РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

30 юни 2015 година

Дело F‑124/14

Olivier Petsch

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Персонал на яслите и занималните — Реформа на Правилника и на Условията за работа на другите служители, влязла в сила на 1 януари 2014 г. — Регламент № 1023/2013 — Увеличаване на продължителността на работното време — Допълнителна месечна сума — Член 50 от Процедурния правилник — Йерархия на нормите — Общи разпоредби за изпълнение по член 110, параграф 1 от Правилника — Член 2 от приложението към Условията за работа на другите служители — Членове 27 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Petsch иска отмяна на неговия фиш за заплатата за януари 2014 г. и на фишовете, изготвени за следващите месеци, като се има предвид, че в тях не се предвижда „допълнителна месечна сума“ с оглед на увеличението на продължителността на неговото работно време, считано от 1 януари 2014 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Petsch понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски.

Резюме

1.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Ясно и точно изложение на посочените основания — Жалба пред Съда на публичната служба

(член 50, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Условия на труд — Реформа на Правилника и на Условията за работа на другите служители, влязла в сила на 1 януари 2014 г. — Увеличаване на продължителността на работното време без увеличаване на заплатата — Отражение върху допълнителното месечно възнаграждение на основание член 2, параграф 2, от Приложението към посочените условия — Липса

(член 55 от Правилника за длъжностните лица; член 93 от Условията за работа на другите служители, и член 2, параграф 2 от приложението към тях; съображения 12 и 22 от Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Правилник — Общи разпоредби за прилагане — Компетентност на институциите — Граници

(член 110, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; Условия за работа на другите служители)

4.      Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Право на информиране и консултиране на работниците и служителите в рамките на предприятието — Право на колективно договаряне — Възможност за позоваване в отношенията между институциите на Съюза и техния персонал — Граници

(членове 27 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      Целта, преследвана с изменението на член 35, параграф 1, буква д) от предходния Процедурен правилник на Съда на публичната служба с член 50, параграф 1, буква д) от същия процедурен правилник в неговата редакция, влязла в сила на 1 октомври 2014 г., се състои именно в утвърждаване на задължението на жалбоподателя да излага ясно своите основания, като се изисква да бъде ясно посочено правното основание на последните, доводите, представени за всяко от основанията, да бъдат изключително свързани с това правно основание, и всяко от основанията да се разграничава стриктно от останалите, и то в интерес на всички участници в съдебните производства, страните, адвокатите, процесуалните представители и магистратите. При тези условия не е задача на Съда на публичната служба да прилага процесуално-организационни мерки или да задава въпроси в съдебното заседание единствено с цел да намери разрешение на недостатъците, неточностите или двусмислията в текста на жалбата от гледна точка на член 50, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник.

В това отношение, когато основанията не са структурирани, както вече изисква член 50, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник, в случай че краткостта на изложените съображения позволява, след като се отстранят отклоненията, вметнатите изрази и други двусмислени, неточни или неразгърнати оплаквания, да се откроят оплакванията, които жалбоподателят иска да изложи, жалбата не може да бъде обявена за недопустима в нейната цялост.

(вж. т. 21 и 23)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10, EU:F:2013:64, т. 57

2.      С оглед на съображения 12 и 22 от него Регламент № 1023/2013 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз изменя член 55 от Правилника, като предвижда минимална работна седмица от 40 часа, като същевременно оставя без изменения член 93 от Условията за работа на другите служители, в който се определя размерът на основните заплати на договорно наетите служители.

От това следва, че с приемането на Регламент № 1023/2013 законодателят е искал минималната работна седмица да се увеличи на 40 часа без увеличение на заплатата, докато тази продължителност преди това е била определена по общо съгласие на органите по назначаване на всяка институция на 37 часа и 30 минути, с оглед на свободата на избора, оставена на институциите от член 55 от Правилника в неговата редакция, приложима до 31 декември 2013 г.

Що се отнася до изплащането на допълнителната сума, предвидена в член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители, то е било само „възможност“, оставена на преценката на всяка от институциите, но освен това е било предвидено само за да защити покупателната способност на заинтересованите лица, която вече се изчислява на годишна основа, считано от влизането в сила на измененията на Условията за работа, за компенсиране на евентуалното намаляване на заплатата, след като те приемат предложението за договор като договорно нает служител, и то като се вземе предвид размерът на заплатата, изплащан съгласно националното законодателство към деня на промяната на Условията. Разпоредбите на правото на Съюза, предоставящи право на финансови обезщетения, обаче трябва да се тълкуват стриктно.

В това отношение, като се вземат предвид редакцията, целите и контекстът на новия член 55 от Правилника във връзка с член 93 от Условията за работа на другите служители, е необходимо вследствие на това да се приеме, че член 2 от приложението към посочените условия запазва възможността за всяка институция да изплаща допълнителната месечна сума, без обаче тази сума да може да бъде засегната от удължаването на работното време без парична компенсация в заплатата, решено от законодателя на Съюза. В последното отношение, при спазване на налагащите му се норми от по-висш ранг, законодателят на Съюза е свободен във всеки момент да внесе в разпоредбите на Правилника измененията, които прецени за уместни в интерес на службата, и да приеме с действие занапред по-неблагоприятни за длъжностните лица или за съответните служители разпоредби на Правилника.

(вж. т. 27, 28, 33, 35 и 36)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, EU:T:2007:218, т. 86

Съд на публичната служба — решения Dalmasso/Комисия, F‑61/05, EU:F:2008:47, т. 78 и Bosman/Съвет, F‑145/07, EU:F:2008:149, т. 32 и 39 и цитираната съдебна практика

3.      Общите разпоредби за изпълнение, приети по силата на член 110, първа алинея от Правилника, имат задължителна сила, която е по-слаба от Правилника и от Условията за работа на другите служители. Следователно с тях в никакъв случай не може законосъобразно да се установяват правила в отклонение от нормите, които са с по-висок ранг от последните.

(вж. т. 29)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Ianniello/Комисия, T‑308/04, EU:T:2007:347, т. 38

Съд на публичната служба — решение Bouillez и др./Съвет, F‑11/11, EU:F:2012:8, т. 45

4.      Щом като правото на информиране и консултиране на работниците и правото на колективни преговори, записано съответно в член 27 и в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, могат да се прилагат в отношенията между институциите на Съюза и техния персонал, следва правото на Съюза да регламентира тяхното упражняване, в съответствие със самия текст на тези разпоредби.

(вж. т. 44)

Позоваване на:

Съд — решение Association de médiation sociale, C‑176/12, EU:C:2014:2, т. 44 и 45

Общ съд — определение Bergallou/Парламент и Съвет, T‑22/14, EU:T:2014:954, т. 33