Дело C‑36/20 СПП
Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила)
(Преюдициално запитване,
отправено от Juzgado de Instrucción de San Bartolomé de Tirajana)
Решение на Съда (четвърти състав) от 25 юни 2020 година
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Политика по въпросите на убежището и имиграцията — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС– Член 6 — Достъп до процедурата — Подаване на молба за международна закрила до орган, компетентен съгласно националното право да регистрира такива молби — Подаване на такава молба до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право — Понятие „други органи“ — Член 26 — Задържане — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33/ЕС– Член 8 — Задържане на кандидата — Основание за задържането — Решение, с което кандидат е задържан поради липсата на място за настаняване в хуманитарен приемен център“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да направят регистрацията — Понятие — Съдия следовател, сезиран да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна — Включване
(съображения 8, 20, 25 и 26 и член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 55—65, 67 и 68; т. 1 от диспозитива)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да направят регистрацията — Задължения — Информиране на незаконно пребиваващите граждани на трета страна за реда и условията за подаване на такава молба — Предаване на преписката на компетентния орган за регистрирането на молбата
(съображения 18, 27 и 28, член 6, параграфи 1 и 2 и член 8, параграф 1 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета; член 17 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 70—83; т. 2 от диспозитива)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Момент на придобиване на качеството на кандидат за международна закрила — Момент на подаване на молба за международна закрила — Липса на административни формалности
(съображение 27, член 2, букви б) и в), член 3, параграф 1 и член 6, параграфи 1—4 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, букви, а) и б) и член 3, параграф 1 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 86—93)
4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващите граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Действие по отношение на лицата — Кандидат за международна закрила по смисъла на Директива 2013/32 — Изключване
(съображение 9 и член 2, параграф 1 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 1 и член 26, параграф 1 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 1 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 95, 97 и 98)
5. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33 —Задържане — Мотиви — Невъзможно намиране на място за настаняване на кандидат за международна закрила в хуманитарен приемен център — Основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33 — Недопустимост
(член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6, параграф 1 и член 26 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета; съображения 15 и 20 и членове 8 и 9 и член 18, параграф 9, буква б) от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 99—107 и 112; т. 3 от диспозитива)
Резюме
Съдебните органи, които трябва да се произнесат по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, могат да приемат молба за международна закрила и трябва да информират заинтересованото лице за конкретните ред и условия за подаване на такава молба. Лицето, изразило желанието си да кандидатства за международна закрила пред органите, компетентни да приемат тази молба, не може да бъде задържано на основание, че няма достатъчно места за настаняване в хуманитарен приемен център.
В решение Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молби за международна закрила) (C‑36/20 СПП), постановено на 25 юни 2020 г. в рамките на спешно преюдициално производство (СПП), Съдът постановява, че съдия-следовател, сезиран за да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, се включва в понятието „други органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32(1) (наричана по-нататък „Директивата за процедурите“), които има вероятност да получат молби за международна закрила въпреки че не са компетентни съгласно националното право да ги регистрират. В това качество такъв съдия-следовател трябва да информира кандидата относно конкретните ред и условия за подаване на такава молба. Съдът постановява също, че липсата на възможност да се намери място за настаняване в хуманитарен приемен център не може да обоснове задържането на кандидат за международна закрила.
На 12 декември 2019 г. плавателен съд, на борда на който се намират 45 граждани на трети страни, сред които е VL, малийски гражданин, е прихванат от испанските морски спасителни служби близо до остров Гран Канария, Испания, където са отведени тези граждани. На другия ден административен орган разпорежда тези граждани да бъдат изведени и отправя искане до Juzgado de Instrucción nº 3 de San Bartolomé de Tirajana (Следствен съд № 3 Сан Бартоломе де Тирахана, Испания) за настаняване в център за задържане. След като този съдия го уведомява за правата му, VL му съобщава за намерението си да поиска международна закрила. Поради липсата на достатъчно места в хуманитарен приемен център, същият съдия разпорежда VL да бъде настанен в център за задържане на чужденците, в който трябвало да бъде разгледана молбата му за международна закрила. Тогава VL подава до същия съдия жалба срещу решението да бъде настанен в център за задържане, с мотива че то е несъвместимо с Директивата за процедурите и с Директива 2013/33(2) (наричана по-нататък „Директивата за приемането“). В рамките на това производство по жалба този съдия сезира Съда с преюдициално запитване, с което по-конкретно иска да установи дали той попада в обхвата на понятието „други органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директивата за процедурите и следователно дали има вероятност да получи молби за международна закрила. Той пита Съда и за законосъобразността на задържането на VL.
На първо място Съдът уточнява, че буквалното тълкуване на понятието „други органи“, които има вероятност да получат [молби за международна закрила]“ по смисъла на тази разпоредба, и особено изборът на прилагателното „други“ свидетелства за волята на законодателя на Съюза да възприеме широко разбиране за органите, които без да са компетентни да регистрират такива молби, могат все пак да ги приемат. При това положение този израз може да включва както административни, така и съдебни органи. Тази констатация се потвърждава от систематическото тълкуване на посочената разпоредба. Наистина една от целите на Директивата за процедурите е да се гарантира ефективен достъп, а именно възможно най-лесен достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила. Да се забрани на съдебен орган да приема молби за международна закрила би попречило на постигането на тази цел, особено когато става въпрос за много бързи процедури, в които изслушването на кандидата от юрисдикция може да бъде първата възможност да се позове на правото да подаде такава молба. Поради това Съдът приема, че съдия-следовател, сезиран за да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна с оглед на връщането му, е сред „другите органи“, които е вероятно да получат молби за международна закрила.
На второ място Съдът разглежда задълженията, наложени на такъв съдия следовател в качеството му на „друг орган“. Той приема, че от член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директивата за процедурите, от една страна, следва, че този съдия трябва информира кандидатите за международна закрила за конкретните ред и условия за подаване на такава молба. При това положение този съдия трябва да се съобразява с предписанията на посочената директива, когато поема инициативата да информира гражданин на трета страна за правото, което има да кандидатства за международна закрила. От друга страна, когато гражданин е изразил желанието си да подаде такава молба пред съдия следовател, той трябва да предаде преписката на компетентния орган с оглед на регистрацията на тази молба, за да може този гражданин да се ползва от материалните условия на приемане и медицинските грижи, предвидени в член 17 от Директивата за приемането.
На трето място Съдът разглежда съвместимостта на задържането на VL с Директивите за процедурите и за приемането. Той отбелязва първо, че от посочените директиви следва, че понятието „кандидат за международна закрила“ трябва да се разбира в широк смисъл, така че гражданин на трета страна придобива това качеството от момента, в който подаде молба за международна закрила. Съдът подчертава, от друга страна, че за действието „подаване“ на такава молба за международна закрила не се изискват никакви административни формалности. При това положение самият факт на изразяването от гражданин на трета страна на желанието да кандидатства за международна закрила пред „друг орган“, като съдия-следовател, е достатъчен, за да му придаде качеството на кандидат за международна закрила.
Въз основа на това Съдът отбелязва, че от датата, на която VL подава молба за международна закрила, условията за задържането му се уреждат от член 26, параграф 1 от Директивата за процедурите и от член 8, параграф 1 от Директивата за приемането. От съвместния прочит на тези две разпоредби следва, че държавите членки не могат да задържат лице единствено на основание, че е кандидат за международна закрила и основанията и условията на задържането, както и дадените на задържаните кандидати гаранции трябва да са в съответствие с Директивата за приемането. Доколкото в член 8, параграф 3, първа алинея от последната директива различните основания за задържане са изброени изчерпателно и липсата на възможност да се намери място за настаняване на кандидат за международна закрила в хуманитарен приемен център не отговаря на нито едно от шестте основания за задържане, посочени в тази разпоредба, в случая задържането на VL противоречи на предписанията на Директивата за приемането.