РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
11 септември 2008 година
Дело F‑51/07
Philippe Bui Van
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен и стъпка — Неправилно класиране — Оттегляне на незаконосъобразен акт — Оправдани правни очаквания — Разумен срок — Право на защита — Право на добра администрация“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Bui Van иска да се отмени решението на генералния директор на Съвместния изследователски център на Комисията от 4 октомври 2006 г. за прекласирането му в степен AST 3, втора стъпка, след като първоначално е бил класиран в степен AST 4, втора стъпка, да се отмени решението на органа по назначаването от 5 март 2007 г. за отхвърляне на жалбата му, както и да му се присъди сумата от 1 ЕUR като символично обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял
Решение: Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 1 500 EUR като обезщетение. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Жалбоподателят понася две трети от направените от него съдебни разноски. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и една трета от съдебните разноски на жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия
(член 85, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
2. Актове на институциите — Оттегляне — Незаконосъобразни актове — Условия — Разумен срок — Изчисляване
(член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита
(член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Дори да следва на всяка общностна институция, която установи, че приет от нея акт е незаконосъобразен, да се признае правото да го оттегли в разумен срок и с обратно действие, с каквото оттеглянето е скрепено, това право може да бъде ограничено от необходимостта да се зачетат оправданите правни очаквания на лицето, което се ползва от него и което е можело да разчита на неговата законосъобразност, когато не е предизвикало приемането му чрез неверни или непълни данни. В това отношение релевантна за възникването на оправдани правни очаквания у адресата на административен акт е датата на съобщаването на този акт, а не тази на приемането или на оттеглянето му.
В това отношение водеща следва да е съдебната практика относно условията за възстановяване на платеното без основание от администрацията, уредени в член 85, първа алинея от Правилника, и по-специално условието за явния характер на неправомерността на плащането.
Освен това дори при наличието на оправдани правни очаквания у адресат на незаконосъобразен акт, безспорният обществен интерес, и по-специално интересът от доброто управление и защитата на финансовите средства на институцията, може да има предимство пред интереса на лицето, което се ползва от акта, да се запази положението, което то може да разглежда като стабилно.
(вж. точки 51, 53, 54, 56 и 62)
Позоваване на:
Съд — 22 март 1961 г., Snupat/Висш орган, 42/59 и 49/59, Recueil, стр. 99, 159 и 160; 12 юли 1962 г., Koninklijke Nederlandsche Hoogovens en Staalfabrieken/Висш орган, 14/61, Recueil, стр. 485, 516 и 518; 3 март 1982 г., Alpha Steel/Комисия, 14/81, Recueil, стр. 749, точки 10—12; 26 февруари 1987 г., Consorzio Cooperative d’Abruzzo/Комисия, 15/85, Recueil, стр. 1005, точки 12—17; 20 юни 1991 г., Cargill/Комисия, C‑248/89, Recueil, стр. I‑2987, точка 20; 20 юни 1991 г., Cargill, C‑365/89, Recueil, стр. I‑3045, точка 18; 17 април 1997 г., De Compte/Парламент, C‑90/95 P, Recueil, стр. I‑1999, точки 35—37 и 39; 17 юли 1997 г., Affish, C‑183/95, Recueil, стр. I‑4315, точка 57 и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — 24 февруари 1994 г., Stahlschmidt/Парламент, T‑38/93, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑227, точка 19; 5 ноември 2002 г., Ronsse/Комисия, T‑205/01, Recueil FP, стр. I‑A‑211 и II‑1065, точка 47; 15 юли 2004 г., Gouvras/Комисия, T‑180/02 и T‑113/03, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑987, точка 110; 27 септември 2006 г., Kontouli/Съвет, T‑416/04, Recueil FP, стр. II‑A‑2‑897, точки 161, 162 и 167; 16 май 2007 г., F/Комисия, T‑324/04, все още непубликувано в Сборника, точка 142
2. Оттеглянето на незаконосъобразен административен акт трябва да се извърши в разумен срок, който трябва да се преценява в зависимост от присъщите за всяко дело обстоятелства, каквито са значимостта на спора за заинтересованото лице, сложността на делото, поведението на участващите страни, обстоятелството дали разглежданият акт създава субективни права, както и балансът на интереси. По принцип следва да се счита за разумен срок за оттегляне, съответстващ на тримесечния срок за обжалване, посочен в член 91, параграф 3 от Правилника. След като този срок е наложен на самата администрация, за начален момент следва да се счита датата на приемане на акта, който тя възнамерява да оттегли.
(вж. точки 63 и 67—69)
Позоваване на:
Съд — Snupat/Висш орган, посочено по-горе, Recueil, стр. 159; Koninklijke Nederlandsche Hoogovens en Staalfabrieken/Висш орган, посочено по-горе, Recueil, стр. 520; De Compte/Парламент, посочено по-горе, точка 35; 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 187
Първоинстанционен съд — 27 ноември 1997 г., Pascall/Комисия, T‑20/96, Recueil FP, стр. I‑A‑361 и II‑977, точки 72 и 77; 5 декември 2000 г., Gooch/Комисия, T‑197/99, Recueil FP, стр. I‑A‑271 и II‑1247, точка 53; 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точка 66; Kontouli/Съвет, посочено по-горе, точка 161
3. Във всяко производство срещу лице, което може да завърши с увреждащ го акт, спазването на правото на защита представлява основен принцип на общностното право и трябва да бъде гарантирано дори когато липсва всякаква правна уредба на разглежданото производство. Този принцип, който отговаря на изискванията за добра администрация, налага засегнатото лице да бъде в състояние ефективно да изложи своята гледна точка по всички обстоятелства, които биха могли да се изтъкнат в негова вреда в бъдещия акт. В това отношение член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г., предвижда, че правото на добра администрация „включва по-специално […] правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него […]“.
Въпреки това не всяко нарушение на правото на защита се санкционира с отмяна на увреждащия акт. Такъв е случаят, когато незаконосъобразността не е могла да повлияе върху съдържанието на споменатия акт. При все това незаконосъобразност, представляваща грешка при изпълнение на служебните задължения, може да е основание за обезщетение.
В този смисъл длъжностно лице, което администрацията не е изслушала, преди да приеме решение с неблагоприятни за него последици, понася неимуществени вреди вследствие на усещането, че е поставено пред свършен факт, поради което трябва да бъде съответно обезщетено.
(вж. точки 72—74, 81, 84 и 92—94)
Позоваване на:
Съд — 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стр. 2263, точка 27; 14 февруари 1990 г., Франция/Комисия, C‑301/87, Recueil, стр. I‑307, точка 31; 21 март 1990 г., Белгия/Комисия, C‑142/87, Recueil, стр. I‑959, точка 48; 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99; 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия, C‑288/96, Recueil, стр. I‑8237, точки 99 и 101; Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, посочено по-горе, точки 318 и 324; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стр. I‑10915, точки 37 и 38
Първоинстанционен съд — 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, Recuil FP, стр. I‑A‑49 и II‑223, точка 31; 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, Recuil FP, стр. I‑A‑57 и II‑243, точка 64