Language of document :

Жалба, подадена на 18 септември 2018 г. от Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 12 юли 2018 г. по дело T-41/17 — Lotte Co. Ltd/EUIPO

(Дело C-580/18 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH (представители: Dr. A. Jaeger-Lenz, Rechtsanwältin, C. Elkemann, Rechtsanwältin, Dr. A. Lambrecht, Rechtsanwalt)

Други участници в производството: Lotte Co. Ltd, Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд (девети състав) от 12 юли 2018 г. (T-41/17) и да отхвърли жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 28 октомври 2016 г. (преписка R-0250/2016-5),

при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение на Общия съд и да върне делото на последния за ново разглеждане,

да осъди жалбоподателя (Lotte Co. Ltd) да заплати свързаните с производството разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните основания:

Общият съд погрешно упражнил своето правомощие за изменение по член 65, параграф 3 от Регламент № 207/20091 , макар апелативният състав все още да не е направил достатъчно фактически констатации по въпроса за честотата и постоянството на използване във времето. Това засягало интересите на жалбоподателя, тъй като констатациите на Общия съд са твърде ограничени и не отчитат релевантните доказателства. Ако още апелативният състав беше направил съответните констатации, жалбоподателят щеше да може да ги оспори, подавайки иск до Общия съд.

При преценката на „реалното използване“ по член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 Общият съд главно се основал на обстоятелството, че посоченият във фактурите оборот е прекалено малък в сравнение с данните за оборота, видни от подадената клетвена декларация. Общият съд обаче е могъл най-много да вземе предвид обективния типичен за сектора производствен капацитет и капацитет за пускане в продажба. Настоящите субективни отношения между отделните предприятия не би трябвало да имат значение за обхвата на използването. Освен това използването на марка трябвало да се приеме за реално дори и тогава, когато то е незначително в количествено отношение; не съществували абсолютни долни граници. Не следвало да се прави оценка на бизнес стратегията и на търговския успех на спорните продукти. От значение било само дали било налице чисто символично използване.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на признака за „реално използване“ по член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009, тъй като се е основал общо на големината на целия пазар, без да отчете обективния типичен за сектора производствен капацитет и капацитет за пускане в продажба, и степента на диверсификация на предприятието на съответния пазар.

Общият съд е преиначил фактите относно реалното използване на по-старата марка, като не е взел предвид решаващи данни от клетвената декларация, по-специално относно постоянството на използване във времето.

Обстоятелството, че при преценката на въпроса за използването на марката с оглед запазването на правата върху нея Общият съд главно се е основал на субективните отношения на лицензополучателя на жалбоподателя, и в частност е взел предвид главно и обхвата на стопанската дейност, както и производствения капацитет и капацитета за пускане в продажба на лицензополучателя, било в нарушение на общия принцип на равно третиране.

Нарушение на общия принцип на равно третиране било налице също, тъй като Общият съд се отклонил от по-ранни решения на Общия съд и на Съда, в които последните са потвърдили наличието на реално използване при сходни фактически положения.

____________

1     Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).