РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
19 юни 2014 година
Дело F‑24/12
BN
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Длъжностно лице от степен AD 14, което заема длъжност началник на отдел — Твърдение за упражняван от генералния директор психически тормоз — Преместване — Отказ да се приеме назначаването на длъжност съветник в друга генерална дирекция, което предполага загуба на увеличението на заплатата, полагащо се на началниците на отдели — Решение за временно преназначаване на друга длъжност като съветник — Интерес на службата — Правило за съответствие между степента и длъжността — Иск за обезщетение — Вреда, произтичаща от действия или бездействия, несвързани с процеса на вземане на решения“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която BN иска, от една страна, да се отмени решението на председателя на Европейския парламент от 16 януари 2012 г. за прекратяване на функциите ѝ на началник на отдел в генерална дирекция (ГД) „Персонал“ и за назначаването ѝ на длъжност съветник в дирекция „Ресурси“ на същата генерална дирекция, считано от 1 януари 2012 г., и от друга страна, да се осъди ответникът да поправи вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла поради тормоза и лошото управление от страна на генералния директор на генерална дирекция „Персонал“, и която оценява по справедливост на 50 000 EUR.
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда Европейския парламент да понесе всички направени от него съдебни разноски и да заплати всички съдебни разноски на BN.
Резюме
1. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — По-строго задължение в случай на засягане на здравето на длъжностното лице — Граници
(член 24 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Преместване — Преназначаване — Критерий за разграничаване — Общи условия
(член 4, член 7, параграф 1 и член 29 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Преназначаване — Спазване на правилото за съответствие между степен и длъжност — Обхват
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Възнаграждение — Увеличение на възнаграждението при изпълняване на функциите началник на отдел, директор или генерален директор — Условия за предоставяне
(член 44, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
5. Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата страна да понесе съдебните разноски — Съдебни разноски, направени в обезпечителното производство — Включване
(член 87, параграф 2 и член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Задълженията на администрацията, произтичащи от задължението ѝ за полагане на грижа, са значително по-строги, когато се разглежда положението на длъжностно лице, за което е установено, че е с влошено физическо или психично здраве. В подобна хипотеза администрацията трябва да разгледа исканията му в дух на особена откритост. Освен това, по-конкретно когато самото длъжностно лице или администрацията привлече вниманието на медицинската служба на институцията върху твърденията за възможните вредни последици от определено административно решение за здравето на неговия адресат, тази служба следва да провери дали твърдените рискове действително са налице и какъв е обхватът им и да уведоми органа по назначаването за резултата от своята проверка.
Задължението за съдействие и за полагане на грижа на институция по отношение на нейния персонал обаче не може да налага на администрацията неспазване на собствените ѝ вътрешни правила.
(вж. точки 34, 35 и 44)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Esders/Комисия, F‑62/10, EU:F:2011:141, т. 80 и 82 и цитираната съдебна практика
2. От системата на Правилника следва, че преместване в същинския смисъл на това понятие може да се извърши единствено при прехвърляне на длъжностно лице на свободна длъжност. Следователно всяко преместване в същинския смисъл се извършва по реда на членове 4 и 29 от Правилника. Този ред обаче не се прилага в случай на преназначаване на длъжностното лице, тъй като подобно прехвърляне не води до освобождаване на длъжност.
Що се отнася обаче до защитата на правата и законните интереси на съответните длъжностни лица, за решенията за преназначаване, на същото основание както за преместванията, се прилагат правилата на член 7, параграф 1 от Правилника, по-конкретно в смисъл, че преназначаването на длъжностните лица може да се извършва само в интерес на службата и при спазване на еквивалентността на длъжностите.
(вж. точки 46—48)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Clotuche/Комисия, T‑339/03, EU:T:2007:36, т. 31
Съд на публичната служба — решение De Albuquerque/Комисия, F‑55/06, EU:F:2007:15, т. 55 и цитираната съдебна практика
3. В случай че при преназначаване на длъжностно лице се променят възложените му функции, правилото за съответствие между степента и длъжността, закрепено по-специално в член 7 от Правилника, предполага съпоставка между степента и настоящите функции на длъжностното лице, а не между настоящите и предишните му функции. При това положение правилото за съответствие между степента и длъжността допуска с решение да се възложат нови функции, които — в случай че се различават от упражняваните по-рано и се възприемат от заинтересованото лице като ограничаване на възложените му задачи — все пак отговарят на длъжност, съответстваща на неговата степен. Така действителното ограничаване на задачите, възложени на длъжностното лице, нарушава правилото за съответствие между степента и длъжността единствено ако новите задачи, с оглед на тяхното естество, значение и обхват, като цяло са явно под това, което съответства на неговата степен и длъжност. Така при преназначаването на длъжностно лице от длъжност началник на отдел на длъжност съветник, при запазване на степента AD 14, е спазено изискването за съответствие между степен и длъжност, доколкото, както това е видно от таблицата с описание на видовете длъжности в точка A от приложение I към Правилника, степента AD 14 съответства на администратор, изпълняващ например функциите на директор, началник на отдел или съветник.
(вж. точки 57—59)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Bermejo Garde/ЕИСК, F‑41/10, EU:F:2012:135, т. 162 и 163 и цитираната съдебна практика, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑530/12 P
4. Член 44, параграф 2 от Правилника е разпоредбата, предоставяща на длъжностното лице, назначено за началник на отдел, директор или генерален директор в същата степен, правото на повишаване в следващата стъпка в тази степен, считано от датата на назначаването. Тази разпоредба сочи, че длъжностното лице получава увеличение на заплатата си заради упражняването на ръководни функции и че увеличението е свързано с упражняването на такива функции. Доколкото длъжностното лице е престанало да изпълнява такива функции и е започнало да изпълнява други, които не предполагат управленски отговорности, правото на увеличение на възнаграждението се погасява.
(вж. точка 72)
5. Съгласно член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба страната, дори да е спечелила делото, може да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати част от или всички съдебни разноски на другата страна, ако това изглежда оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство.
Като се има предвид, че жалбоподателката е искала да говори с генералния секретар на своята институция и се е обърнала направо към председателя на институцията в качеството му на орган по назначаването, за да поиска по отношение на нея да се приемат спешни мерки, и че не е била приета нито от единия, нито от другия, което може да е породило у нея усещането, че е изоставена от своята институция, на която е засвидетелствала преданост, институцията, която е спечелила делото, следва да понесе направените от нея съдебни разноски, включително в обезпечителното производство, и да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателката, включително направените в обезпечителното производство.
(вж. точки 98 и 100)