Language of document :

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 12 юли 2019 г. — A/Latvijas Republikas Veselības ministrija

(Дело C-535/19)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (Senāts)

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник в касационното производство: Latvijas Republikas Veselības ministrija

Преюдициални въпроси

Трябва ли да се счита, че публичното здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/20041 ?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустимо му ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/382 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения — които се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза с качеството на работник, намиращи се в същото положение — на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници?

При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е с оглед на членове 18 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения — които се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза с качеството на работник, намиращи се в същото положение — на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници?

Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва публични здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?

Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва публични здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?

Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност? По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено в системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?

____________

1 Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

2 Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OB L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).