РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
14 юни 2007 година
Дело F-121/05
Michel De Meerleer
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Конкурс на общо основание — Недопускане до писмения изпит — Професионален опит — Задължение за мотивиране — Съобщаване на решението на изпитната комисия — Искане за преразглеждане“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н De Meerleer иска по същество, от една страна, да се отмени решението на изпитната комисия на конкурса на общо основание EPSO/A/19/04 от 12 април 2005 г., с което кандидатурата му за посочения конкурс не е приета, както и да се отмени решението на същата изпитна комисия от 30 май 2005 г., с което тя отказва да се произнесе по искането му за преразглеждане, и от друга страна, да се осъди Комисията да му изплати обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Организация — Условия и ред за допускане
(членове 25, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и член 7 от приложение III към него)
1. Кандидатът за конкурс за достъп до общностната публична служба има самостоятелен и действителен интерес да иска отмяната на решението на изпитната комисия, с което се отказва преразглеждането на първоначалното ѝ решение да не го допусне до конкурса поради недостатъчен професионален опит, въпреки че във всеки случай е можел да обжалва по административен и съдебен ред това първоначално решение за недопускане. Всъщност дискреционното правомощие, с което разполага изпитната комисия при преразглеждането на решенията си по отношение на преценката както на естеството и продължителността на предишния професионален опит на кандидатите, така и на повече или по-малко тясната връзка между този опит и изискванията на предлагания пост, не може да се сравни с контрола при административно обжалване, упражняван от органа по назначаването, който няма правомощието да отменя или да изменя решенията на изпитната комисия, нито с контрола за законосъобразност, упражняван от общностния съд при обжалване по съдебен ред, който трябва да се ограничи до проверката дали изпитната комисия не е допуснала явна грешка в преценката на професионалния опит на всеки кандидат.
Следователно жалбоподателят трябва да има право да иска от общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решението на изпитната комисия, с което тя отказва да преразгледа решението си за недопускане до конкурса по съображение, че искането за преразглеждане е просрочено, въпреки че този съд същевременно е сезиран и с жалба срещу първоначалното решение.
(вж. точки 29, 30, 32 и 33)
Позоваване на:
Съд — 5 април 1979 г., Orlandi/Комисия, 117/78, Recueil, стр. 1613, точка 9; 7 май 1986 г., Rihoux и др./Комисия, 52/85, Recueil, стр. 1555, точка 9
Първоинстанционен съд — 13 декември 1990 г., González Holguera/Парламент, T‑115/89, Recueil, стр. II‑831, точка 54; 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и II‑1169, точки 70 и 71; 23 януари 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑55, точка 34; 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑447, точка 37
2. Макар да е вярно, че процедурата за преразглеждане на решение на изпитна комисия не се урежда от разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника, с оглед на ефикасността на искането за преразглеждане и за да се гарантира, че кандидатите ще могат да използват този правен способ при спазване на принципа за равно третиране, трябва не само решението, което е предмет на искането за преразглеждане, да е било съобщено на адресата му, но и той да е бил в състояние да се запознае надлежно със съдържанието му. В това отношение администрацията е длъжна да се увери, че кандидатите могат действително и лесно да се запознаят с решенията, които ги засягат лично.
Решението на изпитната комисия на конкурс, организиран от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), с което се отхвърля като просрочено искането за преразглеждане на решение за недопускане на кандидат, не противоречи на член 25 от Правилника, на член 7 от приложение III към Правилника, на обявлението за конкурса или на принципа на равно третиране, независимо от липсата на доказателство, че кандидатът е получил електронно съобщение, уведомяващо го за прилагането на това решение към личното му досие на уебсайта на EPSO, когато — макар в обявлението за конкурса да липсва точно указание за реда за съобщаване на решенията на изпитната комисия — информацията, която то съдържа, заедно с приложението му и ясните указания, които се намират на уебсайта на EPSO, сочат, от една страна, че срокът за подаване на искане за преразглеждане започва да тече не от получаването на уведомително съобщение на електронния адрес на кандидата, а от прилагането на нов документ в личното му досие на уебсайта на EPSO, и от друга страна, че кандидатът трябва редовно да следи промените в посоченото досие, което той, в нарушение на задължението си за полагане на грижа, не е направил.
(вж. точки 61, 72, 80, 81, 87 и 88)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 17 май 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑95/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑121 и II‑A‑2‑569, точки 45 и 48