РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
21 март 2013 година
Дело F‑94/11
Markus Brune
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Отмяна на решение за невключване в списъка с резерви — Изпълнение на окончателното съдебно решение — Принцип на законност — Възражение за незаконосъобразност срещу решението за възобновяване на конкурсната процедура“
Предмет: Жалба от г‑н Brune на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с главно искане отмяна на решението, за което той е уведомен с писмо от председателя на изпитната комисия от 11 февруари 2011 г. да не бъде включен в списъка с одобрените за бъдещи назначения кандидати от конкурс на общо основание EPSO/AD/26/05
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Brune понася направените от него съдебни разноски и го осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Комисията.
Резюме
1. Жалби от длъжностни лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Подготвителен акт — Решение на изпитна комисия за възобновяване на конкурсната процедура — Изключване — Акт, обжалваем единствено косвено при обжалване на решението кандидатът да не бъде вписан в списъка с одобрените за бъдещи назначения кандидати
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалби от длъжностни лица — Отменително съдебно решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Отчитане както на мотивите, така и на диспозитива на съдебното решение — Отмяна на решението на изпитна комисия да не включва кандидата в списъка на одобрените за бъдещи назначения кандидати — Възобновяване на конкурсната процедура само по отношение на жалбоподателя — Подходящ начин за изпълнение
(член 266 ДФЕС; член 27 от Правилника за длъжностните лица)
3. Жалби от длъжностни лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Право на преценка на администрацията — Възможност за установяване на диалог с пострадалия
(член 266 ДФЕС)
1. Решение, с което един кандидат, неоснователно отстранен от участие в конкурсна процедура, бива уведомяван, че конкурсната процедура се възобновява и се уточняват конкретните условия за това възобновяване на конкурсната процедура, не съставлява акт с неблагоприятни последици, а подготвителен акт за решението, прието при приключване на процедурата, за това дали кандидатът да бъде вписан, или да не бъде вписан в списъка с резерви на конкурса. Вследствие на това съответният кандидат не може да подаде директно жалба срещу това подготвително решение, а може да го оспори единствено косвено, при обжалване на решението да не бъде вписан в резервния списък.
(вж. точка 37)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 юли 1993 г., Camara Alloisio и др./Комисия, T‑17/90, T‑28/91 и T‑17/92, точка 42
2. Вследствие на отменително съдебно решение съответната институция е длъжна на основание член 266 ДФЕС да предприеме необходимите мерки за обезсилване на последиците от установената незаконосъобразност, което при вече изпълнен акт предполага възстановяване на правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането на този акт.
С цел да изпълни своето задължение по член 266 ДФЕС, институцията трябва да предприеме конкретни мерки, които могат да отстранят допуснатата незаконосъобразност по отношение на засегнатото лице. Затова тя не може да изтъква евентуално възникващи практически трудности при възстановяването на правното положение на жалбоподателя, в което той се е намирал преди приемането на акта, за да се отклони от изпълнението на това задължение. Само субсидиарно, когато изпълнението на отменителното съдебно решение е изправено пред големи трудности, съответната институция може да изпълни своите задължения с приемането на решение, което по своето естество може да компенсира по подходящ начин неблагоприятното положение, създадено за заинтересованото лице от отмененото решение.
В това отношение, макар и да е задача на съответната институция да определи мерките, необходими за изпълнение на отменителното съдебно решение, дискреционните правомощия, с които тя разполага, се ограничават от необходимостта да бъдат спазени диспозитивът и мотивите на съдебното решение, което тя е длъжна да изпълни, както и разпоредбите на правото на Съюза. Така например институцията ответник трябва по-конкретно да избегне приетите мерки да не бъдат опорочени от нередностите, установени в съдебното решение за отмяна.
По отношение обаче на конкурс на общо основание, организиран с цел съставянето на списък с резерви за бъдещи назначения, администрацията може да потърси решение по справедливост за конкретния случай на незаконосъобразно отстранения кандидат. Затова, когато става дума за конкурс на общо основание, организиран с цел съставянето на списък с резерви за бъдещи назначения, изпитите за който са опорочени, правата на кандидата са защитени по подходящ начин, ако органът по назначаването възобнови по отношение на него конкурса, предназначен за съставянето на списъка с резерви, като това възобновяване предполага възстановяване на положението, такова каквото то е било преди настъпването на обстоятелствата, които са предмет на съдебния контрол. Решение, което се състои във вписването на жалбоподателя в списъка с резерви от конкурса, без да бъде необходимо той да се яви отново на устния изпит, обаче не може да бъде прието, без да бъдат нарушени не само принципът на равно третиране, принципът на обективност при оценяването и обявата за конкурса, но също така и член 27 от Правилника.
(вж. точки 58—60, 63 и 67)
Позоваване на:
Съд — 14 юли 1983 г., Detti/Съд, 144/82, точка 33; 6 юли 1993 г., Комисия/Albani и др., C‑242/90 P, точка 13
Първоинстанционен съд — 22 юни 1990 г., Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, точка 44; 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, точка 78; 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, точка 109 и цитираната съдебна практика; 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑119/99, точка 37 и цитираната съдебна практика; 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, точки 50 и 51
Съд на публичната служба — 24 юни 2008 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/05, точка 132 и цитираната съдебна практика
3. Поради едностранния характер на действията на администрацията нейна задача е да определи мерките, необходими за изпълнение на отменителното съдебно решение. Вследствие на това администрацията има възможност, но не и задължение да започне диалог с пострадалия от незаконосъобразност с цел да постигне споразумение, което предоставя на последния равностойно обезщетение.
(вж. точка 71)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Meskens/Парламент, посочено по-горе, точка 80; 26 юни 1996 г., De Nil и Impens/Съвет, T‑91/95, точка 34