РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

30 юни 2015 година

Дело F‑120/14

Caspar Curdt-Christiansen

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Годишни пътни разходи — Член 7, параграф 3 и член 8 от приложение VII към Правилника — Определяне на мястото на произход и на центъра на интересите — Искане за преразглеждане на мястото на произход — Понятие за център на интересите — Промяна на мястото на пребиваване на член от семейството — Срок, изтекъл между промяната на центъра на интересите и искането за преразглеждане на мястото на произход — Изключителен характер на преразглеждането“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Curdt-Christiansen иска отмяна на решението на Европейския парламент, с което е отхвърлено искането му центърът на интересите му да бъде преместен от Монреал (Канада) в Сингапур и въз основа на това като място на произхода му да се определи Ларнака (Кипър)

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Curdt-Christiansen понася собствените си разноски и е осъден да заплати направените от Европейския парламент разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Място на произход — Център на интересите — Промяна докато длъжностното лице е на служба — Подаване на искане за преразглеждане — Спазване на разумен срок — Изключителен характер на преразглеждането

(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 7, параграф 3, първа алинея от приложение VII към него)

Спазването на разумен срок се изисква във всички случаи, когато при липса на изрична уредба принципите на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания не допускат институциите на Съюза и физическите или юридическите лица да действат без никакво ограничение във времето и по този начин да застрашават стабилността на установените правни положения.

По-конкретно при исковете, които могат да доведат до имуществени задължения за институциите, спазването от съответното длъжностно лице на разумен срок, в който да подаде искане по член 90, параграф 1 от Правилника, като искане за преразглеждане на мястото на произход, се ръководи и от грижата за опазване на публичните финанси. Тази грижа предполага заинтересованото лице да покаже експедитивност, като подаде искането си в разумен срок, считано от момента, в който узнае за нов акт или за съществен факт, който може да промени правното му положение.

Освен това и при всички положения, поради изключителния характер на всяко решение за промяна на центъра на интересите на длъжностното лице, произтичащ от член 7, параграф 3, първа алинея от приложение VII към Правилника, дори при искане, което отговаря на формалните изисквания за допускане на промяна на мястото на произход, органът по назначаването може да откаже да уважи такова искане, като се обоснове с изключителния характер на решението, с което се допуска промяната.

(вж. т. 37, 38 и 44)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения от 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2004:290, т. 57 и от 12 юли 2007 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2007:222, т. 57 и 59 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — решение от 8 февруари 2011 г., Skareby/Комисия, F‑95/09, EU:F:2011:9, т. 42—46