РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
10 януари 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Принцип на взаимно признаване на решенията за конфискация — Рамково решение 2006/783/ПВР — Член 12, параграфи 1 и 4 — Законодателство, което регулира изпълнението — Законодателство на изпълняващата държава, което разрешава прибягването до принудителната мярка задържане в случай на неизпълнение на мярката за конфискация — Съответствие — Законодателство на издаващата държава, което също разрешава прибягването до принудителната мярка задържане — Липса на значение“
По дело C‑97/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Noord-Nederland (първоинстанционен съд, Северна Нидерландия) с акт от 1 февруари 2018 г., постъпил в Съда на 12 февруари 2018 г., в рамките на производство по дело
ET
СЪДЪТ (първи състав)
състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, R. Silva de Lapuerta (докладчик), заместник-председател, C. Toader, A. Rosas и L. Bay Larsen, съдии,
генерален адвокат: M. Bobek,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за нидерландското правителство, от J. M. Hoogveld и M. Bulterman, в качеството на представители,
– за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann и E. Lankenau, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от R. Troosters и S. Grünheid, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация (ОВ L 328, 2006 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 44).
2 Запитването е отправено в рамките на производство, предмет на което е искане за допускане на изпълнението на принудителна мярка задържане, което е направено от Openbaar ministerie (прокуратура, Нидерландия) и трябва да осигури изпълнението в Нидерландия на решение за конфискация, постановено по отношение на ET в Белгия.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 1, 7, 8 и 13 от Рамково решение 2006/783 гласят:
„(1) Европейският съвет по време на срещата си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. подчерта, че принципът на взаимното признаване следва да стане крайъгълен камък на съдебното сътрудничество както по граждански, така и по наказателни дела в Съюза.
[…]
(7) Основният мотив на организираната престъпност е финансова облага. Следователно, за да бъдат ефективни опитите за предотвратяване и борба с такава престъпност, те трябва да се фокусират върху проследяването, обезпечаването, изземването и конфискуването на облагите от престъпление. Не е достатъчно само да се гарантира взаимното признаване в Европейския съюз на временни правни мерки, като например обезпечаване и изземване; ефективният контрол на икономическата престъпност налага също така взаимното признаване на решения за конфискация на облагите от престъпление.
(8) Целта на настоящото рамково решение е улесняване на сътрудничеството между държавите членки по отношение на взаимното признаване и изпълнението на решения за конфискация на собственост, както и задължаване на държавите членки да признават и изпълняват на своята територия решения за конфискация, издадени от съд, компетентен по наказателни дела, в друга държава членка. Настоящото рамково решение е свързано с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления [ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147]. Целта на настоящото рамково решение е да се гарантира, че всички държави членки ще имат ефективни норми, регулиращи конфискацията на облаги от престъпление, inter alia, във връзка с тежестта на доказване по отношение на произхода на имуществото на лице, осъдено за престъпление, свързано с организираната престъпност.
[…]
(13) Настоящото рамково решение спазва основните права и принципите, които са признати в член 6 [ДЕС] и които са отразени в Хартата на Европейския съюз за основните права, по-специално в глава VI от нея. […]“.
4 Член 1 от посоченото рамково решение гласи:
„1. Целта на настоящото рамково решение е въвеждане на правила, при които държава членка признава и изпълнява на своята територия решение за конфискация, издадено от съд, компетентен по наказателни дела, на друга държава членка.
2. Настоящото рамково решение не води до изменение на задълженията за спазване на основните права и основните правни принципи, въплътени в член 6 [ДЕС], и не засяга задълженията, възложени на съдебните органи“.
5 Член 2 от това рамково решение съдържа следните определения:
„За целите на настоящото рамково решение:
а) „издаваща държава“ означава държавата членка, в която се намира съдът, който е издал решение за конфискация в рамките на наказателно производство;
б) „изпълняваща държава“ означава държавата членка, до която е изпратено решение за конфискация с цел изпълнението му;
в) „решение за конфискация“ означава финансова санкция или мярка, наложена от съд по наказателно дело във връзка с престъпление или престъпления, които са довели до окончателно отнемане на имущество;
[…]“.
6 Член 7, параграф 1 от същото рамково решение предвижда:
„Компетентните органи в изпълняващата държава признават без допълнителни формалности решение за конфискация, което им е било изпратено в съответствие с членове 4 и 5 и незабавно предприемат необходимите мерки за неговото изпълнение, освен ако компетентните органи не решат да се позоват на някое от основанията за непризнаване или непривеждане в изпълнение, предвидени в член 8, или на някое от основанията за отлагане на изпълнението, предвидени в член 10“.
7 Съгласно член 12 („Законодателство, регулиращо изпълнението“), параграфи 1 и 4 от Рамково решение 2006/783:
„1. Без да се засяга параграф 3, изпълнението на решение за конфискуване се регулира от законодателството на изпълняващата държава и само нейните органи са компетентни да вземат решение относно процедурите за изпълнение и да определят всички мерки, свързани с тях.
[…]
4. Изпълняващата държава не може да наложи алтернативни мерки на решение за конфискация, включително наказание „лишаване от свобода“ или всяка друга мярка за ограничаване на свободата на лице, в резултат на изпращане по членове 4 и 5, освен ако издаващата държава не е дала своето съгласие“.
Нидерландското право
8 Член 22, параграф 1, буква a) и параграф 3 от Wet wederzijdse erkenning en tenuitvoerlegging geldelijke sancties en beslissingen tot confiscatie (Закон за взаимното признаване и изпълнение на финансови санкции и на решения за конфискация) от 27 септември 2007 г. (Stb. 2007, n° 354, наричан по-нататък „Законът за признаването и изпълнението“) предвижда:
„1. Решението за конфискация, подлежащо на признаване, се признава и изпълнява съгласно нидерландското право. Доколкото решението за конфискация:
a) се отнася до плащането на държавата на парична сума с оглед на лишаването от неправомерно получено предимство, решението се изпълнява в съответствие с член 577b, параграф 1 и член 577c от Wetboek van Strafvordering [Наказателно-процесуалният кодекс], като компетентен да се произнесе по искането за допускане на изпълнението на принудителна мярка задържане е [Raadkammer van de Rechtbank Noord-Nederland (първоинстанционен съд, Северна Нидерландия, като колегиален съд];
[…]
3. Алтернативно наказание или алтернативна мярка се изпълнява едва след като компетентният орган на издаващата държава членка е дал съгласието си за това. […]“.
9 Съгласно член 577c, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, по отношение на принудителната мярка задържане:
„Ако осъденият не изпълни определението или решението, с което му се възлага да плати на държавата парична сума с оглед на лишаването от неправомерно получено предимство, и пълното удовлетворяване с неговото имущество съгласно членове 574—576 се е оказало невъзможно, съдът може по искане на прокурора да допусне изпълнението на принудителна мярка задържане за срок до три години“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 С присъда на Hof van Beroep Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия) от 20 декември 2012 г. на ET е наложено наказание конфискация на сума от 800 000 EUR. Тази присъда влиза в сила, а в качеството на изпълняваща държава членка по смисъла на член 2, буква б) от Рамково решение 2006/783 Кралство Нидерландия поема изпълнението на решението за конфискация.
11 Във връзка с това прокуратурата сезира запитващата юрисдикция, Rechtbank Noord-Nederland (първоинстанционен съд, Северна Нидерландия), с искане на основание член 22 от Закона за признаването и изпълнението той да допусне налагането на принудителна мярка задържане по отношение на ET, тъй като последният оставало да дължи 652 119,19 EUR и прокуратурата имала за него подозрение за наличие на скрити финансови потоци.
12 ET поддържа, че искането на прокуратурата е недопустимо, а субсидиарно — неоснователно. В това отношение ET изтъква, че принудителната мярка задържане не е просто „мярка“ по смисъла на нидерландското право, а е и наказание по смисъла на член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и по смисъла на член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ET също така твърди, че налагането на принудителната мярка задържане усилвало решението за конфискация, чието изпълнение се иска, поради което било неправомерно.
13 С оглед на практиката на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), съгласно която принудителната мярка задържане, предвидена в член 577c от Наказателно-процесуалния кодекс, трябва да се счита за „наказание“ по смисъла на член 7 от ЕКПЧ, запитващата юрисдикция има съмнения дали тази практика е съвместима с Рамково решение 2006/783.
14 При тези обстоятелства Rechtbank Noord-Nederland (първоинстанционен съд, Северна Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли член 12, параграф 1 от Рамково решение [2006/783] да се тълкува в смисъл, че при изпълнението в Нидерландия на решение за конфискация, изпратено от издаваща държава, може да бъде наложена принудителна мярка задържане по смисъла на член 577c от Наказателно-процесуалния кодекс, предвид и на решението на Hoge Raad [der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)] от 20 декември 2011 г., съгласно което принудителната мярка задържане трябва да се счита за наказание по смисъла на член 7, параграф 1 ЕКПЧ?
2) Има ли за възможността за налагане на принудителна мярка задържане значение дали и правото на издаващата държава предвижда възможността за налагане на тази мярка?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
15 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграфи 1 и 4 от Рамково решение 2006/783 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на законодателство на изпълняваща държава като това по главното производство, което за целите на изпълнението на решение за конфискация, постановено в издаваща държава, разрешава прибягването при необходимост до принудителна мярка задържане.
16 Най-напред е необходимо да се отбележи, че от член 1 от Рамково решение 2006/783 във връзка със съображения 1 и 8 от него следва, че то има за цел — въз основа на принципа на взаимно признаване, крайъгълен камък на съдебното сътрудничество и по граждански, и по наказателни дела, както и с оглед улесняването на сътрудничеството между държавите членки по отношение на взаимното признаване — да въведе правила, при които държава членка признава и изпълнява на своята територия решение за конфискация, издадено от компетентен по наказателни дела съд на друга държава членка.
17 В тази насока Съдът е признал, че както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване, който самият се опира на реципрочното доверие между последните, имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 36).
18 На следващо място, трябва да се отбележи, че съгласно член 7 от Рамково решение 2006/783 компетентните органи на изпълняващата държава са длъжни да признаят без допълнителни формалности решението за конфискация, което им е било изпратено в съответствие с разпоредбите на това рамково решение, и незабавно да предприемат необходимите мерки за неговото изпълнение.
19 Следователно единствено основанията, изрично предвидени от цитираното рамково решение, оправомощават в случай на необходимост изпълняващата държава въз основа на член 8 да откаже да признае или да изпълни решението за конфискация, или да отложи изпълнението му съгласно член 10 от споменатото решение.
20 Накрая, съгласно член 12, параграф 1 от Рамково решение 2006/783 изпълнението на решение за конфискация се регулира от законодателството на изпълняващата държава и само нейните органи са компетентни да вземат решение относно процедурите за изпълнение и да определят всички мерки, свързани с тях.
21 Съгласно член 12, параграф 4 за налагането на алтернативни мерки на решение за конфискация е необходимо предварителното съгласие на издаващата държава.
22 Ето защо от разглеждането на член 12, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 4 от споменатото рамково решение следва, че поначало компетентните органи на изпълняващата държава са тези, които в съответствие със законодателството на тази държава определят процедурите за изпълнение и най-удачните мерки за изпълнението на решението за конфискация. Специалната норма в член 12, параграф 4 обаче изисква предварителното съгласие на издаващата държава, ако планираната от изпълняващата държава мярка е алтернативна на последното решение.
23 Именно през призмата на тези съображения трябва да се провери дали Рамково решение 2006/783 изключва изпълнителна мярка като принудителната мярка задържане, предвидена от нидерландското законодателство и тълкувана от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия).
24 Като начало следва да се припомни, че при тълкуването на разпоредбите на националния правов ред Съдът по принцип е длъжен да се придържа към квалификациите, дадени в акта за преюдициално запитване. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика Съдът не е компетентен да тълкува вътрешното право на държава членка (решение от 16 февруари 2017 г., Agro Foreign Trade & Agency, C‑507/15, EU:C:2017:129, т. 23 и цитираната съдебна практика).
25 Видно от данните по преписката, представена на Съда, принудителната мярка задържане може да бъде наложена по искане на прокуратурата спрямо лицето, засегнато от решение за конфискация, в случай че то не изплаща доброволно сумата, която е осъдено да плати, и не е неплатежоспособно. Твърди се, че тази изпълнителна мярка запазва съществуването на задължението за плащане, така че лицето, на което е наложена принудителна мярка задържане, може по всяко време да бъде освободено от нея, като плати дълга. Посочва се, че принудителната мярка задържане е ограничена във времето, доколкото продължителността на задържането не може да е повече от три години и наред с останалото зависи от евентуално направените частични плащания.
26 В тази насока от акта за преюдициално запитване следва, че съгласно член 22, параграф 1, буква a) от Закона за признаването и изпълнението принудителната мярка задържане е средство за изпълнението съгласно нидерландското право на постановено в друга държава членка решение за конфискация, предмет на което е плащането на държавата на неправомерно получена парична сума, когато осъденото лице не изпълнява определението или решението, с което се изисква такова плащане. Съгласно член 22, параграф 3 алтернативно наказание или алтернативна мярка се изпълнява едва след като компетентният орган на издаващата държава членка е дал съгласието си за това.
27 В този контекст принудителната мярка задържане, която служи за изпълнението на решение за конфискация, не може да се счита за алтернативна на това решение мярка по смисъла на член 12, параграф 4 от Рамково решение 2006/783 и не представлява и допълнителна санкция или изменение на такова решение, постановено в издаващата държава. Следователно налагането на тази мярка не изисква предварителното съгласие на последната държава.
28 Както поддържат всички страни, представили становища, всъщност с налагането на принудителната мярка задържане трябва да се постигне целта на Рамково решение 2006/783, която — както бе припомнено в точка 16 от настоящото решение — е да се улесни сътрудничеството между държавите членки по-специално в областта на изпълнение на решенията за конфискация на собственост, като се упражнява натиск върху засегнатото лице, което отказва да заплати дължимата сума, въпреки че е в състояние да го направи.
29 Тази констатация не се поставя под въпрос от факта, че както отбелязва запитващата юрисдикция, Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) е квалифицирал принудителната мярка задържане като „наказание“ по смисъла на член 7 от ЕКПЧ. Една такава квалификация няма отражение върху възможността на компетентния орган, предвидена в член 12, параграф 1 от Рамково решение 2006/783, да вземе решение относно процедурите за изпълнение на решението за конфискация и да приведе в действие мерките, които счита за най-подходящи за успешното изпълнение, за да се постигне целта на Рамково решение 2006/783, като същевременно се спазват, както следва от съображение 13 от него, основните права на засегнатото лице.
30 С оглед на тези съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграфи 1 и 4 от Рамково решение 2006/783 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на законодателство на изпълняваща държава като разглежданото по главното производство, което за целите на изпълнението на решение за конфискация, постановено в издаваща държава, разрешава прибягването при необходимост до принудителна мярка задържане.
По втория въпрос
31 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали обстоятелството, че и законодателството на издаващата държава разрешава евентуалното прибягване до принудителната мярка задържане, има значение за налагането на такава мярка в изпълняващата държава.
32 Както бе отбелязано в точка 17 от настоящото решение, в тази насока съгласно член 12, параграф 1 от Рамково решение 2006/783 изпълнението на решението за конфискация се регулира от законодателството на изпълняващата държава.
33 Тази разпоредба се основава на принципа на взаимно признаване, който предполага да е налице взаимно доверие, че всяка от държавите членки приема прилагането на действащото в другите държави членки наказателно право дори когато прилагането на нейното национално право би довело до различен резултат (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 52).
34 Би било в разрез с целта на Рамково решение 2006/783, изложена в точка 16 от настоящото решение, ако налагането на изпълнителна мярка в държавата членка на изпълнение се урежда от националното право на издаващата държава или е подчинено на условията, предвидени от това право.
35 С оглед на тези съображения на втория въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че и законодателството на издаващата държава разрешава евентуалното прибягване до принудителната мярка задържане, няма никакво значение за налагането на такава мярка в изпълняващата държава.
По съдебните разноски
36 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 12, параграфи 1 и 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на законодателство на изпълняваща държава като разглежданото по главното производство, което за целите на изпълнението на решение за конфискация, постановено в издаваща държава, разрешава прибягването при необходимост до принудителна мярка задържане.
2) Обстоятелството, че и законодателството на издаващата държава разрешава евентуалното прибягване до принудителната мярка задържане, няма никакво значение за налагането на такава мярка в изпълняващата държава.
Подписи