Language of document : ECLI:EU:F:2013:95

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)


26 юни 2013 година


Дело F‑21/12


Mohammed Achab

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условие по член 4, параграф 1, букви a) и б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица — Възстановяване на неоснователно платени суми“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Achab иска отмяна на решението на Европейския икономически и социален комитет (EИСК) от 9 юни 2011 г., с което му е отнето правото на надбавка за експатриране, считано от 1 юли 2010 г., и е разпоредено възстановяването на надбавката за експатриране, получена от него след тази дата

Решение:      Отменя решението на Европейския икономически и социален комитет от 9 юни 2011 г. в частта, в която е разпоредено връщането на сумите, изплатени на г‑н Achab като надбавка за експатриране, считано от 1 юли 2010 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейския икономически и социален комитет да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати половината от направените от г‑н Achab съдебни разноски. Г‑н Achab понася половината от собствените си съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Събитие, обосноваващо преразглеждането на положението на получателя от администрацията — Обхват — Промяна на гражданството

(член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Явна неправомерност на плащането — Узнаване от заинтересованото лице

(член 85 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато надбавка е изплащана ежемесечно на отговарящите на условията за получаването ѝ длъжностни лица и цели да компенсира налагането на лице на задължение или особена необходимост, когато това задължение или особена необходимост престане да съществува, администрацията не следва да продължава да изплаща на това лице съответната надбавка. Следователно, когато настъпи събитие, което може да промени съществено фактическото или правното положение на ползващо се от надбавка лице, администрацията може, дори трябва да пристъпи към преразглеждане на положението на това лице.

В това отношение, след като по силата на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника гражданството на съответното лице е един от параметрите, които трябва да се вземат предвид при отпускането на надбавката за експатриране, промяната на гражданството на длъжностно лице може да се разглежда като събитие, което може да промени съществено положението му, и следователно е обстоятелство, обосноваващо преразглеждането на положението на това лице.

Освен това обстоятелството, че длъжностно лице, по отношение на което се прилага член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника, е установило, дори за много кратък срок през референтния период, постоянното си местоживеене — понятие, което следва да се разбира като определящо центъра на интересите му — в страната, в която е мястото му на работа, автоматично го лишава от надбавката за експатриране, обратно на длъжностно лице, по отношение на което се прилага параграф 1, буква а) от същия член. В това отношение условията за прилагане на разпоредбите на член 4, параграф 1, буква б) са различни от тези за разпоредбите на параграф 1, буква а) от същия член. Наистина, докато длъжностните лица, които не са граждани на страната, в която е мястото им на работа, губят или не получават надбавката за експатриране само в случай че обичайното пребиваване на заинтересованото лице в страната на бъдещото му място на работа е продължило през целия петгодишен референтен период, обратно, за длъжностните лица, които са граждани на държавата, в която е мястото им на работа, запазването или установяването на обичайното им пребиваване, дори и за съвсем кратък период през десетгодишния референтен период, е достатъчно, за да загубят тази надбавка или тя да им бъде отказана.

(вж. точки 26, 27, 34 и 35)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 11 юли 2007 г., B/Комисия, F‑7/06, точка 38; 25 февруари 2008 г., Anselmo и др./Съвет, F‑85/07, точка 25

2.      Член 85 от Правилника предвижда, че всяка неоснователно получена сума подлежи на възстановяване от администрацията в два случая, а именно когато получателят е знаел, че плащането е направено неоснователно, или когато надплащането е толкова явно, че той не е могъл да не знае за това.

В първата от двете хипотези администрацията трябва да докаже, че получателят действително е знаел за неоснователността на плащането.

Във втората от двете хипотези тази неоснователност не може да убегне на полагащо обичайната дължима грижа длъжностно лице. Във връзка с това във всеки конкретен случай трябва да се отчита способността на съответното длъжностно лице да направи необходимите проверки.

(вж. точки 43—45)


Позоваване на:

Съд — 17 януари 1989 г., Stempels/Комисия, 310/87, точки 10 и11