РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
25 юли 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Марка на Европейския съюз — Директива 2008/95/ЕО — Член 5 — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9 — Право на притежателя на марка да се противопостави на премахването от трето лице на всеки идентичен на марката знак и на поставянето на нови знаци върху стоки, идентични с тези, за които марката е регистрирана, с цел вноса или пускането им на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП)“
По дело C‑129/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) с акт от 7 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 13 март 2017 г., в рамките на производство по дело
Mitsubishi Shoji Kaisha Ltd,
Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe BV
срещу
Duma Forklifts NV,
G.S. International BVBA,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 февруари 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Mitsubishi Shoji Kaisha Ltd и Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe BV, от P. Maeyaert и J. Muyldermans, advocaten,
– за Duma Forklifts NV и G.S. International BVBA, от K. Janssens и J. Keustermans, advocaten, както и от M. R. Gherghinaru, avocate,
– за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann и J. Techert, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda, E. Gippini Fournier и F. Wilman, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 април 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25) и на член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор на Mitsubishi Shoji Kaisha Ltd (наричано по-нататък „Mitsubishi“) и Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe BV (наричано по-нататък „MCFE“) с Duma Forklifts NV (наричано по-нататък „Duma“) и G.S. International BVBA (наричано по-нататък „GSI“) по повод на искане последните да преустановят премахването на знаците, идентични с марките, на които е притежател Mitsubishi, и поставянето на нови знаци върху вилични кари високоповдигачи Mitsubishi, придобити извън Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Правна уредба
3 Съображения 1 и 2 от Директива 2008/95 гласят:
„1) Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание, глава 17, том 1, стр. 92) е била изменяна. С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.
2) В законодателството за марките, които се прилагаха в държавите членки преди влизането в сила на Директива 89/104/ЕИО, имаше различия, които можеха да възпрепятстват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и да опорочат конкуренцията в общия пазар. Поради това с оглед гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар беше необходимо законодателствата на държавите членки да бъдат сближени“.
4 Съгласно член 5 от тази директива, озаглавен „Права, предоставени от марката“:
„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
а) всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката.
[…]
3. Ако условията [по параграф 1 са] изпълнени, може да бъде забранено и:
а) поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;
б) предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
в) вносът и износът на стоки с този знак;
г) използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност.
[…]“.
5 Член 7 от тази директива, озаглавен „Изчерпване на правата, предоставени от марка“, предвижда в параграф 1:
„Марката не дава право на притежателя да забрани използването ѝ във връзка със стоки, които са пуснати на пазара в [Европейския съюз] с тази марка от самия притежател или с негово съгласие“.
6 Регламент № 207/2009 кодифицира Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката [на Европейския съюз] (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 146). Член 9 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Права, предоставени от марката [на Европейския съюз]“, е гласял:
„1. Марката [на Европейския съюз] предоставя на своя притежател изключителни права. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия:
а) знак, който е идентичен с марката на [Европейския съюз] за стоки или за услуги, които са идентични с тези, за които е регистрирана марката на [Европейския съюз];
б) всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката [на Европейския съюз] и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката [на Европейския съюз] и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание; вероятността от объркване включва възможност за свързване на знака с марката;
[…]
2. Може също да бъде забранено, ако условията, изложени в параграф 1, са налице:
а) да се поставя знакът върху стоките или върху техните опаковки;
б) да се предлагат стоки или да се пускат на пазара, или да се съхраняват за тези цели под този знак, или да се предлага да се предоставят услуги под този знак;
в) да се внасят или да се изнасят стоки под този знак;
г) да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата.
[…]“.
7 Член 13, параграф 1 от този регламент, озаглавен „Изчерпване на правата, предоставени от марката [на Европейския съюз]“, е предвиждал:
„Марката [на Европейския съюз] не позволява на своя притежател да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в [Европейския съюз] под тази марка от притежателя или с негово съгласие“.
8 Регламент № 207/2009 е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент № 207/2009 и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката [на Европейския съюз] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), влязъл в сила на 23 март 2016 г. и приложим към фактите по главното производство от тази дата.
9 Регламент № 2015/2424 въвежда в член 9 от Регламент № 207/2009 нов параграф 4, който гласи:
„Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване или датата на приоритет на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС също така има право да възпрепятства внасянето в Съюза на стоки от всички трети лица в хода на търговията, без да бъдат пуснати в свободно обращение там, когато такива стоки, включително опаковките, идват от трети държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която е идентична с марката на ЕС, регистрирана по отношение на такива стоки, или която не може да бъде отличена в основните си аспекти от тази марка.
Правото на притежателя на марка на ЕС съгласно първа алинея изтича, ако по време на производство с цел да се установи дали марката на ЕС е била нарушена, започнато в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета [от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (ОВ L 181, 2013 г., стр. 15)], деклараторът или държателят на стоките представи доказателства, че притежателят на марката на ЕС няма право да забрани пускането на стоките на пазара в държавата на крайно местоназначение“.
10 Аналогична разпоредба е предвидена в член 10, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г., стр. 1), с която Директива 2008/95 се преработва и отменя, считано от 15 януари 2019 г., но тя не е приложима към фактите по главното производство.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Mitsubishi, установено в Япония, е притежател на следните марки (наричани по-нататък „марките „Mitsubishi“):
– словна марка на Европейския съюз „MITSUBISHI“, регистрирана на 24 септември 2001 г. под номер 118042, по-конкретно за стоки от клас 12 от ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., сред които пътнически автомобили, електрически превозни средства и вилични кари високоповдигачи,
– фигуративна марка на Европейския съюз, изобразена по-долу, регистрирана на 3 март 2000 г. под номер 117713, по-конкретно за стоки от клас 12 от същата спогодба, сред които пътнически автомобили, електрически превозни средства и вилични кари високоповдигачи,
– словна марка на Бенелюкс „MITSUBISHI“, регистрирана на 1 юни 1974 г. под номер 93812, по-конкретно за стоки от клас 12, сред които автомобили и сухопътни превозни средства, и от клас 16, сред които книги и печатни произведения,
– фигуративна марка на Бенелюкс „MITSUBISHI“, регистрирана на 1 юни 1974 г. под номер 92755 за стоки от клас 12, сред които превозни средства и сухопътни превозни средства, и за стоки от клас 16, сред които книги и печатни произведения, идентична с фигуративната марка на Европейския съюз.
12 MCFE, установено в Нидерландия, притежава изключително право да произвежда и да пуска на пазара в ЕИП вилични кари високоповдигачи, носещи марките „Mitsubishi“.
13 Duma, установено в Белгия, е с основен предмет на дейност покупко-продажба в световен мащаб на нови и употребявани вилични кари високоповдигачи. Дружеството предлага за продажба и собствени вилични кари високоповдигачи с наименованията „GSI“, „GS“ или „Duma“. Дружеството е било официален поддистрибутор на вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“ в Белгия.
14 GSI, също установено в Белгия, е свързано с Duma, с което има обща администрация и седалище. GSI произвежда и ремонтира вилични кари високоповдигачи, които наред с резервните части за тях внася и изнася на едро на световния пазар. Дружеството ги приспособява към действащите в Европа стандарти, като им поставя собствени серийни номера и ги доставя на Duma с декларации на ЕС за съответствие.
15 Съгласно акта за преюдициално запитване, в периода от 1 януари 2004 г. до 19 ноември 2009 г. Duma и GSI са осъществявали паралелен внос в ЕИП на вилични кари високоповдигачи от марките „Mitsubishi“ без съгласието на притежателя на посочените марки.
16 След 20 ноември 2009 г. Duma и GSI закупуват от дружество от групата Mitsubishi извън ЕИП вилични кари високоповдигачи, които въвеждат на територията на ЕИП и поставят под режим на митническо складиране. След това те премахват всички поставени върху стоките идентични с марките „Mitsubishi“ знаци, извършват необходимите промени, за да ги приведат в съответствие с действащите в Европейския съюз стандарти, и заместват идентификационните табели и серийните номера, като поставят собствените си знаци. Впоследствие ги внасят и продават в ЕИП и извън него.
17 Mitsubishi и MCFE предявяват искове пред Rechtbank van koophandel te Brussel (Търговски съд Брюксел, Белгия), целящи да бъде разпоредено преустановяването на тези действия. След като исковете им са отхвърлени с решение от 17 март 2010 г., те обжалват същото по въззивен ред пред Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) и искат забрана както на паралелната търговия на вилични кари високоповдигачи, обозначени с марките „Mitsubishi“, така и на вноса и продажбата на вилични кари високоповдигачи, върху които са били премахнати идентичните с тези марки знаци и са били поставени нови знаци.
18 Пред тази юрисдикция Mitsubishi твърди, че премахването на знаците и поставянето на нови върху вилични кари високоповдигачи, закупени извън ЕИП, премахването на идентификационните табели и серийни номера и вносът, както и продажбата на вилични кари високоповдигачи в ЕИП, нарушавало правата му, предоставени от марките „Mitsubishi“. По-конкретно заявява, че премахването на идентичните с тези марки знаци без негово съгласие заобикаляло правото на притежателя на марката да осъществи контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоките, обозначени с тази марка, и засягало функциите на марката за указване на произход и качество, както и за инвестиции и реклама. В този смисъл отбелязва, че въпреки това премахване, виличните кари високоповдигачи „Mitsubishi“ оставали разпознаваеми за потребителя.
19 Duma и GSI по-специално поддържат, че следвало да бъдат възприемани като производители на виличните кари високоповдигачи, които закупуват извън ЕИП, тъй като извършвали промени за привеждането им в съответствие с правната уредба на Съюза и следователно имали право да поставят върху тях свои собствени знаци.
20 Запитващата юрисдикция е приела, че паралелният внос в ЕИП на вилични кари високоповдигачи, обозначени с марките „Mitsubishi“, нарушава правото на марките и е уважила жалбите на Mitsubishi и на MCFE. По отношение на вноса и пускането на пазара в ЕИП, считано от 20 ноември 2009 г., на вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“, произхождащи от страна, не-членка на ЕИП, върху които са били премахнати идентичните на марките „Mitsubishi“ знаци и поставени нови знаци, тя подчертава, че Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали действия като осъществените от Duma и GSI представляват използване, което притежателят на марката може да забрани, като посочва, че практиката на Съда дава основания за положителен отговор на този въпрос.
21 При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) a) Обхващат ли член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 правото на притежателя на марка да се противопоставя на това без негово съгласие трето лице да премахва всички поставени върху стоките идентични с марките знаци (de-branding) [размаркиране], когато става въпрос за стоки, като поставените под режим на митническо складиране, които все още не са пуснати на пазара в [ЕИП], и премахването е извършено с цел внос или пускане на пазара на стоките в [ЕИП]?
б) Зависи ли отговорът на първия въпрос, буква a) от това дали стоките се внасят или пускат на пазара в [ЕИП] под поставен от това трето лице собствен отличителен знак (re-branding) [премаркиране]?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че по външния вид или модела така внесените или пуснати на пазара стоки все още се идентифицират от средния потребител като произхождащи от притежателя на марката?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
22 С молба, подадена в секретариата на Съда на 20 юни 2018 г., Mitsubishi иска да бъде постановено възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на тази молба Mitsubishi твърди по същество, че заключението на генералния адвокат почива на неправилното схващане, че използването в търговската дейност, по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009, предполага видимо, положително действие. Освен това счита, че това заключение не обсъжда доводите му за засягане на различните функции на марката чрез премахването на знаците.
23 Съдът може, на основание член 83 от процедурния си правилник, във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
24 Настоящият случай не е такъв. Всъщност изобщо не се твърди, че е налице нов факт. Освен това Mitsubishi е можело, както и останалите заинтересовани, участващи в настоящото производство, както по време на писмената, така и на устната му фаза, да изложи фактическите и правните основания, които счита за относими към отговорите на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, особено относно понятието „използване в търговската дейност“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Ето защо, след като изслуша генералния адвокат, Съдът прие, че делото е напълно изяснено.
25 Що се отнася до възраженията на Mitsubishi срещу заключението на генералния адвокат, следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност заинтересованите страни да представят становища в отговор на заключението, представено от генералния адвокат (решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 26 и цитираната съдебна практика).
26 От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат има ролята да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. В това отношение Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които последният е стигнал до него. Поради това несъгласието на заинтересована страна със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 27 и цитираната съдебна практика).
27 По изложените съображения Съдът счита, че няма основание да постанови възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
28 С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи, по същество, дали член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране както по делото в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в ЕИП, където все още не са били предмет на продажба.
29 Член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009, които имат идентично съдържание, трябва да бъдат тълкувани по същия начин (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009, UDV North America, C‑62/08, EU:C:2009:111, т. 42).
30 В това отношение следва да бъде припомнено, че Директивa 2008/95, която кодифицира Директива 89/104, преследва целта, както това е видно от съображенията 1 и 2 от нея, да бъдат премахнати различията между държавите членки относно марките, които могат да възпрепятстват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги, както и да опорочат конкуренцията във вътрешния пазар. Затова правото на марката представлява съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която правото на Съюза има за цел да създаде и поддържа. При такава система предприятията трябва да са в състояние да привличат клиенти чрез качеството на своите стоки или услуги, което е възможно само при наличието на отличителни знаци, които позволяват да бъдат идентифицирани (решение от 12 ноември 2002 г., Arsenal Football Club, C‑206/01, EU:C:2002:651, т. 46 и 47 и цитираната съдебна практика).
31 Следва да бъде припомнено и че член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 13, параграф 1 от Регламент № 207/2009 ограничават изчерпването на правата, предоставени на притежателя на марката, само до случаите, когато стоките са пуснати на пазара в ЕИП. Те позволяват на притежателя да продава стоките си извън ЕИП, без тези продажби да изчерпват правата му във вътрешността на ЕИП. С уточнението, че пускането на пазара извън ЕИП не изчерпва правото на притежателя да се противопостави на осъществения без негово съгласие внос на тези стоки, законодателят на Съюза е позволил на притежателя на марката да осъществи контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоките, обозначени с марката (вж. в този смисъл решения от 16 юли 1998 г., Silhouette International Schmied, C‑355/96, EU:C:1998:374, т. 26, от 20 ноември 2001 г., Zino Davidoff и Levi Strauss, C‑414/99—C‑416/99, EU:C:2001:617, т. 32 и 33 и от 18 октомври 2005 г., Class International, C‑405/03, EU:C:2005:616, т. 33).
32 В това отношение Съдът многократно е подчертавал, че за да се осигури защитата на предоставените с марката права, от основно значение е притежателят на регистрирана в една или няколко държави членки марка да може да осъществи контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоки, защитени с тази марка (решения от 15 октомври 2009 г., Makro Zelfbedieningsgroothandel и др., C‑324/08, EU:C:2009:633, т. 32, от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 60 и от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др., C‑379/14, EU:C:2015:497, т. 31). Според практиката на Съда, освен това посоченото право на притежателя се отнася до всеки екземпляр от тази стока (вж. в този смисъл решение от 1 юли 1999 г., Sebago и Maison Dubois, C‑173/98, EU:C:1999:347, т. 19 и 20 и от 3 юни 2010 г., Coty Prestige Lancaster Group, C‑127/09, EU:C:2010:313, т. 31).
33 В допълнение, член 5, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/95 и член 9, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009 предоставят на притежателя на регистрирана марка изключително право, което съгласно член 5, параграф 1, букви a) и б) от тази директива и член 9, параграф 1, букви a) и б) от този регламент му позволява да забрани на всяко трето лице да използва в търговската си дейност без негово съгласие всеки идентичен с марката знак за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката, или всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание, която включва вероятност от свързване на знака с марката.
34 Съдът многократно е имал повод да констатира, че това изключително право е предоставено, за да може притежателят на марката да защити специфичните си интереси като притежател на тази марка, така че последната да може да изпълни присъщите си функции, и следователно упражняването на това право трябва да бъде запазено за случаите, когато използването на знака от трето лице засяга или може да засегне функциите на марката. Сред тези функции фигурира не само основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоката или услугата, но също и други нейни функции, например по-специално функцията да гарантира качеството на тази стока или услуга или функциите, свързани с комуникации, инвестиции или реклама (вж. решения от 12 ноември 2002 г., Arsenal Football Club, C‑206/01, EU:C:2002:651, т. 51, от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 58, от 23 март 2010 г., Google France и Google, C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 77 и 79 и от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 37 и 38).
35 По отношение на тези функции, следва да бъде припомнено, че основната функция на марката е да гарантира на потребителя или на крайния потребител произхода на обозначената с марката стока или услуга, като му позволява да отличи тази стока или услуга от такива с друг произход (решение от 23 март 2010 г., Google France и Google, C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 82 и цитираната съдебна практика). Тя служи именно като потвърждение, че всички обозначени с тази марка стоки или услуги са били произведени или доставени под контрола на едно-единствено предприятие, на което може да бъде възложена отговорността за тяхното качество, и то за да може да осъществи ролята си на съществен елемент в системата на ненарушена конкуренция (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 2002 г., Arsenal Football Club, C‑206/01, EU:C:2002:651, т. 48 и от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 80).
36 Функцията на марката, свързана с инвестиции, е възможността за притежателя на марката да я използва чрез различни търговски техники за придобиването или запазването на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела. В този смисъл, когато използването от трето лице, като конкурент на притежателя на марката, на идентичен с марката знак за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, създава съществени затруднения за използването на марката от нейния притежател за придобиването или поддържането на репутация, която може да привлече и да създаде постоянна клиентела, това използване засяга посочената функция на марката. Поради това, на основание член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 или, ако става дума за марка на Съюза — на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, посоченият притежател има право да забрани това използване (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 60—62).
37 От своя страна функцията на марката, свързана с реклама, се изразява в нейното използване за рекламни цели, насочено към информиране или убеждаване на потребителя. Следователно притежателят на дадена марка има право по-специално да забрани използването без негово съгласие на знак, идентичен с неговата марка, за стоки или за услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана, когато това използване засяга употребата на марката от нейния притежател като средство за увеличаване на продажбите или като инструмент за търговски стратегии (вж. в този смисъл решение от 23 март 2010 г., Google France и Google, C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 91 и 92).
38 Що се отнася до понятието „използване в търговската дейност“, Съдът вече е приел, че изброяването на видовете използване, които притежателят на марката може да забрани, съдържащо се в член 5, параграф 3 от Директива 2008/95 и член 9, параграф 2 от Регламент № 207/2009, не е изчерпателно (вж. решения от 12 ноември 2002 г., Arsenal Football Club, C‑206/01, EU:C:2002:651, т. 38, от 25 януари 2007 г., Adam Opel, C‑48/05, EU:C:2007:55, т. 16 и от 23 март 2010 г., Google France и Google, C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 65) и съдържа изключително действия на активно поведение от страна на третото лице (вж. решение от 3 март 2016 г., Daimler, C‑179/15, EU:C:2016:134, т. 40).
39 Освен това Съдът е отбелязал, че използването в търговската дейност на идентичен или сходен на марката знак предполага, че това използване е свързано с делови отношения, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не с дейност от частен характер (вж. решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др., C‑379/14, EU:C:2015:497, т. 43 и цитираната съдебна практика). Съдът е уточнил, че термините „използване“ и „в търговската дейност“ не могат да се тълкуват в смисъл, че се отнасят единствено до непосредствените отношения между търговец и потребител, и по-специално че е налице използване на знак, идентичен на марката, когато съответният икономически оператор използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация (вж. решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др., C‑379/14, EU:C:2015:497, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика).
40 В настоящия случай, видно от акта за преюдициално запитване, без съгласието на Mitsubishi, Duma и GSI придобиват извън ЕИП вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“, които въвеждат на територията на ЕИП и поставят под режим на митническо складиране. Докато стоките са все още под този режим, те премахват изцяло идентичните с марките „Mitsubishi“ знаци върху тях, извършват промени за привеждането им в съответствие с действащите в Европейския съюз стандарти, заместват идентификационните табели и серийните номера, поставяйки своите собствени знаци, и след това ги внасят и пускат на пазара в ЕИП и извън него.
41 За разлика от делата, по които са постановени решенията, цитирани в точка 31 от настоящото решение, съответните стоки по делото, предмет на главното производство, всъщност не са обозначени с разглежданите марки, когато се внасят и пускат на пазара в ЕИП след поставянето им под режим на митническо складиране. Също за разлика от другите решения, цитирани в точки 34—39 от настоящото решение, изглежда, че третите лица по никакъв начин не използват към този момент идентични или сходни на разглежданите марки знаци, в частност в търговската си комуникация. Това отличава делото, предмет на главното производство, и от обстоятелствата, посочени в точка 86 от решение от 8 юли 2010 г., Portakabin (C‑558/08, EU:C:2010:416), споменато от запитващата юрисдикция, в което Съдът е отбелязал, че когато без съгласието на притежателя на марка препродавачът премахва надписа с тази марка от стоките и го замества с надпис с името на препродавача, така че марката на производителя на съответните стоки е напълно закрита, притежателят на марката има право да възрази срещу използването на тази марка от препродавача, за да обяви препродажбата, тъй като това нарушава основната функция на марката.
42 Въпреки това следва да се отбележи, първо, че премахването на идентичните на марката знаци пречи при първото пускане на пазара в ЕИП на стоките, за които тази марка е регистрирана, те да бъдат обозначени с нея и поради това лишава притежателя ѝ от ползата на признатото му от съдебната практика, припомнена в точка 31 от настоящото решение, основно право да осъществи контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоките, обозначени с марката.
43 Второ, премахването на идентичните на марката знаци и поставянето на нови знаци върху стоките с оглед на първото им пускане на пазара в ЕИП, засягат функциите на марката.
44 По отношение на функцията за указване на произход е достатъчно да се припомни, че в точка 48 от решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др. (C‑379/14, EU:C:2015:497), Съдът вече е приел, че всеки акт на трето лице, който възпрепятства притежателя на марката, регистрирана в една или няколко държави членки, да упражни правото си да осъществи контрол върху първото пускане на пазара на стоки, защитени от тази марка в ЕИП, засяга по естеството си тази основна функция на марката.
45 Запитващата юрисдикция иска да се установи какво може да е значението на обстоятелството, че по външния вид или модела внесените или пуснати на пазара стоки все още могат да бъдат идентифицирани от средния потребител като произхождащи от притежателя на марката. Всъщност тя отбелязва, че независимо от премахването на идентичните на марката знаци и поставянето на нови знаци върху виличните кари високоповдигачи, съответните потребители продължават да ги възприемат като вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“. В това отношение следва да се отбележи, че макар основната функция на марката да може да бъде засегната независимо от това обстоятелство, то е от естество да засили въздействието на подобно засягане.
46 Освен това премахването на идентичните на марката знаци и поставянето на нови знаци върху стоките възпрепятстват възможността за притежателя на марката да привлича клиенти чрез качеството на своите стоки и засягат функциите на марката, свързани с инвестиции и реклама, когато, както в случая, въпросната стока все още не е била пускана на този пазар с марката на притежателя, от него или с негово съгласие. Всъщност обстоятелството, че стоките на притежателя на марката се пускат на пазара, преди той да ги е обозначил на този пазар с тази марка, така че потребителите ще опознаят тези стоки още преди да могат да ги свържат с марката, е от естество да наруши съществено употребата на посочената марка от споменатия притежател за придобиване на репутация, която може да привлече или да създаде постоянна клиентела и да послужи като средство за увеличаване на продажбите или като инструмент за търговски стратегии. Освен това подобни действия лишават притежателя на марката от възможността чрез първото пускане на пазара в ЕИП да реализира икономическата стойност на стоката, обозначена с марката, а оттам и на своите инвестиции.
47 Трето, като засягат правото на притежателя на марката да осъществи контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоките, обозначени с тази марка, и функциите на марката, премахването на идентичните на марката знаци и поставянето на нови знаци върху стоките от трето лице, без съгласието на притежателя, с оглед на вноса или пускането на пазара в ЕИП на тези стоки и с цел заобикаляне на правото на притежателя да забрани вноса на стоките, обозначени с неговата марка, противоречат на целта за осигуряване на ненарушена конкуренция.
48 Накрая, предвид припомнената в точка 38 от настоящото решение съдебна практика относно понятието „използване в търговската дейност“, следва да се отбележи, че действията за премахване на идентичните на марката знаци с оглед на поставяне на свои собствени знаци от страна на третото лице, са свързани с активно поведение от негова страна, което, след като е осъществено с цел внос или пускане на пазара в ЕИП на стоките и следователно е свързано с делови отношения, насочени към реализиране на икономическа изгода по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 39 от настоящото решение, може да се приеме, че представлява използване на марката в търговската дейност.
49 Поради тези съображения в тяхната цялост следва да се приеме, че притежателят на марката може да се противопостави на основание член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 на подобни действия.
50 За този извод е без значение обстоятелството, че премахването на идентичните на марката знаци и поставянето на нови знаци се осъществяват, докато стоките са все още поставени под режим на митническо складиране, тъй като тези действия са с цел внос или пускане на пазара в ЕИП на тези стоки, както по делото в главното производство личи от факта, че Duma и GSI извършват промени на виличните кари високоповдигачи, за да ги приведат в съответствие с действащите в Европейския съюз стандарти, и че освен това впоследствие тези кари или поне част от тях действително се внасят и пускат на пазара в ЕИП.
51 С оглед на това следва също да се отбележи, че член 9, параграф 4 от Регламент № 207/2009, изменен с Регламент 2015/2424, приложим към фактите по главното производство, считано от 23 март 2016 г., вече дава право на притежателя да не допуска внасянето в Съюза на стоки от всички трети лица в хода на търговията, без да бъдат пуснати в свободно обращение там, когато такива стоки, включително опаковките, идват от трети държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която е идентична с марката на ЕС, регистрирана по отношение на такива стоки, или която не може да бъде отличена в основните си аспекти от тази марка. Това право на притежателя на марката изтича единствено ако в хода на производство по установяване на нарушение на марката, деклараторът или държателят на стоките представи доказателства, че притежателят няма право да забрани пускането на стоките на пазара в държавата на крайно местоназначение.
52 Предвид изложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране, както в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в ЕИП, където все още не са били предмет на продажба.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 5 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране, както в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП), където все още не са били предмет на продажба.
Подписи