ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н P. CRUZ VILLALÓN,
представено на 18 юли 2013 година(1)
Дело C‑218/12
Lokman Emrek
срещу
Vlado Sabranovic
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Saarbrücken (Германия)
„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Потребителски договори — Член 15, параграф 1, буква в) — Дейност, насочена към друга държава членка — Необходимост от наличие на причинно-следствена връзка между дейностите на търговеца, насочени към държавата членка на потребителя — Важен показател — Конгломерация“
1. Дори след постановяване първоначално на Решение по дело Pammer и Hotel Alpenhof(2), а впоследствие на Решение по дело Mühlleitner(3), член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела продължава да поражда съмнения, свързани с неговото тълкуване(4). По-специално на Съда отново е поставен въпрос относно обхвата на условието търговецът да насочи дейностите си към държавата по местоживеенето на потребителя, за да задейства специалната компетентност на съдилищата в областта на потребителските договори. В конкретния случай Landgericht Saarbrücken иска да се установи дали въпросният критерий за привръзка изисква, като допълнително и неписано условие, наличието на причинно-следствена връзка между дейността, „насочена“ към държавата по местоживеенето на потребителя, и решението на последния да сключи договора.
2. Landgericht Saarbrücken поставя също така въпроса дали член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 изисква потребителският договор да е сключен от разстояние. На този въпрос обаче е отговорено само няколко месеца след отправянето на настоящия преюдициален въпрос, по-специално в Решение по дело Mühlleitner. Ето защо ще разгледам изключително въпроса, свързан с изискването за причинно-следствена връзка.
I – Правна уредба
3. Член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 предвижда специална компетентност на съдилищата в областта на потребителските договори, по силата на която е налице дерогация от общата компетентност на съдилищата по местоживеенето на ответника, когато са изпълнени следните условия:
„1. По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засяга разпоредбата на член 4 и член 5, точка 5, ако:
[…]
в) във всички останали случаи[…] договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или, който с всички средства насочва дейностите си към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности“.
II – Фактите и производството пред националните юрисдикции
4. Г‑н Sabranovic, ответник в главното производство, извършва в община Шпирхен (Франция) търговия с употребявани автомобили под фирменото наименование „Vlado Automobiles Import-Export“. Както е видно от материалите по делото, към момента на настъпване на фактите, довели до възникването на настоящия спор, г‑н Sabranovic е използвал уебсайт, съдържащ адреса на търговския му обект, стационарните и мобилните телефони номера за контакт, както и факса. Пред всички номера е посочен телефонният код за международно избиране на Франция, с изключение на един германски мобилен телефонен номер, пред който също е посочен код за международно избиране — този на Германия.
5. По време на настъпване на фактите г‑н Emrek, ищец в главното производство, има местоживеене в Саарбрюкен (Германия). На 13 септември 2010 г. той подписва с г‑н Sabranovic договор за покупко-продажба на употребяван автомобил, като за тази цел пътува до търговския обект на ответника, като е установено, че за съществуването на този обект г‑н Emrek е узнал не от споменатия уебсайт, а чрез свои познати.
6. Впоследствие г‑н Emrek предявява пред Amtsgericht Saarbrücken иск срещу г‑н Sabranovic, с който претендира да бъде приведена в изпълнение предвидената в договора гаранция за покупко-продажба на автомобила. Тази юрисдикция обявява иска за недопустим поради липса на международна компетентност, тъй като приема, че г‑н Sabranovic не е насочил професионалната си дейност по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 към държавата по местоживеенето на потребителя, т.е. към Германия.
7. Тъй като срещу решението на Amtsgericht Saarbrücken е подадена жалба пред Landgericht Saarbrücken, последният решава да спре производството и да отправи до Съда преюдициално запитване.
III – Преюдициалното запитване и производството пред Съда
8. На 10 май 2012 г. в секретариата на Съда постъпва преюдициалното запитване, отправено от Landgericht Saarbrücken, в рамките на което се поставят следните въпроси:
„1. В случай че уебсайтът на даден търговец изпълнява изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя], член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 поставя ли като допълнително и неписано условие изискването съдържанието на уeбсайта, с който оперира търговецът, да мотивира потребителя да сключи съответния договор, като в резултат на това информацията от уебсайта да е в причинно-следствена връзка със сключването на договора?
2. В случай че е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя] и сключването на съответния договор, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 изисква ли в допълнение договорът да е сключен от разстояние?“.
9. Писмени становища представят страните по главното производство, правителствата на Френската република, Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург, както и Европейската комисия.
10. В съдебното заседание, проведено на 25 април 2013 г., устни становища излагат представителят на г‑н Emrek, както и представителите на Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Европейската комисия.
IV – Предварителни съображения по предмета на настоящото преюдициално производство
11. Landgericht Saarbrücken иска Съдът да установи дали член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 предвижда две неписани условия, за да се задейства специалната съдебна компетентност, предвидена в разглежданата разпоредба в областта на потребителските договори. Първото условие се отнася до наличието на причинно-следствена връзка между дейността на търговеца, „насочена“ към държавата на потребителя, и решението на последния да сключи договора. Второто условие, което е допълнение към първото, се състои в изискването договорът да е сключен от разстояние.
12. Въпросът относно първото условие (причинно-следствената връзка) досега не е разглеждан от Съда, докато този относно второто условие (договорът от разстояние) вече е бил разгледан. На 6 септември 2012 г., т.е. едва четири месеца след отправянето на настоящия преюдициален въпрос, в Решение по дело Mühlleitner Съдът изрично се произнася по условието договорът да е сключен от разстояние. В това решение, потвърждавайки съдебната практика, имплицитно съдържаща се в Решение по дело Pammer и Hotel Alpenhof, Съдът приема, че сключването на потребителски договор от разстояние има само характер на „показател за връзка на договора“ с търговската или професионалната дейност на търговеца или доставчика на услуга, насочена към държавата по местоживеенето на потребителя(5), като заключава, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува „в смисъл, че не изисква договорът между потребителя и търговеца да е сключен от разстояние“(6).
13. Яснотата, с която Съдът се произнася в Решение по дело Mühlleitner, наред с обстоятелството, че поставеният по посоченото дело преюдициален въпрос се е отнасял основно до искане за поясняване на Решение по дело Pammer и Hotel Alpenhof във връзка с условието за сключване на договор от разстояние, е достатъчно основание в настоящото производство да се огранича до анализа единствено на новопоставения от Landgericht Saarbrücken въпрос: изискването дейността, насочена към държавата по местоживеенето на потребителя, да има причинно-следствена връзка с решението на последния да сключи договора.
V – Анализ
14. Във връзка с първия въпрос, т.е. дали потребителят е трябвало да бъде „мотивиран“, по такъв начин че да е налице причинно-следствена връзка между търговската дейност и решението за сключване на договора, страните в главното производство, както и правителствата на встъпилите държави и Европейската комисия изразяват противоположни становища.
15. От една страна, г‑н Sabranovic, белгийското и люксембургското правителство твърдят, че германските съдилища не са компетентни да се произнесат по конкретния спор, тъй като не било изпълнено условието за причинно-следствена връзка, което следвало да се счита за присъщо на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001. Най-общо становището на тези три встъпили страни е, че ако подобно условие не е налице, това би изменило общото правило за компетентност на съда по местоживеенето на ответника и би наложило непропорционална тежест върху търговците и доставчиците на услуги, срещу които ще може да бъде предявен иск в която и да е държава от Европейския съюз, поради самия факт че имат уебсайт и сключват договор с потребител с местожителство в друга държава членка. Белгийското и люксембургското правителство изтъкват по-специално отражението на подобно твърде благоприятно за потребителя тълкуване върху малките и средните предприятия от онези държави членки, които са силно изложени на трансгранична търговия.
16. От своя страна, г‑н Emrek, подкрепян от френското правителство и Европейската комисия, отхвърля наличието на такова условие и поддържа, че германските съдилища имат компетентност да се произнесат в конкретния случай. В защита на тезата си те изтъкват ръководните критерии, посочени в Решение по дело Pammer и Hotel Alpenhof, целящи да ориентират съда, който следва да установи дали е имало насочване на дейност към държавата членка по местоживеенето на потребителя. Както в посоченото решение, така и в Решение по дело Mühlleitner Съдът набляга на значението на тези фактори като „показатели“, че дейността е била насочена към държавата на потребителя, но в никакъв случай не като условия, които трябва да бъдат задължително изпълнени. Това тълкуване се подкрепя и от целта на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001, както и от подготвителните работи по него.
17. Що се отнася до вече установената съдебна практика в тази област, от самото начало следва да се подчертае, че както в Решение по дело Pammer и Hotel Alpenhof, така и в Решение по дело Mühlleitner Съдът потвърждава, че изразът „насочена дейност“ към държавата членка по местоживеенето на потребителя има автономен характер и се причислява, в качеството му на условие, към останалите предвидени в член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 условия (7). Въз основа на цялостен анализ на разпоредбата, но също така и с оглед на нейните предишни редакции и на подготвителните работи Съдът приема, че единственото релевантно поведение с цел да се задейства специалната компетентност на съдилищата в областта на потребителските въпроси е това на търговеца или на доставчика на стоката или услугата(8). Поведението на потребителя, което се е вземало предвид в предишната редакция на вече отменения член 13 от Брюкселската конвенция, изцяло е отстъпило място на поведението на търговеца или на доставчика на услугата(9).
18. Освен това, Съдът не приема, че е налице един-единствен критерий за тълкуване, основан само на търсенето на субективната воля на търговеца(10). Както поведението на потребителя не представлява определящ критерий за задействане на компетентността на съда, така не е определящо и крайното намерение на търговеца или на доставчика на услугата. Следователно Съдът по-скоро е предпочел да формулира неизчерпателен набор от обективни критерии, които са в състояние да предоставят на съда достатъчно показатели, за да приеме, че дадена дейност е била насочена към държавата по местоживеенето на потребителя(11).
19. Освен това следва да се подчертае, че тези критерии са ориентировъчни и националният съд е този, който трябва да разгледа целите и резултатите от търговската стратегия, следвана от търговеца или от доставчика на услугата(12). Досега Съдът е отказвал да превърне някой от тези критерии в изискване или в определящ критерий. Той потвърждава това свое становище и по отношение на сключените от разстояние договори, които съгласно Решение по дело Mühlleitner не представляват съществено условие за задействане компетентността на съдилищата. Също така Съдът отхвърля и тезата, че сам по себе си фактът, че дадена дейност е достъпна по интернет, може да бъде определящ критерий за това дали тази дейност е насочена към друга държава членка. Сама по себе си достъпността на дейността по интернет не е определяща, а трябва да се отчита съдържанието на уебсайта, и то винаги във връзка с останалите критерии, които могат да определят обективния характер на конкретната цел, или съответно цели, на търговската или професионалната оферта(13).
20. Накрая, именно тук е важно да се изтъкне, че както Регламент № 44/2001, така и практиката на Съда наблягат на значението от предвидимостта на критериите за привръзка към определен съд. В съображение 11 от регламента се подчертава, че „[п]равилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника“, поради което при дерогация от тази разпоредба критериите трябва да предоставят висока степен на правна сигурност, което е неколкократно потвърдено от Съда(14).
21. Що се отнася до въпроса дали съществува условие, основано на наличието на причинно-следствена връзка между търговската или професионалната дейност, насочена към държавата по местоживеенето на потребителя, и решението на последния да сключи договора, мога да изтъкна, с оглед на настоящото състояние на съдебната практика, че такова условие трудно може да се изведе както от съдържанието на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, така и от целите на последния и подготвителните работи по него.
22. Що се отнася до обхвата на тази разпоредба, както току-що посочих, Съдът набляга на необходимостта да се прецени дали са изпълнени условията, предвидени в член 15, параграф 1, буква в), и дали те са достатъчни за задействане на специалната компетентност на съдилищата. Добавянето на имплицитно и допълнително условие, базирано освен това на поведението на потребителя, би изискало тълкуване, за което е нужна солидна мотивировка. И както ще обясня тук, подобни мотиви не произтичат и от целите на законодателя на Съюза.
23. Член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 няма за цел да изменя общото правилото за компетентността на съда по местоживеенето на ответника, а да възстанови равновесието — от гледна точка на международната компетентност — в договорното правоотношение, което по принцип е небалансирано(15). За целта законодателят е въвел правило, основано само на изпълнението на три условия, като всички те са предвидими за търговеца или за доставчика на услугата (наличие на търговска или професионална дейност; наличие на дейност, насочена към държавата или държавите по местоживеенето на потребителя; наличие на договор, сключен в рамките на тези дейности). Именно защото условията са изчерпателно изброени в член 15, параграф 1, буква в), критериите за определяне дали дадена дейност е насочена към друга държава, трябва да се основават на множество фактори, без нито един от тях да е определящ. С други думи, законодателят е изброил стриктно необходимите условия, които следва да бъдат изпълнени, за да се задейства компетентността на съда, но впоследствие е признал на съдилищата известна свобода на тълкуване, по-специално що се отнася до дейностите, рекламирани в интернет.
24. Гореизложеното би трябвало да е достатъчно, за да се стигне до заключението, което са направили Френската република и Комисията, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 не изисква изпълнението на „неписано“ условие, основано на причинно-следствената връзка между дейността и решението на потребителя да сключи договора. Такова условие би внесло значителен дисбаланс в и без това крехкото равновесие, постигнато от законодателя на Съюза, както и промяна в тълкуването, което Съдът до момента дава на разглежданата разпоредба(16).
25. В допълнение към горното и както Комисията имаше възможност да изтъкне в съдебното заседание, такова условие за причинно-следствена връзка би породило някои проблеми с доказването ѝ. Ако е достатъчно потребителят да посочи, че решението му за сключване на договора се е основало на разглеждането на сайт в интернет, последвано от телефонно обаждане в търговския обект, достатъчно ли е заявлението на потребителя или той трябва да докаже наличието на такова разглеждане? В първия случай компетентността на съда би останала в ръцете на потребителя, който само трябва да посочи, че решението му за сключване на договора е мотивирано от дейността на търговеца. Във втория случай може да се стигне до probatio diabolica [„невъзможното доказателство“], което да обезсмисли специалната компетентност на съдилищата, предвидена в членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001(17).
26. Друг въпрос, макар и свързан с предходния, е дали такава причинно-следствена връзка е ирелевантна, което в случая не е така. Всъщност фактът, че причинно-следствената връзка не е условие, не изключва възможността тя да служи като показател, който може да бъде оценен от съда при определянето на това дали дейността действително е насочена към съответната държава. Нещо повече, както ще изложа по-нататък, би ставало въпрос за важен показател, тъй като, ако наличието му се установи по делото, той е определящ фактор, когато се преценява прилагането на специалната компетентност на съдилищата в областта на потребителските въпроси.
27. Ако действително е имало дейност, насочена към друга държава членка, нормално е тази причинно-следствена връзка да е възникнала независимо от степента на трудност на нейното доказване. Проблемът по настоящото дело е, че се счита за доказана липсата на тази причинно-следствена връзка, както беше установено от фактическата обстановка по делото.
28. Във връзка не с причинно-следствената връзка, а с евентуалното условие за предварително подписване на договора от разстояние, в неотдавнашното си заключение по дело Mühlleitner имах възможността да изтъкна, че „[о]бстоятелството, че договорът е сключен от разстояние“, изтъкнато в Решение по дело Pammer и Hotel Alpenhof, „се посочва, за да се подчертае значението на изискването за предварителна и подготвителна преддоговорна дейност, осъществена посредством интернет, която на свой ред е резултат от информацията, насочена чрез интернет към територията, на която живее потребителят“(18).
29. Изразявайки тази гледна точка тогава, имах за цел преди всичко да подчертая релевантността на „предварителна[та] и подготвителна преддоговорна дейност“, която, без да придобива характера на необходимо условие, обикновено би била резултат от „информацията, насочена чрез интернет към територията, на която живее потребителят“. Същевременно направих опит да изложа по какъв начин информацията, предоставена посредством интернет, е в основата, ако не на договора, то на подготвителната работа по него.
30. С други думи, формулирайки този извод не искам да кажа, че предварителната и подготвителна преддоговорна дейност, както и предварителното сключване на договора придобиват характера на допълнително условие за задействане на специалната компетентност на съдилищата, нито че наличието на причинно-следствена връзка е било такова условие. Наблегнал съм обаче на особената релевантност и в крайна сметка, на силата на доказателствата от такова естество.
31. В по-практически аспект наличието на подготвителна преддоговорна дейност, както и евентуалното наличие на доказана причинно-следствена връзка, без да се явява имплицитно условие, което да се добавя към изрично предвидените в член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, значително улеснява работата на националния съд при определянето на това дали дадена икономическа дейност се насочва към определена държава членка. Обратно на това, логично е, че липсата на това обстоятелство затруднява в същата степен задачата на националния съд, който обикновено трябва да компенсира липсата на това обстоятелство с наличието на друго или на други също толкова показателни за това дали дейността е била насочена към съответната държава членка.
32. Следователно това е целта, която стои в основата на Съвместната декларация на Съвета и Комисията по членове 15 и 73 от Регламент № 44/2001. Както е известно, тази декларация не засяга въпроса за причинно-следствената връзка, а въпроса за значението, което имат някои показатели, както обстоятелството, че договорът е бил сключен от разстояние(19). Посоченото е приведено като пример, без да може да се изключи, а по-скоро обратното, наличието на други показатели, включително на такива, които са особено важни с оглед определянето на това дали дадена дейност е „насочена“ към друга държава членка.
33. В този смисъл смятам, че фактическите обстоятелства по настоящото дело разкриват евентуалното наличие обстоятелство, което — поради своята показателност и при надлежната му преценка от страна на националния съд — може да компенсира както липсата на договор от разстояние, така и на предварителна подготвителна дейност, също както и видимата липса на причинно-следствена връзка между конкретна търговска стратегия и сключването на договора.
34. Всъщност, изглежда, търговският обект на г‑н Sabranovic се намира във френска община, включена в агломерационно образувание, тясно свързано с градското ядро на гр. Саарбрюкен. Както потвърждава представителят на г‑н Emrek по време на съдебното заседание, жителите на община Шпихерн, както и тези на община Саарбрюкен практически съжителстват в едно общо пространство, където градското развитие на двете общини ги е преплело, до степен че в някои зони е налице разпростиране на населените места отвъд граничната линия между двете държави.
35. При подобни обстоятелства фактът, че търговец предлага стоки и/или услуги в една от тези две общини, би могъл да е равнозначен поради самото пространствено осъществяване на дейността, на предлагане, което неизбежно е насочено към друга държава членка, в конкретния случай към съседната, чиито общини са включени в обширен агломерационен район, създавайки по този начин феномена конгломерация(20). С това искам да кажа, че в някои случаи поради специфичното обстоятелство, че две държави членки се сливат в едно и също междуградско пространство, дейностите на всички оператори по естествен и непринуден начин са насочени не само към лицата от държавата по местоположението на търговеца или на доставчика на услугата, но също и към жителите на съседната държава. В рамките на една географска територия, в която хората често не си дават сметка за преминаването на границата, трудно може да се докаже, че дейността на търговците на тази територия не е „насочена“ към частта от конгломерацията, която се намира в съседната държава членка.
36. Едно подобно заключение не налага непропорционална тежест на търговеца, тъй като става въпрос за икономически оператор, интегриран в едно градско пространство, независимо че то е част от две държави членки. Много е вероятно търговецът или предлагащото професионални услуги лице да говори езика на съседната държава, ако последният е различен. В конкретния случай действително е налице езиково различие между двете държави членки, но както е видно от материалите по делото, не изглежда това да е пречка г‑н Sabranovic да предоставя на клиентите си посредством уебсайта си германски мобилен телефонен номер — показател, че може да общува на немски език с немскоговорещи клиенти, по-голямата част от които живеят в Саарбрюкен.
37. Освен това в хипотеза, сходна на тази на конгломерация, която вероятно се получава в случая, рискът търговецът или доставчикът на услуги да се яви като ответник пред съдилищата на съседната държава, не ми се струва прекомерна тежест, която би разколебала икономическите оператори да извършват търговска дейност, каквато е тази на г‑н Sabranovic. Също така следва да се приеме, че специалната компетентност на съда съгласно членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001 действа като стимул потребителите от една община да сключват договори с търговците от градското пространство, като им се гарантира възможността да избират между компетентността на съдилищата, предвидена в член 16 от Регламент № 44/2001.
38. В крайна сметка компетентността на съдилищата, произтичаща от описаното положение, не трябва ни най-малко да води по отношение на търговеца или на предлагащото професионални услуги лице до непредвидимо развитие на ситуацията. Както споменах по-горе, този търговец, който упражнява дейността си в рамките на пространство, силно интегрирано в образувана от две държави членки географска територия, трябва да бъде напълно наясно, че значителна, дори преобладаваща част от клиентите му може да имат местоживеене в съседната държава членка.
39. Следователно в резюме считам на първо място, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква наличието на причинно-следствена връзка между търговската или професионалната дейност, насочена към държавата по местоживеенето на потребителя, и решението на последния да сключи договора.
40. При все това посочената причинно-следствената връзка е важен показател при доказването на това дали търговската дейност е насочена към определена държава членка. За да се определи дали тази дейност е насочена към друга държава членка, доказаната липса на важен показател, какъвто е причинно-следствената връзка, обикновено трябва да се компенсира с наличието на друг или други показатели с подобна сила.
41. Накрая, по отношение на тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 считам, че е релевантно обстоятелството, че дадена търговска или професионална дейност се извършва при условията на конгломерация, чието наличие трябва да се установи надлежно от националния съд. Този специфичен контекст може да бъде важен показател за дейност, насочена към определена държава членка.
VI – Заключение
42. С оглед на изложените доводи предлагам на Съда да отговори на поставения от Landgericht Saarbrücken преюдициален въпрос по следния начин:
„1) Член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква като имплицитно и допълнително условие към изрично установените в тази разпоредба да е налице причинно-следствена връзка между търговската или професионалната дейност, насочена към държавата членка по местоживеенето на потребителя, и решението на последния да сключи договора. При все това причинно-следствената връзка е важен показател при доказването на това дали търговската дейност е насочена към определена държава членка.
2) За да се определи дали търговската дейност е насочена към друга държава членка, доказаната липса на важен показател, какъвто е причинно-следствената връзка, обикновено трябва да се компенсира с наличието на друг или други показатели с подобна сила. Наличието на конгломерация, което е надлежно установено от националния съд, може да бъде важен показател за обстоятелството, че дейността е насочена към определена държава членка“.