тълкува по същия начин.
(вж. точки 44 и 47—49)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., Monteiro da Silva/Комисия, T‑74/95, Recueil FP, стр. I‑A‑583 и II‑1559, точки 63 и 64; 12 декември 1996 г., Mozzaglia/Комисия, T‑137/95, Recueil FP, стр. I‑A‑619 и II‑1657, точка 57; 20 август 1998 г., Collins/Комитет на регионите, T‑132/97, Recueil FP, стр. I‑A‑469 и II‑1379, точка 41; 13 декември 2004 г., E/Комисия, T‑251/02, Recueil FP, стр. I‑A‑359 и II‑1643, точка 100; 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, Recueil FP, стр. I‑A‑235 и II‑1075, точка 176
2. За да се отчете крайната цел на член 7, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника, а именно общностният работодател да поеме пътните разноски, направени от длъжностното лице за придвижването му от мястото на наемане до мястото на работа, при определянето на центъра на интересите на длъжностното лице, което предопределя обичайното му местопребиваване, а оттам дори и мястото му на наемане, трябва, както при определяне на обичайното местопребиваване за целите на член 4 от приложение VII към Правилника, да се отдаде особено значение на действителното местопребиваване на заинтересованото лице, и по-конкретно на мястото, в което полага труд към момента на наемане. По този начин длъжностното лице няма да направи подобни разходи, независимо от центъра на интересите му по смисъла на членове 5 и 10 от приложение VII към Правилника, ако в момента на наемането си той вече се намира, по-специално по професионални съображения, в мястото на бъдещата си работа.
Положението не би било по-различно, дори и бъдещото длъжностно лице за кратък период преди постъпването си на служба да отсъства от мястото, в което преди това полага труд, като например упражни правото си да ползва годишен отпуск, за да се завърне в страната, в която се намира центърът на интересите му. Разходите, направени за завръщане в мястото, в което преди това полага труд, което впрочем е и мястото, в което ще изпълнява бъдещите си функции за съответната общностна институция, не подлежат на възстановяване на основание член 7, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника. Всъщност възстановяването на тези разходи, породени от самото длъжностно лице, не съответства на крайната цел на тази разпоредба.
(вж. точки 66—68)
Позоваване на:
Съд — 15 септември 1994 г., Magdalena Fernández/Комисия, C‑452/93 P, Recueil, стр. I‑4295, точка 22
Първоинстанционен съд — 10 юли 1992 г., Benzler/Комисия, T‑63/91, Recueil, стр. II‑2095, точки 23 и 24; Monteiro da Silva, посочено по-горе, точки 70—71; 28 септември 1999 г., J/Комисия, T‑28/98, Recueil FP, стр. I‑A‑185 и II‑973, точка 47; 25 октомври 2005 г., Dedeu i Fontcuberta/Комисия, T‑299/02, Recueil FP, стр. I‑A‑303 и II‑1377, точка 77
3. Общностният съд не може, без да засегне правомощията на административните органи, да отправя разпореждания до общностна институция, като я задължава да предприеме мерки, произтичащи от изпълнението на съдебно отменително решение. При все това по финансовите спорове общностната юрисдикция разполага съгласно член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника с неограничена компетентност, която ѝ позволява да осъди институцията ответник да заплати установени по размер суми, върху които, ако е необходимо, са начислени лихви за забава.
В рамките на жалба за отмяна, подадена срещу отказ на жалбоподателя да се отпуснат надбавката за настаняване и дневната надбавка, искането за осъждане на администрацията да заплати сумите, дължими във връзка с двете надбавки, върху които са начислени лихви за забава, е достатъчно точно и следва да се обяви за допустимо, макар жалбоподателят да не е изчислил размера на търсените суми, тъй като те могат да бъдат пряко и обективно определени, като се приложат два ясни и безспорни критерия, а именно основната заплата на жалбоподателя и признаването или непризнаването на правото му на надбавка за жилищни нужди, към момента и през релевантните периоди за всяка от разпоредбите, предвиждащи тези надбавки.
(вж. точки 71 и 72)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 юни 1994 г., X/Комисия, T-94/92, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑481, точка 33; 8 юли 1998 г., Aquilino/Съвет, T‑130/96, Recueil FP, стр. I‑A‑351 и II‑1017, точка 39; 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точки 32 и 33; 18 септември 2002 г., Puente Martín/Комисия, T‑29/01, Recueil FP, стр. I‑A‑157 и II‑833, точка 87; 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑167, точка 63