РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
13 март 2013 година
Дело F‑91/10
AK
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Член 43, първа алинея от Правилника — Изготвяне на доклади за развитие на кариерата със закъснение — Неимуществени вреди — Пропусната възможност за повишаване“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която AK иска, първо, да се отмени решението на Комисията на Европейските общности от 24 ноември 2009 г., с което се отхвърля искането ѝ, от една страна, за обезщетяване на вредата, която твърди, че е претърпяла, тъй като не са изготвени доклади за развитие на кариерата (наричани по-нататък „ДРК“) за периодите 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г., и от друга страна, за започване на административно разследване по твърдения за упражнен психически тормоз; второ, Комисията да бъде осъдена да заплати обезщетение за вреди
Решение: Осъжда Комисията да заплати на AK сумата от 15 000 EUR като обезщетение за неимуществените ѝ вреди. Осъжда Комисията да заплати на AK сумата от 4 000 EUR като обезщетение за пропусната възможност за повишаване преди 1 март 2008 г. в степен, по-висока или равностойна на степен A 5. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от АК съдебни разноски.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Иск за обезщетение — Изготвяне на доклади за развитие на кариерата със закъснение — Длъжностно лице, пенсионирано поради трайна пълна инвалидност — Запазване на правния интерес
(членове 53, 78, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне — Закъснение — Служебно нарушение, причиняващо неимуществена вреда — Условия — Длъжностното лице, пенсионирано поради трайна пълна инвалидност — Размер на вредата
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Неспазване на задължението за изпълнение на отменително съдебно решение в разумен срок — Служебно нарушение
(член 266 ДФЕС)
4. Искове и жалби на длъжностните лица — Правомощие за пълен съдебен контрол — Обезщетяване на имуществените вреди, свързани с пропуснатата възможност — Оценка — Критерии
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Длъжностно лице, което задължително се пенсионира поради инвалидност, независимо дали възможността за възстановяването му на работа е чисто хипотетична, или действителна, по принцип запазва интерес да бъде обезщетено за вредите, които действително е претърпяло поради забавеното изготвяне на неговите доклади за развитие на кариерата. Това обаче не освобождава посоченото длъжностно лице от изпълнението на правилата за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз, и по-специално на условието, че за получаване на обезщетение то трябва да докаже, че е претърпяло действителна и сигурна вреда.
(вж. точки 33 и 35)
Позоваване на:
Съд — 27 януари 1982 г., Birra Wührer и др./Съвет и Комисия, 256/80, 257/80, 265/80, 267/80 и 5/81, точка 9; 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P
Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., Stott/Комисия, T‑99/95, точка 72
Съд на публичната служба — 12 май 2011 г., Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09, точка 117, което е предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑401/11 P; 13 септември 2011 г., AA/Комисия, F‑101/09, точка 78
2. Администрацията трябва да следи за периодичното изготвяне на доклади за развитие на кариерата до определените в Правилника дати или в правилата, приети в негово изпълнение, и за надлежното изготвяне на тези доклади както от съображения за добра администрация, така и за да се защитят интересите на длъжностните лица. При това положение при липсата на особени обстоятелства администрацията допуска служебно нарушение, което може да ангажира нейната отговорност при изготвяне на доклади за развитие на кариерата със закъснение.
Забавеното изготвяне на доклади за развитие на кариерата само по себе си може да причини вреди на длъжностно лице само поради факта че развитието на кариерата му може да бъде засегнато от липсата на такъв доклад в момент, в който трябва да бъдат взети свързани с това лице решения. С оглед на това може да се приеме, че длъжностното лице, което е пенсионирано задължително поради инвалидност, иска обезщетение за неимуществена действителна и сигурна вреда, настъпила в резултат на състоянието на несигурност и безпокойство по отношение на професионалното му бъдеще, което липсата на доклади за развитие на кариерата е могло да породи за него, когато е било активно заето. Това е така, още повече че докладът за развитие на кариерата представлява писмено и официално доказателство за качеството на работата, която посоченото длъжностно лице е извършило през разглеждания период.
От друга страна обаче, ако перспективите на задължително пенсионираното поради инвалидност длъжностно лице за възстановяване на работа са хипотетични, то повече не може да твърди, че е претърпяло действителни и сигурни неимуществени вреди поради състояние на несигурност и безпокойство по отношение на професионалното му развитие, за периода след задължителното му пенсиониране, тъй като именно това професионално развитие е хипотетично.
(вж. точки 49, 60 и 63)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 28 май 1997 г., Burban/Парламент, T‑59/96, точка 68; 23 октомври 2003 г., Lebedef/Комисия, T‑279/01, точки 55 и 56; 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑246/02, точка 68
3. Институцията, която е издала отменения акт, е длъжна да вземе мерките за изпълнение на съдебното решение за отмяна. В това отношение институцията разполага с разумен срок, за да се съобрази с посоченото решение, тъй като изпълнението му изисква приемането на определени административни мерки. Следователно институцията нарушава член 266 ДФЕС и допуска нарушение, което може да ангажира отговорността на Съюза, когато при липсата на особени трудности, свързани с тълкуването на съдебното решение за отмяна, или практически трудности тя не приема конкретни мерки за изпълнение на това решение в разумен срок.
(вж. точка 50)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 юли 1997 г., Apostolidis и др./Комисия, T‑81/96, точка 37
Съд на публичната служба — 17 април 2007 г., C и F/Комисия, F‑44/06 и F‑94/06, точки 60 и 63— 67
4. Когато са налице достатъчно доказателства, пропуснатата възможност, по-специално като тази за по-ранно повишаване, представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда. Задължително пенсионираното поради инвалидност длъжностно лице запазва правото да поиска обезщетение за пропусната възможност за повишаване дори ако перспективите му за възстановяване на служба са хипотетични, тъй като тази пропусната възможност е можела да го засегне, докато е било активно заето, и може да се отрази на размера на обезщетението за инвалидност, което му се изплаща, както и на размера на пенсията за осигурителен стаж, която ще му бъде изплащана впоследствие.
За да се определи размерът на обезщетението, което трябва да се изплати за пропусната възможност, след като се уточни естеството на възможността, от която длъжностното лице е било лишено, следва да се определи датата, от която то е можело да се възползва от тази възможност, след това посочената възможност да се изрази количествено и накрая, да се дефинират финансовите последици за лицето от тази пропусната възможност. Освен това възможността, от която длъжностното лице е било лишено, когато е допустимо, трябва да бъде обективно определена под формата на математически коефициент, получен чрез прецизен анализ. Когато обаче посочената възможност не може да бъде изразена количествено по този начин, се допуска претърпените вреди да бъдат оценени ex æquo et bono.
(вж. точки 69, 91 и 92)
Позоваване на:
Общ съд — 10 ноември 2010 г., СХВП/Simões Dos Santos, T‑260/09 P, точка 104
Съд на публичната служба — AA/Комисия, посочено по-горе, точки 81, 83, 93 и 94