РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
6 декември 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки — Европейска заповед за арест, издадена с оглед изпълнението на наказание лишаване от свобода — Съдържание и форма — Член 8, параграф 1, буква е) — Неупоменаване на допълващото наказание — Валидност — Последици — Ефект по отношение на задържането“
По дело C‑551/18 PPU
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия) с акт от 29 август 2018 г., постъпил в Съда на 29 август 2018 г., в рамките на производство по дело относно изпълнението на европейска заповед за арест, издадена срещу
IK,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, изпълняваща функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, E. Regan (докладчик), C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид искането на запитващата юрисдикция от 29 август 2018 г., постъпило в Съда на 29 август 2018 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 октомври 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за IK, от P. Bekaert, advocaat,
– за белгийското правителство, от C. Van Lul, C. Pochet и J.‑C. Halleux, в качеството на представители, подпомагани от J. Maggio, експерт,
– за Ирландия, от G. Hodge, в качеството на представител, подпомагана от G. Mullan, BL,
– за нидерландското правителство, от J. M. Hoogveld и J. Langer, в качеството на представители,
– за полското правителство, от J. Sawicka, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от R. Troosters, в качеството на представител,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 ноември 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).
2 Запитването е отправено в рамките на изпълнението в Белгия на европейската заповед за арест, издадена на 27 август 2014 г. от белгийска юрисдикция срещу IK с оглед на изпълнението в тази държава членка на наказание лишаване от свобода, придружено от допълващо наказание, изразяващо се в оставянето на осъдения на разположение на strafuitvoeringsrechtbank (съда по изпълнението на наказанията, Белгия).
Правна уредба
Правото на Съюза
Хартата
3 Съгласно член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“):
„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван“.
4 Член 48, параграф 2 от Хартата предвижда:
„На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита“.
Рамково решение 2002/584
5 Съображения 5—7 от Рамково решение 2002/584 гласят:
„(5) […] [В]ъвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. […]
(6) Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество.
(7) Тъй като заместването на системата на многостранна екстрадиция, приета с Конвенцията за екстрадиция [, подписана в Париж на 13 декември 1957 г.], не може да се постигне напълно от държавите членки чрез едностранни действия, а поради своя мащаб и въздействие може да се постигне само в рамките на Съюза Съветът следва да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 [ДЕС] и член 5 [ЕО]. Съгласно принципа за пропорционалност, така както е определен в последния текст, настоящото рамково решение съдържа необходимото с оглед постигането на тази цел“.
6 Член 1 („Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“) от това рамково решение предвижда:
„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване [от] друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
3. Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДEС]“.
7 Член 2, параграф 1 от посоченото рамково решение гласи:
„Европейска заповед за арест се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по‑малко от 4 месеца“.
8 Членове 3, 4 и 4а от същото рамково решение изброяват случаите, при които не се допуска изпълнение, и случаите, при които може да бъде отказано изпълнение на европейска заповед за арест.
9 В частност член 4, точки 4 и 6 от Рамково решение 2002/584 предвижда:
„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:
[…]
4. когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон;
[…]
6. когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право“.
10 Съгласно член 8 („Съдържание и форма на европейската заповед за арест“), параграф 1 от това рамково решение:
„Европейската заповед за арест съдържа следната информация в съответствие с формуляра, включен в приложението:
а) самоличност и гражданство на издирваното лице;
б) трите имена, адреса, телефона, факса и електронната поща на издаващия съдебен орган;
в) доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, попадащ в обхвата на членове 1 и 2;
г) характера и правната квалификация на престъплението, особено във връзка с член 2;
д) описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително времето, мястото и степента на участие на издирваното лице в престъплението;
е) наложеното наказание, ако има влязла в сила присъда, или предвидените наказания за престъплението съгласно законодателството на издаващата държава членка;
ж) когато е възможно, описание на други последици от престъплението“.
11 Съгласно член 15 („Решение за предаване“) от посоченото рамково решение:
„1. Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.
2. Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.
3. Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган“.
12 Член 27 („Възможност за наказателно преследване за други престъпления“) от споменатото рамково решение предвижда:
„1. Всяка държава членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за престъпление, извършено преди това от лицето, обект на предаване, различно от това, за което се извършва предаване, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.
2. С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, [не] може да […] бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.
3. Параграф 2 не се прилага в следните случаи:
[…]
4. Искане за съгласие се предоставя на изпълняващия съдебен орган, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация. Съгласие трябва да се даде, когато престъплението, за което е искано, е само по себе си [основание за] предаване в съответствие с настоящото рамково решение. Съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4. Решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането.
По отношение на посочените в член 5 случаи издаващата държава членка е длъжна да предостави гаранциите, предвидени в него“.
13 Моделът на формуляр на европейска заповед за арест, включен в приложението към Рамково решение 2002/584, съдържа по-специално графа в), която е озаглавена „Информация за срока на присъдата“, а точка 2 от нея задължава издаващия съдебен орган да упомене „[с]рок[а] на присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане“.
Белгийското право
14 Съгласно член 95/2 от wet betreffende de externe rechtspositie van de veroordeelden tot een vrijheidsstraf en de aan het slachtoffer toegekende rechten in het raam van de strafuitvoeringsmodaliteiten (Закон за външното правно положение на лицата, осъдени на лишаване от свобода, и за правата, признати на пострадалия във връзка с реда и условията за изпълнение на наказанията) от 17 май 2006 г. (Moniteur belge от 15 юни 2006 г., стр. 30455), изменен с wet betreffende de terbeschikkingstelling van de strafuitvoeringsrechtbank (Закон за оставянето на разположение на съда по изпълнението на наказанията) от 6 април 2007 г. (Moniteur belge от 13 юли 2007 г., стр. 38299):
„1. Наложеното на осъденото лице […] оставяне на разположение на съда по изпълнението на наказанията започва да се изпълнява след изтичането на срока на основното наказание.
2. Съдът по изпълнението на наказанията решава, преди да изтече основното наказание, в съответствие с установената в раздел 2 процедура, дали да лиши от свобода, или да освободи под наблюдение оставеното на разположение осъдено лице.
[…]
3. Оставеното на разположение осъдено лице се лишава от свобода, когато съществува опасност да извърши тежки престъпления против физическата или психическата неприкосновеност на трети лица и не е възможно тази опасност да бъде предотвратена чрез налагане на специални условия в рамките на освобождаването под наблюдение“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 С присъда, постановена в състезателно производство от Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия) на 1 февруари 2013 г., белгийският гражданин IK е осъден за деяние, съставляващо блудство с непълнолетно лице на възраст под 16 години, извършено без насилие или заплахи, и му е наложено основно наказание лишаване от свобода за срок от три години (наричано по-нататък „основното наказание“). Със същото решение и за същото престъпление, като допълващо наказание, той е и оставен на разположение на strafuitvoeringsrechtbank (съда по изпълнението на наказанията) за срок от 10 години. Съгласно белгийското право това наказание започва да се изпълнява след изтичането на срока на основното наказание, а за целите на изпълнението му strafuitvoeringsrechtbank (съдът по изпълнението на наказанията) решава, преди да изтече основното наказание, дали да лиши от свобода, или да освободи под наблюдение оставеното на разположение осъдено лице.
16 След като IK напуска Белгия, на 27 август 2014 г. компетентният белгийски съдебен орган издава европейска заповед за арест по отношение на това лице с оглед изпълнението на наказанието. Европейската заповед за арест съдържа данни за основното наказание, за характера и правната квалификация на престъпленията, както и за приложимите правни норми, а също и изложение на фактите. В нея не се упоменава допълващото наказание, също наложено на това лице.
17 След задържането на IK в Нидерландия, с решение от 8 март 2016 г. Rechtbank Amsterdam, internationale rechtshulpkamer (Първоинстанционен съд Амстердам, състав за международна съдебна помощ, Нидерландия), разрешава това лице да бъде предадено на Кралство Белгия с цел наказанието лишаване от свобода за престъплението, за което е поискано предаването, да бъде изтърпяно на белгийска територия.
18 След това IK е предаден на белгийските органи и лишен от свобода. Лишаването му от свобода съставлява изпълнение на основното наказание със срок до 12 август 2018 г., както и на допълващото наказание оставяне на разположение за срок от десет години.
19 На 21 юни и на 19 юли 2018 г. strafuitvoeringsrechtbank Antwerpen (съдът по изпълнението на наказанията Антверпен, Белгия) се произнася по оставянето на разположение на IK. В това производство IK поддържа, че предаването от нидерландските органи няма как да се отнася до допълващото наказание и че посоченият съд не може да постанови лишаване от свобода в изпълнение на това наказание, тъй като европейската заповед за арест, издадена от белгийските органи, не го упоменава.
20 При тези обстоятелства на 2 юли 2018 г. компетентният белгийски издаващ съдебен орган изпраща на основание член 27 от Рамково решение 2002/584 до нидерландските власти допълнително искане за съгласие, предмет на което е допълващото наказание. Нидерландските власти не уважават допълнителното искане, тъй като според тях съгласие може да се дава единствено за целите на наказателното преследване или осъждането на съответното лице за престъпление, различно от това, заради което то е предадено — хипотеза, която в случая не била налице.
21 С решение от 31 юли 2018 г. strafuitvoeringsrechtbank te Antwerpen (съд по изпълнение на наказанията Антверпен) отхвърля доводите на IK и продължава лишаването му от свобода. На 3 август 2018 г. IK подава жалба против това решение пред запитващата юрисдикция, Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия).
22 Според тази юрисдикция съгласно член 2, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 европейска заповед за арест може да се издаде за изпълнението на наказание, ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по‑малко от 4 месеца.
23 Тя посочва, че съгласно член 8, параграф 1 от това рамково решение европейската заповед за арест се изготвя в съответствие с формуляра, приложен към същото рамково решение, и трябва да съдържа по-специално следната информация — доказателства за влязла в сила присъда; характер и правна квалификация на престъплението; описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, както и наложеното наказание.
24 По нейно мнение тази информация трябва да позволи на изпълняващия съдебен орган да провери дали са изпълнени формалните и материални условия за предаване въз основа на европейска заповед за арест и дали евентуално има основания за отчитане на съображение за отказ, например зачитането на основните права и общите принципи, залегнали в член 6 ДЕС, в съответствие с член 1, параграф 3 от същото рамково решение.
25 Тя също така посочва, че член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 от него случаи лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.
26 При тези условия Hof van Cassatie (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно в европейската заповед за арест издаващият съдебен орган да посочи само подлежащото на изпълнение наложено наказание лишаване от свобода, без следователно да посочва наложеното за същото престъпление и със същия съдебен акт допълващо наказание, каквото е оставянето на разположение, в резултат от което ще бъде наложено ефективно лишаване от свобода едва след изпълнение на основното наказание лишаване от свобода, и то само след нарочно постановено официално решение на съда по изпълнение на наказанията?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че в резултат от предаването от държавата членка на изпълняващия съдебен орган по силата на европейска заповед за арест, която упоменава само наложеното подлежащо на изпълнение наказание лишаване от свобода, без следователно да упоменава допълващото наказание оставяне на разположение, наложено за същото престъпление и със същия съдебен акт, възниква възможност в държавата членка на издаващия съдебен орган да се премине към ефективно лишаване от свобода в изпълнение на това допълващо наказание?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че неупоменаването от страна на издаващия съдебен орган на наложеното допълващо наказание оставяне на разположение в европейската заповед за арест означава, че допълващото наказание, с което може да се приеме, че изпълняващият съдебен орган не е бил запознат, няма да може да доведе до ефективно лишаване от свобода в държавата членка на издаващия съдебен орган?“.
По спешното производство
27 Запитващата юрисдикция е поискала настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
28 В подкрепа на искането си тази юрисдикция е посочила, че IK понастоящем е лишен от свобода в Белгия, изтърпявайки наказанието си оставяне на разположение, вследствие от изпълнението на европейската заповед за арест, издадена на 27 август 2014 г. Според същата юрисдикция отговорът на поставените въпроси ще бъде определящ за задържането на IK и за запазването на това положение.
29 В това отношение следва да се констатира, на първо място, че настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което е акт от областите, посочени в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно запитването може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.
30 На второ място, що се отнася до критерия спешност, съгласно постоянната практика на Съда следва да се вземе предвид обстоятелството, че понастоящем заинтересованото лице не е на свобода и че продължаването на срока на задържането му зависи от изхода на спора в главното производство. Освен това положението на това лице следва да се преценява към момента на разглеждане на искането за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното производство (решение от 19 септември 2018 г., RO, C‑327/18 PPU, EU:C:2018:733, т. 30 и цитираната съдебна практика).
31 В настоящия случай, от една страна, е безспорно, че към посочения момент IK е лишен от свобода в Белгия. От друга страна, от обясненията на запитващата юрисдикция се вижда, че въпросът дали това лице да остане задържано, зависи от изхода на спора в главното производство, тъй като взетата по отношение на него мярка за задържане е постановена в рамките на изпълнението на издадената срещу това лице европейска заповед за арест, както и че продължаването на задържането на IK в изпълнение на допълващото наказание е функция от отговорите, които Съдът ще даде на настоящите преюдициални въпроси.
32 При тези условия на 10 септември 2018 г. първи състав на Съда реши, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на спешното преюдициално производство.
По преюдициалните въпроси
33 С трите си въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че неупоменаването в европейската заповед за арест, въз основа на която е предадено съответното лице, на допълващото наказание оставяне на разположение, на което това лице е било осъдено за същото престъпление и със същото съдебно решение като това относно основното наказание лишаване от свобода, е пречка изпълнението на това допълващо наказание, след изтичането на срока на основното наказание и след формално прието за целта от компетентната за изпълнението на наказанията национална юрисдикция решение, да доведе до лишаване от свобода.
34 Като начало следва да се припомни, че правото на Съюза почива на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и признава, че те споделят с нея поредица от общи ценности, на които се основава Съюзът, както се уточнява в член 2 ДЕС. Това схващане предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки относно признаването на тези ценности и следователно относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 35 и цитираната съдебна практика).
35 Както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване, който самият се опира на реципрочното доверие между последните, имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. По-конкретно, принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 36 и цитираната съдебна практика).
36 От съображение 6 от Рамково решение 2002/584 следва, че предвидената в това рамково решение европейска заповед за арест е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа на взаимно признаване.
37 Както е видно по-конкретно от член 1, параграфи 1 и 2 от Рамковото решение и от съображения 5 и 7 от него, това решение има за цел да замести многостранната система за екстрадиция, която е установена с Европейската конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13 декември 1957 г., със система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване, като последната система е основана на принципа на взаимното признаване (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 39 и цитираната съдебна практика).
38 Така, Рамково решение 2002/584 има за цел чрез въвеждането на нова опростена и по-ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 40 и цитираната съдебна практика).
39 Така, съгласно член 1, параграф 1 от Рамковото решение целта на механизма на европейската заповед за арест е да бъде възможно задържането и предаването на издирвано лице, така че — в светлината на целта, преследвана с въпросното рамково решение — извършеното престъпление да не остане ненаказано и това лице да бъде преследвано или да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода.
40 В тази насока принципът на взаимно признаване, който представлява, както става ясно по-конкретно от съображение 6, „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество в рамките на Съюза по наказателни дела, намира приложение в член 1, параграф 2 от това рамково решение, който прогласява правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на принципа на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на същото рамково решение (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 41 и цитираната съдебна практика).
41 Затова изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят такава заповед само в предвидените в Рамково решение 2002/584 изчерпателно изброени случаи на отказ за изпълнение, а за изпълнението на европейската заповед за арест не могат да се поставят други условия, освен изчерпателно уредените в член 5 от това рамково решение. Следователно изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, а отказът същата да бъде изпълнена, е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 41 и цитираната съдебна практика).
42 Поради това в член 3 от Рамково решение 2002/584 изрично са посочени случаите, при които не се допуска изпълнение на европейската заповед за арест, в членове 4 и 4а — случаите, при които може да се откаже изпълнение, а в член 5 — гаранциите, които се предоставят от издаващата държава членка в особени случаи.
43 Съдът също така е постановил, че тези разпоредби се основават на предпоставката, че съответната европейска заповед за арест отговаря на изискванията за редовност, предвидени в член 8, параграф 1 от Рамковото решение, и че неспазването на едно от тези изисквания, чието зачитане представлява условие за валидността на европейската заповед за арест, трябва по принцип да накара изпълняващия съдебен орган да не даде ход на тази заповед (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi, C‑241/15, EU:C:2016:385, т. 63 и 64).
44 Не може изначално да бъде изключена възможността осъждането на допълващо наказание, което не е било упоменато в европейската заповед за арест, при определени обстоятелства да представлява един от случаите, които могат да обосноват отказа за изпълнение на такава заповед.
45 Именно в светлината на тези съображения следва да се определи дали при обстоятелства като разглежданите по главното производство неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест е довело до накърняване на упражняването на правомощията, които изпълняващият съдебен орган черпи от членове 3—5 от Рамково решение 2002/584, или до неспазване на изискването за редовност, предвидено в член 8, параграф 1, буква е) от същото решение.
46 На първо място, следва да се отбележи, че в случая по главното производство изпълняващият съдебен орган не е бил лишен от възможността да се позове на разпоредбите на членове 3—5 от това рамково решение.
47 На второ място, при обстоятелства като разглежданите по главното производство следва да се определи дали неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест не нарушава изискването за редовност, залегнало в член 8, параграф 1, буква е) от цитираното рамково решение.
48 Тази разпоредба изисква да се посочи „наложеното наказание, ако има влязла в сила присъда“.
49 Освен това, за да се опрости и ускори процедурата за предаване при спазване на сроковете по член 17 от Рамково решение 2002/584, в приложението към това решение е предвиден специален формуляр, който издаващите съдебни органи трябва да попълват с посочване на конкретно изискваната информация (решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 57). В точка 2 от графа в) от посочения формуляр се говори за „[с]рок[а] на присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане“.
50 Целта на изискването за редовност, предвидено в член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение 2002/584, е да сведе до знанието на изпълняващите съдебни органи продължителността на наказанието лишаване от свобода, за което се иска предаването на издирваното лице, въз основа на информацията, която трябва да осигури минималните формални данни, необходими на тези органи, за да могат бързо да се произнесат по европейската заповед за арест, като вземат незабавно решение относно предаването (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 58 и 59).
51 Както отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, това изискване цели изпълняващият съдебен орган да се увери, че европейската заповед за арест попада в приложното поле на цитираното рамково решение, и по-специално да провери дали тя е била издадена с оглед на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, продължителността на които надвишава прага от четири месеца, определен с член 2, параграф 1 от споменатото рамково решение.
52 В настоящия случай основното наказание от три години лишаване от свобода, на което е бил осъден IK, надвишава посочения праг. Ето защо упоменаването на това наказание е било достатъчно, за да се гарантира, че европейската заповед за арест отговаря на изискването за редовност, залегнало в член 8, параграф 1, буква е) от същото рамково решение.
53 При това положение изпълняващият съдебен орган е бил длъжен да предаде визираното в европейската заповед за арест лице, за да не остане извършеното престъпление ненаказано и наложената на това лице присъда да бъде изпълнена.
54 Ето защо при обстоятелства като разглежданите по главното производство фактът, че в европейската заповед за арест не е упоменато допълващото наказание, няма как да има каквото и било значение за изпълнението на това наказание в издаващата държава членка след предаването.
55 Този извод не може да бъде поставен под въпрос, на първо място, с довода на IK и на нидерландското правителство, че по същество решението на изпълняващия съдебен орган е основанието, на което почива лишаването от свобода в издаващата държава членка, така че не можело да се пристъпи към изпълнението на наказание, което не е било предмет на решението на изпълняващия съдебен орган и за което предаването не е било разрешено.
56 Всъщност в настоящия случай решението на изпълняващия орган не е предназначено да разреши изпълнението на наказание лишаване от свобода в издаващата държава членка. Както отбелязва генералният адвокат в точка 81 от заключението си и както бе припомнено в точка 39 от настоящото решение, посоченото решение се ограничава до това да направи възможно предаването на съответното лице, в съответствие с разпоредбите на Рамково решение 2002/584, за да не остане извършеното престъпление ненаказано. Основанието за изпълнението на наказанието лишаване от свобода е подлежащото на изпълнение съдебно решение, което е постановено в издаващата държава членка и което член 8, параграф 1, буква в) от това рамково решение изисква да бъде упоменато.
57 На второ място, в заседанието пред Съда нидерландското правителство уточни, че не поставя под въпрос валидността на процесната по главното производство европейска заповед за арест, но същевременно посочи, че изпълнението на наказание, което не е било сведено до знанието на изпълняващия съдебен орган, все пак противоречи на специалното правило. Това тълкуване не може да бъде подкрепено.
58 Всъщност следва да се отбележи, от една страна, че съгласно параграф 2 от член 27 („Възможност за наказателно преследване за други престъпления“) от Рамково решение 2002/584 лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване. От друга страна, член 27, параграф 3, буква ж) предвижда възможността за тази цел да се поиска съгласието на изпълняващия съдебен орган след предаването. Както обаче самото нидерландско правителство признава в писменото си становище, допълнителното съгласие може да се отнася единствено до престъпление, различно от това, за което се иска предаване, а не до наказание за същото престъпление.
59 Следователно, както припомня генералният адвокат в точки 53 и 54 от заключението си, предмет на залегналото в член 27 от Рамково решение 2002/584 специално правило са само престъпленията, различни от тези, за които се иска предаване.
60 В тази насока следва да се уточни, че — видно от акта за преюдициално запитване — в настоящия случай допълващото наказание не е било добавено след предаването на съответното лице. То е било постановено за същото престъпление и със същото съдебно решение като осъждането на основното наказание три години лишаване от свобода.
61 Ето защо, след като IK е бил осъден на това допълващо наказание за престъплението, на основание на което е била издадена и изпълнена европейската заповед за арест, въпросът дали посоченото наказание може да бъде предмет на изпълнение, което води до лишаване от свобода, независимо че то не е било известно на изпълняващия съдебен орган, не попада в обхвата на прилагане на специалното правило.
62 На трето място, обратно на твърдяното от Европейската комисия, няма основание да се приеме, че доколкото допълващото наказание не е било упоменато в европейската заповед за арест, с оглед на принципа на взаимно доверие изпълнението му може да доведе до мярка за лишаване от свобода само при условие че изпълняващият съдебен орган е бил предварително информиран за допълващото наказание съгласно член 15, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 и че не реши по отношение на това допълващо наказание да се позове на някоя от причините за отказ или да обвърже изпълнението на европейската заповед за арест с някои гаранции, които трябва да бъдат предоставени от издаващата държава членка, в съответствие с членове 3—5 от това рамково решение.
63 Действително, Съдът вече е постановил, че от гледна точка на ефективното съдебно сътрудничество по наказателни дела издаващите и изпълняващите съдебни органи трябва изцяло да ползват инструментите, предвидени по-специално в член 8, параграф 1 и в член 15 от същото рамково решение, за да способстват за взаимното доверие в основата на това сътрудничество (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2017 г., Ardic, C‑571/17 PPU, EU:C:2017:1026, т. 90 и 91).
64 Както призна белгийското правителство по време на заседанието пред Съда, в настоящия случай допълващото наказание е трябвало да бъде упоменато в европейската заповед за арест. Това обаче не променя факта, на първо място, че — видно от точка 46 от настоящото решение — неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест не е довело до накърняване на упражняването на правомощията, които изпълняващият съдебен орган черпи от членове 3—5 от Рамково решение 2002/584.
65 По-нататък, както генералният адвокат отбелязва в точка 109 от заключението си, от представената на Съда преписка личи, че IK, въпреки че не му е било неизвестно нито наличието, нито продължителността на наказанието му, не е изтъкнал пред изпълняващия съдебен орган неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест.
66 Накрая, както Съдът вече е постановил, в случаите на производство относно европейска заповед за арест гарантирането, че правата на лицето, чието предаване се иска, ще бъдат зачетени, е на първо място отговорност на издаващата държава членка, за която следва да се презюмира, че зачита правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права (решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 50).
67 Следователно решението на изпълняващия съдебен орган не накърнява възможността за съответното лице след предаването му да използва предвидените в правния ред на издаващата държава членка способи за защита, даващи му възможност да оспори, ако е необходимо, законосъобразността на неговото задържане в пенитенциарно заведение в тази държава членка, и то, както следва от спора в главното производство, в частност що се отнася до европейската заповед за арест, въз основа на която е било разрешено неговото предаване. В този случай посоченото лице може да се позове по-специално на правото на ефективни правни средства за защита, на справедлив процес и на правото на защита, което черпи от член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2018 г., RO, C‑327/18 PPU, EU:C:2018:733, т. 50).
68 Ето защо при обстоятелства като разглежданите по главното производство член 15, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 няма как да се тълкува в смисъл, че задължава издаващия съдебен орган да уведоми изпълняващия съдебен орган — след като този орган е уважил искането за предаване — за наличието на допълващото наказание, за да приеме посоченият орган решение относно възможността това наказание да бъде изпълнено в издаващата държава членка.
69 Както отбелязва генералният адвокат в точка 116 от заключението си, обвързването на изпълнението на допълващото наказание с такова задължение, независимо че изпълняващият съдебен орган не е можел да откаже да предприеме действия по европейската заповед за арест, би било несъвместимо с целта на това рамково решение за улесняване и ускоряване на съдебното сътрудничество (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 53 и цитираната съдебна практика).
70 С оглед на изложените дотук съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че при разглежданите по главното производство обстоятелства неупоменаването в европейската заповед за арест, въз основа на която е предадено съответното лице, на допълващото наказание оставяне на разположение, на което това лице е било осъдено за същото престъпление и със същото съдебно решение като това относно основното наказание лишаване от свобода, не е пречка изпълнението на това допълващо наказание, след изтичането на срока на основното наказание и след формално прието за целта от компетентната за изпълнението на наказанията национална юрисдикция решение, да доведе до лишаване от свобода.
По съдебните разноски
71 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че при разглежданите по главното производство обстоятелства неупоменаването в европейската заповед за арест, въз основа на която е предадено съответното лице, на допълващото наказание оставяне на разположение, на което това лице е било осъдено за същото престъпление и със същото съдебно решение като това относно основното наказание лишаване от свобода, не е пречка изпълнението на това допълващо наказание, след изтичането на срока на основното наказание и след формално прието за целта от компетентната за изпълнението на наказанията национална юрисдикция решение, да доведе до лишаване от свобода.
Подписи