Language of document : ECLI:EU:F:2011:3

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

20 януари 2011 година


Дело F-121/07


Guido Strack

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Компетентност на Общия съд — Допустимост — Увреждащ акт“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Strack иска да се отменят решенията на Комисията от 12 януари, 26 февруари и 20 юли 2007 г. в частта, в която с тях му е отказан достъп до някои държани от нея документи, и да се осъди Комисията да заплати обезщетение за причинените му от посочените по-горе решения за отказ вреди и загуби, оценени на не по-малко от 10 000 eur, както и лихвата върху тази сума

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Представяне на писмената защита — Срок — Продължаване

(член 39, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Устна фаза на производството — Доклад за съдебното заседание, изготвен от съдията докладчик — Предмет

3.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Обща правна норма — Заявление от длъжностно лице за достъп до служебното и до здравното му досие — Прилагане на установения в Правилника за длъжностните лица режим

(член 26, седма и осма алинея и член 26а от Правилника за длъжностните лица; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Компетентност на Съда на публичната служба — Жалба срещу решение, с което не е уважено заявление за достъп до документи, подадено от длъжностно лице на основание Регламент № 1049/2001 — Включване

(членове 230 ЕО и 236 ЕО; член 1 от приложение I към Статута на Съда; член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; член 1 от Решение 2004/752 на Съвета)

5.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Решение, с което се отказва публичен достъп до документи — Понятие

(член 6, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

6.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Задължение за съставяне на заявлението за достъп достатъчно точно

(член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Член 39, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба дава възможност на председателя на този съд да удължи дадения на ответника срок за представяне на писмената защита. В това отношение неколкократното продължаване на срока без обсъждане при условията на състезателност не нарушава правото на жалбоподателя на справедлив процес, ако положението на страните не се променя съществено. Впрочем справедливостта на производството се преценява в неговата цялост.

(вж. точка 39)

2.      Както сочи наименованието му, подготвителният доклад на съдията на Съюза, докладчик по делото, има за цел да подготви съдебното заседание и да даде възможност на страните да посочат евентуалните си възражения във връзка с данните по делото и въпросите, поставени в този доклад с оглед изготвянето на съдебното решение. Освен това изменението на този документ само по себе си не би имало никакво значение за провеждането на съдебното производство и съдържанието на решението, тъй като отправените от страните критики срещу него могат да се вземат предвид само при изготвяне на решението, стига да са съществени.

(вж. точка 42)

3.      Достъпът на длъжностните лица до техните служебни досиета и достъпът на длъжностните лица до техните медицински досиета са уредени съответно в член 26, седма и осма алинея от Правилника за длъжностните лица и в член 26а от Правилника, като възможността длъжностните лица да се запознаят с каквито и да е отнасящи се до тях данни е уредена в Регламент № 1094/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Наистина, ако Регламент № 1049/2001 е обща норма, която определя общите принципи, уреждащи правото на достъп на всеки гражданин на Съюза до документите на съответните институции във всички области на дейност на Съюза, включително в тази на публичната служба, така предвиденото право на достъп може, като всяка обща норма, да бъде уточнено, разширено, или обратно, ограничено, дори изключено, по силата на принципа, че специалната норма изключва приложението на общата (lex specialis derogat legi generali), когато съществуват специални норми, уреждащи конкретни области.

В това отношение член 26, седма и осма алинея и член 26а от Правилника представляват именно специални разпоредби, които изключват приложението на разпоредбите на Регламент № 1049/2001, тъй като уреждат достъпа до специфични документи, едните свързани с административното положение, компетентността, производителността и поведението на длъжностните лица, а другите — от медицинско естество.

(вж. точки 65—67)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, точка 55; 14 юли 2005 г., Le Voci/Съвет, T‑371/03, точка 122; 17 май 2006 г., Kallianos/Комисия, T‑93/04, точка 87

Съд на публичната служба — 13 февруари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 294

4.      От член 1 от приложение I към Статута на Съда следва, че Съдът на публичната служба е компетентен да разглежда споровете между длъжностно лице и институцията, в която то работи, възникнали във връзка с трудовото правоотношение, което ги свързва, независимо от разпоредбите, на които се позовава длъжностното лице в подкрепа на иска или жалбата си. Този извод се потвърждава от член 1 от Решение 2004/752 за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз.

Поради това Съдът на публичната служба е компетентен да се произнесе по жалба за отмяна, подадена на основание член 236 ЕО, срещу отказ на Комисията да уважи заявление от длъжностно лице или служител за достъп до документи на основание Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, във връзка с трудовото правоотношение, което свързва това длъжностно лице или този служител с Комисията. Този извод не може да се оспори от обстоятелството, че член 8, параграф 1 от посочения регламент предвижда само жалбата за отмяна, въведена с член 230 ЕО. Фактът, че законодателят е искал с този регламент да придаде възможно най-широко действие на правото на публичен достъп изобщо до документите, държани от институциите, всъщност обяснява защо законодателят е предвидил най-общото средство за правна защита, без позоваването на член 230 ЕО да води до ограничаване на поставените на разположение на правните субекти средства за правна защита само до предвидената в този член жалба за отмяна и по този начин да стесни пределите на предоставената на Съда на публичната служба с член 1 от приложение I към Статута на Съда компетентност.

(вж. точки 71—74)

Позоваване на:

Общ съд — 19 януари 2010 г., Co‑Frutta/Комисия, T‑355/04 и T‑446/04, точка 71

5.      Отправена до органа по назначаването на основание член 6, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията покана за уточняване на заявлението за достъп до документи поради големия брой на документите, за които то се отнася, изрично оставя открита възможността за разглеждане на заявлението за достъп, поради което жалба, с която се иска отмяната на такава покана, е недопустима.

(вж. точка 84)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 октомври 2000 г., JT’s Corporation/Комисия, T‑123/99, точка 25

6.      Когато ясни разпоредби като член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, относно заявленията за достъп до документите, държани от институциите, предписват недвусмислено задължение за изготвяне на заявлението достатъчно точно, за да може администрацията да им отговори, неизпълнението на това задължение не може да я задължи самата тя да направи проучване, за да отстрани тази неточност, като ангажира евентуално значителни средства. Всъщност като продължение на правилото, че правните субекти не трябва да злоупотребяват, когато се позовават на европейските норми, когато искат нещо от администрацията, те имат по отношение на институциите задължение за информиране и лоялност.

В този контекст, ако сезираната институция си запазва възможността в особени случаи, когато конкретното и индивидуално разглеждане на документите би довело до прекомерно административно натоварване за нея, да съпостави, от една страна, интереса от публичния достъп до документите, и от друга страна, обема на работата, която би произтекла от този конкретен и индивидуален преглед, за да запази в тези особени случаи интересите на добрата администрация, институцията трябва a fortiori да се ползва от тази възможност, когато искането за достъп се отнася до голям брой документи, непосочени точно, поради което обработването на заявлението налага значителна предварителна работа за издирването им.

(вж. точки 86, 87 и 89)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 януари 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, точка 74; 17 октомври 2002 г., Astipesca/Комисия, T‑180/00, точка 93; 11 март 2003 г., Conserve Italia/Комисия, T‑186/00, точка 50; 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, точка 102