ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
20 март 2012 година(*)
„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“
По дело F‑2/12 R
с предмет молба на основание член 278 ДФЕС и член 157 АЕ, както и на основание член 279 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него,
Емил Христов, с местожителство в София (България), за когото се явяват адв. М. Екимджиев, адв. К. Бончева и адв. Г. Черничерска,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н Д. Стефанов, в качеството на представители,
и
Европейска агенция по лекарствата, за която се явява г‑н V. Salvatore, в качеството на представител,
ответници,
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
постанови настоящото
Определение
1 С молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 9 януари 2012 г., г‑н Христов иска да бъде спряно изпълнението на решението на управителния съвет на Европейската агенция по лекарствата (EMA) от 6 октомври 2011 г. за назначаване на изпълнителен директор на EMA.
Фактическа обстановка
2 Жалбоподателят подава кандидатурата си във връзка с две публикувани обявления за свободната длъжност изпълнителен директор на EMA. Тези обявления за свободна длъжност предвиждат — в допълнение към процедурата по член 64 от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83) — процедура за подбор на кандидатите с участието на съставена ad hoc комисия за предварителен подбор и на Консултативния комитет по назначенията към Европейската комисия.
3 Заедно с деветима други кандидати жалбоподателят е поканен на събеседване с комисията за предварителен подбор. Тази комисия избира четирима кандидати, сред които не фигурира жалбоподателят, които да участват в събеседването с упоменатия консултативен комитет. Със съобщение от 14 март 2011 г. жалбоподателят е уведомен за решението на консултативния комитет да одобри списъка на четиримата кандидати, избрани от комисията за предварителен подбор. Съгласно член 64 от Регламент № 726/2004 с решение от 20 април 2011 г. (наричано по-нататък „решението на Комисията от 20 април 2011 г.) Комисията утвърждава списъка от предварителния подбор на кандидатите и го предлага на управителния съвет на EMA. Този списък съдържа имената на четиримата кандидати, избрани от комисията за предварителен подбор и одобрени от консултативния комитет.
4 С решение от 6 октомври 2011 г. (наричано по-нататък „решението на управителния съвет на ЕМА от 6 октомври 2011 г.) управителният съвет на EMA назначава на длъжността г‑н R., който е сред кандидатите от предложения от Комисията списък.
Производство и искания на страните
5 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 9 януари 2012 г. и заведена под номер F‑2/12, жалбоподателят иска в частност отмяна на решението на Комисията от 20 април 2011 г. и на решението на управителния съвет на EMA от 6 октомври 2011 г.
6 С настоящата молба за спиране на изпълнението жалбоподателят иска от съдията по обезпечителното производство да спре изпълнението на решението на управителния съвет на ЕМА от 6 октомври 2011 г.
7 Комисията иска от съдията по обезпечителното производство:
– да отхвърли молбата на жалбоподателя,
– да не се произнася по съдебните разноски.
8 EMA иска от съдията по обезпечителното производство:
– да отхвърли молбата на жалбоподателя,
– да не се произнася по съдебните разноски.
От правна страна
9 Съгласно членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС Съдът на Европейския съюз може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на оспорвания акт или да разпореди необходимите временни мерки по делата, с които е сезиран.
10 Съгласно член 39 от Статута на Съда, приложим за Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение І към Статута, от една страна, и съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник, от друга, председателят на Съда на публичната служба е компетентен да постановява временните мерки, посочени в членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС.
11 Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник в молбите за временни мерки трябва да се уточнят в частност обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите временни мерки.
12 Съгласно постоянната съдебна практика условието за неотложност и условието за вероятна основателност на искането (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено (Определение на председателя на Съда на публичната служба от 3 юли 2008 г. по дело Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точка 21 и цитираната съдебна практика). Освен това съдията по обезпечителното производство следва да претегли съответните интереси (Определение на председателя на Съда на публичната служба от 15 февруари 2011 г. по дело De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10 R, точка 16).
13 При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да се установи дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки (Определение по дело Plasa/Комисия, посочено по-горе, точка 22 и цитираната съдебна практика).
14 При обстоятелствата по конкретния случай следва на първо място да се провери дали е изпълнено условието за неотложност.
15 Съгласно трайно установената съдебна практика целта на обезпечителното производство е не да осигури обезщетение за вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по съществото на спора. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значителна и непоправима вреда за интересите на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решение по жалбата (Определение на председателя на Съда от 25 март 1999 г. по дело Willeme/Комисия, C‑65/99 P(R), точка 62; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 10 септември 1999 г. по дело Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, точка 25). Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, носи тежестта да докаже, че не може да изчака приключването на производството по жалбата, без да понесе вреди от такова естество (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 19 декември 2002 г. по дело Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27).
16 Във връзка с условието за неотложност жалбоподателят посочва в настоящата молба за допускане на обезпечение само следното:
„Релевираните от жалбоподателя аргументи за пристрастност и сериозен конфликт на интереси, предопределили избора на г‑н [R.], създават опасения за компрометиране на институцията, представлявана от изпълнителния директор.
Спирането на изпълнението на обжалваното решение [на управителния съвет на ЕМА от 6 октомври 2011 г.] е в съответствие с общия принцип за гарантиране на практическата ефективност на решенията, произнесени от Съда на Публичната служба […]“.
17 В този смисъл жалбоподателят не доказва защо изпълнението на решението на управителния съвет на ЕМА от 6 октомври 2011 г. би могло да причини лично на него значителна и непоправима вреда. В това отношение обстоятелството, че г‑н R. би бил назначен за изпълнителен директор на ЕМА, която по думите на жалбоподателя рискува да бъде компрометирана поради това назначение, само по себе си не е достатъчно, за да се докаже наличието на вреда лично за жалбоподателя.
18 При преценката дали е изпълнено условието за неотложност обаче съдията по обезпечителното производство следва да вземе предвид твърдение за значителна и непоправима вреда само ако тази вреда може да засегне интересите на страната, поискала временната мярка (Определение на председателя на Съда на публичната служба от 14 юли 2010 г. по дело Bermejo Garde/ЕИСК, F‑41/10 R, точка 28 и цитираната съдебна практика).
19 Същевременно предвид лаконичните му доводи жалбоподателят изобщо не доказва, че за него би била налице значителна и непоправима вреда.
20 Следователно трябва да се констатира, че в случая не е изпълнено условието за неотложност.
21 Затова предвид всичко изложено по-горе молбата за допускане на обезпечение следва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда условието за fumus boni juris, нито да се претеглят съответните интереси.
По съдебните разноски
22 Следва да се напомни, че член 86 от Процедурния правилник предвижда, че Съдът на публичната служба се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определение, с което слага край на производството, което следва да се разбира в смисъл на съдебното решение или определение, с което се слага край на производството по жалбата (Определение по дело Bermejo Garde/ЕИСК, посочено по-горе, точка 91).
23 Следователно няма основание за произнасяне по съдебните разноски.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
определи:
1) Отхвърля молбата на г‑н Христов за допускане на обезпечение.
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Постановено в Люксембург на 20 март 2012 година.
W. Hakenberg | | S. Van Raepenbusch |