РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

13 декември 2007 година

Дело F-42/06

Asa Sundholm

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Оценка — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2004 година — Цели и критерии за оценяване — Вреди и загуби“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑жа Sundholm иска по-специално отмяна на доклада за развитието на кариерата ѝ за периода от 1 януари до 31 декември 2004 г., както и осъждане на Комисията да ѝ заплати сумата от едно евро като обезщетение за моралните вреди, които претърпяла вследствие на посочения доклад за развитие на кариерата

Решение: Отменя доклада за развитие на кариерата на жалбоподателката за периода от 1 януари до 31 декември 2004 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Средства за правна защита — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От член 8, параграф 5, четвърта алинея от приетите от Комисията Общи правила за изпълнение на член 43 от Правилника следва, че администрацията е длъжна да определи на титуляра на длъжността цели и критерии за оценяване. Според тази разпоредба формалната среща, която се провежда между оценяващия и титуляра на длъжността в началото на всяка процедура по оценяване, трябва да засяга не само оценката на изпълнението на посоченото лице през референтния период, който обхваща периода между 1 януари и 31 декември на годината, предхождаща годината на провеждане на процедурата по оценяване, но и определянето на цели за годината, следваща референтния период, тъй като тези цели представляват референтната база за оценка на ефикасността. Това задължение се припомня в наръчника за оценяване, който Комисията сама си е наложила като правило за поведение.

При липса на определяне на цели и на критерии за оценяване за съответния референтен период администрацията не може да изтъква, че поставените през предходния референтен период цели продължават да са в сила, тъй като нямали крайна дата.

(вж. точки 31, 32 и 37)

Позоваване на:

Съд — 1 декември 1983 г., Blomefield/Комисия, 190/82, Recueil, стр. 3981, точка 20

Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑63/89, Recueil, стр. II‑19, точка 25; 30 септември 2003 г., Tatti/Комисия, T‑296/01, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑1093, точка 43

2.      Отмяната на обжалван от длъжностно лице акт на администрацията представлява сама по себе си средство, което е подходящо и по принцип — т.е. при липса в посочения акт на изрично негативни преценки за способностите на жалбоподателя, които могат да го засегнат — достатъчно за поправяне на неимуществените вреди, които последният е могъл да претърпи вследствие на отменения акт.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., Pierrat/Съд, T‑60/94, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑77, точка 62