РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
6 юни 2019 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ превозното средство „VW Caddy“ — По-ранен промишлен дизайн на Общността — Основание за обявяване на недействителност — Оригиналност — Информиран потребител — Различно общо впечатление — Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Тежест на доказване за искащия обявяване на недействителност — Изисквания, свързани с възпроизвеждането на по-ранния промишлен дизайн“
По дело T‑192/18
Rietze GmbH & Co. KG, установено в Алтдорф (Германия), за което се явява M. Krogmann, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява S. Hanne, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила пред Общия съд, е
Volkswagen AG, установено във Волфсбург (Германия), за което се явява C. Klawitter, адвокат,
с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 11 януари 2018 г. (преписка R 1244/2016‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Rietze и Volkswagen,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: A. M. Collins (докладчик), председател, M. Кънчева и G. De Baere, съдии,
секретар: R. Ūkelytė, администратор,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 март 2018 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 31 май 2018 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 29 май 2018 г.,
след съдебното заседание от 24 януари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Встъпилата страна Volkswagen AG е притежател на международната регистрация, посочваща Европейския съюз, на промишления дизайн, заявка за която е подадена на 1 февруари 2010 г., регистрирана е същия ден под референтен номер DM/073118‑3 от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), а на 31 октомври 2010 г. е публикувана в бюлетина на Международното бюро на СОИС (наричан по-нататък „оспорваният промишлен дизайн“).
2 Стоките, за които оспорваният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, са от клас 12‑08 по смисъла на Локарнската спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, от 8 октомври 1968 г., изменена, и съответстват на следното описание: „Моторни превозни средства“. Оспорваният промишлен дизайн е изобразен по следния начин:
|
|
|
Изглед 1 | Изглед 2 | Изглед 3 |
|
|
|
Изглед 4 | Изглед 5 | Изглед 6 |
|
|
|
Изглед 7 | Изглед 8 | Изглед 9 |
|
Изглед 10 |
3 На 5 януари 2015 г. жалбоподателят Rietze GmbH & Co. KG, който пуска в продажба мини коли, подава до Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) искане за обявяване на действието на оспорвания промишлен дизайн за недействително в Европейския съюз, посочвайки като основание за това искане член 106е от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от същия регламент, с мотива, че оспорваният промишлен дизайн е лишен от новост съгласно член 5 от този регламент и от оригиналност съгласно член 6 от този регламент.
4 В подкрепа на искането си за обявяване на недействителност жалбоподателят изтъква, че оспорваният промишлен дизайн е дизайн, изобразяващ минивана „VW Caddy“, пуснат на пазара от встъпилата страна през 2011 г. За да докаже оповестяването на по-ранен промишлен дизайн, жалбоподателят се позовава на предходен модел на това превозно средство, а именно на модела „VW Caddy (2K) Life“, пуснат на пазара от встъпилата страна през 2004 г. Жалбоподателят основава искането си по-конкретно на промишления дизайн на Общността № 49895‑0002, чиято регистрация, заявка за която встъпилата страна е подала на 7 юли 2003 г., е публикувана на 9 декември 2003 г. (наричан по-нататък „по-ранният промишлен дизайн“).
5 С решение от 20 юни 2016 г. отделът по отмяна на EUIPO обявява оспорвания промишлен дизайн за недействителен поради липса на оригиналност съгласно член 6 от Регламент № 6/2002.
6 На 7 юли 2016 г. встъпилата страна подава жалба на основание на членове 55—60 от Регламент № 6/2002 срещу решението на отдела по отмяна.
7 С решение от 11 януари 2018 г. (преписка R 1244/2016‑3, наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата, като отменя решението на отдела по отмяна и отхвърля искането за обявяване на оспорвания модел за недействителен. Апелативният състав приема, че оспорваният промишлен дизайн представлява новост по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002, както и че е оригинален по смисъла на член 6 от този регламент.
Искания на страните
8 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да обяви оспорвания промишлен дизайн за недействителен,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
9 EUIPO и встъпилата страна искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
10 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 4, параграф 1 и член 6 от същия регламент. По същество жалбоподателят упреква апелативния състав за това, че според този орган оспорваният промишлен дизайн е оригинален, тъй като създава у информирания потребител общо впечатление, което се различава от общото впечатление, създадено от по-ранния промишлен дизайн у този потребител.
11 Това единствено основание се подразделя на четири части. На първо място, според жалбоподателя апелативният състав погрешно се е задоволил само да изброи твърдените разлики между промишлените дизайни, предмет на спора, без да ги претегли и без да направи разграничение между естетическите и техническите характеристики. На второ място, според жалбоподателя апелативният състав е приел прекалено висока степен на внимание от страна на информирания потребител, в резултат на което е придал твърде голямо значение на разликите между промишлените дизайни, предмет на спора. На трето място, според жалбоподателя апелативният състав е допуснал грешки при оценката на свободата на автора. На четвърто и последно място, според жалбоподателя апелативният състав е пропуснал да вземе предвид някои доказателства.
12 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
13 В началото следва да се припомни, че Регламент (EО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 година за изменение на Регламенти (EО) № 6/2002 и (EО) № 40/94, с оглед на присъединяването на Европейската общност към Женевския акт от Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените дизайни (ОВ L 386, 2006 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 212), въвежда в Регламент № 6/2002 дял XIа, съдържащ членове 106а—106е.
14 Съгласно член 106а от Регламент № 6/2002 всяко вписване на международна регистрация с посочване на Европейския съюз в международния регистър, поддържан от Международното бюро на СОИС, има същото действие, както ако беше извършено във водения от EUIPO регистър на дизайните на Общността, както и всяко публикуване на международна регистрация с посочване на Европейския съюз в Бюлетина на Международното бюро на СОИС има същото действие, както ако беше извършено в Бюлетина на промишлените дизайни на Общността.
15 Член 106е от Регламент № 6/2002 гласи, че действието на международната регистрация в Съюза може да бъде обявено за недействително частично или изцяло от EUIPO в съответствие с процедурата в дялове VI и VII от Регламент № 6/2002.
16 Член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 предвижда, че промишлен дизайн на Общността трябва да бъде обявен за недействителен, ако не отговаря на условията, определени от членове 4—9 от същия регламент.
17 Съгласно член 4 от Регламент № 6/2002 закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това доколко той е нов и оригинален.
18 Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 в случая на регистриран промишлен дизайн на Общността оригиналността трябва да се преценява с оглед на общото впечатление, създадено у информирания потребител, което трябва да се различава от това, което създава у такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявката за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета. Член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002 уточнява, че за да се определи оригиналността, се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн.
19 Така промишленият дизайн е оригинален, когато общото впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“, при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни, като не се отчитат разлики, които, макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да повлияят на посоченото общо впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления (вж. решение от 7 ноември 2013 г., Budziewska/СХВП — Puma (котка в скок), T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 29 и цитираната съдебна практика).
20 При преценката оригинален ли е даден промишлен дизайн при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни, следва да се вземе предвид естеството на стоката, към която се прилага промишленият дизайн или в която той е включен, и по-специално промишленият сектор, към който спада дизайнът, степента на свобода на автора при изработването на промишления дизайн, евентуално насищане на състоянието на техниката, което може да направи информираният потребител по-чувствителен към разликите между сравнимите промишлени дизайни, както и начинът, по който се използва разглежданата стока, по-специално в зависимост от манипулациите, които обикновено търпи по този повод (вж. решение от 7 ноември 2013 г., Котка в скок, T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 31 и цитираната съдебна практика).
21 Накрая, следва да се посочи, че законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 6/2002, както той е тълкуван от съда на Съюза, а не въз основа на национална съдебна практика, дори когато тя се позовава на разпоредби, които са аналогични на тези на Регламента (вж. решение от 4 юли 2017 г., Murphy/EUIPO — Nike Innovate (верижка на електронен часовник), T‑90/16, непубликувано, EU:T:2017:464, т. 72 и цитираната съдебна практика).
22 Доводите на жалбоподателя следва да се разгледат в светлината на тези съображения.
23 Следва да се разгледа втората част на единственото основание относно степента на внимание от страна на информирания потребител, преди да се анализира първата част относно преценката от гледна точка на този потребител на общото впечатление, създадено от промишлените дизайни, предмет на спора, за да се продължи след това с разглеждането на единственото основание в третата и четвъртата му част.
По втората част на единственото основание относно степента на внимание на информирания потребител
24 Според жалбоподателя апелативният състав е приел прекалено висока степен на внимание от страна на информирания потребител, в резултат на което е придал твърде голямо значение на разликите между промишлените дизайни, предмет на спора.
25 Най-напред, жалбоподателят твърди, че информираният потребител не е в състояние да различи, след опита, придобит в резултат от използването на стоката, включваща оспорвания промишлен дизайн, външните аспекти, наложени от техническата функция, от аспектите, които са произволни. Според него разликите между промишлените дизайни, предмет на спора, които са посочени от апелативния състав, се отнасят до технически подробности, които лице, имащо определена степен на познания относно частите, съдържащи се обикновено в моторните превозни средства, не може да долови. Това е така по-специално що се отнася до броните, фаровете, мигачите и бордовете.
26 По-нататък, жалбоподателят изтъква, че информираният потребител отдава по-малко значение на разликите между модели на автомобили от един и същ производител, които излизат един след друг, отколкото на разликите между модели на автомобили от различни производители. Що се отнася до моделите на автомобили на един и същ производител, според жалбоподателя информираният потребител е по-малко внимателен по отношение на дизайна, отколкото по отношение на техническите новости и промените, направени в областта на безопасността, ефективността и удобството на водача. Освен това, от една страна, според жалбоподателя купувачът няма да вземе решението си за покупка на VW Caddy, сравнявайки го с предходните серии от модели, а сравнявайки го с превозните средства на други производители. В подкрепа на този довод жалбоподателят се позовава на решение на отдела по отмяна от 13 септември 2016 г., постановено в производство за обявяване на недействителност, заведено под номер ICD 9742. От друга страна, според жалбоподателя успехът на VW Caddy не се дължи на външния му вид, а на неговата надеждност.
27 Накрая, жалбоподателят се позовава на статия, излязла в германската автомобилна преса, която подчертава липсата на разлики между промишлените дизайни, предмет на спора. Той упреква апелативния състав, че не е взел предвид съдържанието ѝ, като отбелязва, че тази статия съдържа конкретни индиции за възприятието на информирания потребител.
28 Следва да се припомни, че според съдебната практика качеството „потребител“ предполага, че съответното лице използва стоката, в която е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предназначена същата стока. Така определението „информиран“ подсказва освен това, че без да бъде изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните стоки проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва (вж. решения от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 59 и цитираната съдебна практика, и от 22 юни 2010 г., Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (комуникационно оборудване), T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 46 и 47).
29 Понятието за информиран потребител трябва да се разбира като междинно понятие между приложимото в правото на марките понятие за среден потребител, от когото не се изискват никакви специални познания и който по принцип не извършва пряко сравнение между конфликтните марки, и това за професионалист, експерт със задълбочени технически умения. В този смисъл понятието за информиран потребител може да се разбира като обозначаващо потребител, който не е със средна степен на внимание, а е особено бдителен, било поради личния му опит, или поради по-широките му познания в съответната област (решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 53).
30 Накрая, Съдът е приел, че информираният потребител по естеството си предполага, че при възможност ще извършва пряко сравнение на по-ранния промишлен дизайн с оспорвания промишлен дизайн (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2012 г., Neuman и Galdeano del Sel/Baena Grup, C‑101/11 P и C‑102/11 P, EU:C:2012:641, т. 54 и цитираната съдебна практика).
31 В конкретния случай, в точки 18 и 20 от обжалваното решение, апелативният състав е описал информирания потребител като лице, което, без да бъде изобретател или технически експерт, познава съществуващите в сектора на моторните превозни средства различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно характеристиките, които тези моторни превозни средства обикновено проявяват, и поради своя интерес към съответните стоки проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва. Според апелативния състав информираният потребител на моторни превозни средства е лице, което се интересува от тези превозни средства, управлява ги и ги използва, а също така чете съответните списания, посещава автомобилни изложения и дистрибутори на автомобили и е запознато с наличните на пазара модели. Той е наясно, че производителите осъвременяват редовно наложените на пазара модели както в техническо отношение, така и що се отнася до външния им вид. Той знае също, че това „поддържане на моделите“ служи за налагането на определени модни тенденции, без да се изоставят напълно характеристиките на външния вид на съответния модел превозно средство. Според апелативния състав нито една от разликите, посочени в точки 40—42 по-долу, няма да убегне на така описания информиран потребител.
32 Следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос преценката на апелативния състав за степента на внимание на информирания потребител, възпроизведена по-горе.
33 Най-напред, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че информираният потребител не е в състояние да долови разликите, установени от апелативния състав във връзка с броните, фаровете, мигачите и бордовете, тъй като те се отнасят до технически подробности. От една страна, апелативният състав не е изтъкнал разлики относно мигачите на промишлените дизайни, предмет на спора. От друга страна, от обжалваното решение става ясно, че разликите, установени от апелативния състав относно броните, фаровете и бордовете, се отнасят до външния им вид, а не до техни технически подробности. Следователно информираният потребител е в състояние да ги долови. Фактът, че изменението в някои автомобилни части би могло да има и технически последици, е без значение в това отношение.
34 Освен това не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че информираният потребител отдава по-малко значение на разликите между модели на автомобили от един и същ производител, които излизат един след друг, отколкото на разликите между модели на автомобили от различни производители. Всъщност жалбоподателят не представя нито едно фактическо или правно обстоятелство в подкрепа на този довод, което може да постави под въпрос преценката на апелативния състав относно степента на внимание на информирания потребител при сравняването на промишлените дизайни, предмет на спора. Частта от решението на отдела по отмяна от 13 септември 2016 г., цитирана от жалбоподателя в подкрепа на този довод, не е относима в това отношение, тъй като не се отнася до степента на внимание, която информираният потребител отдава на модели от един и същ производител, излезли един след друг, в сравнение със степента на внимание, която отдава на моделите на други производители. Освен това, предвид цитираната в точки 28 и 29 по-горе съдебна практика, следва да се приеме, че доводът на жалбоподателя относно мотивите при вземането на решенията за покупка и фактът, че според него успехът на VW Caddy не се дължи на външния му вид, а на надеждността му, са без значение.
35 Накрая, доводът, че апелативният състав е трябвало да вземе предвид гледната точка, изразена в германската автомобилна преса, трябва да се отхвърли. Не може да се изключи, че статии в пресата могат да бъдат взети предвид, но апелативният състав не е длъжен да го прави, когато приеме, както в конкретния случай, че изразената гледна точка не е релевантна, тъй като не отразява общото впечатление, създадено у информирания потребител.
36 От това следва, че втората част на единственото основание трябва да се отхвърли по същество.
По първата част на единственото основание относно общото впечатление, създадено у информирания потребител
37 Жалбоподателят твърди, че според съдебната практика EUIPO трябва да претегли характеристиките на промишлените дизайни, предмет на спора, тъй като различните характеристики могат да повлияят в по-голяма или по-малка степен на външния вид на промишлените дизайни. Така, от една страна, според него апелативният състав трябва да анализира приликите между промишлените дизайни, предмет на спора. Подобен анализ според жалбоподателя ще го доведе до извода, че промишлените дизайни, предмет на спора, са почти идентични в базовата форма на каросерията си, силуета, формата и разположението на прозорците, предното стъкло и капака на двигателя, решетката на радиатора и фаровете. От друга страна, според жалбоподателя апелативният състав трябва да направи разграничение между естетическите и техническите характеристики, тъй като с оглед на предимно техническата функция на фаровете, както и с оглед на единствено различните цветове на броните и на решетките на радиатора, информираният потребител би им отдал само второстепенно значение в цялостната си визия. За разлика на това само изброяване на твърдените разлики между промишлените дизайни, предмет на спора, каквото е направил апелативният състав в точка 24 и сл. и в точка 33 и сл. от обжалваното решение, не му позволява да прецени дали цялостното впечатление у информирания потребител ще бъде различно.
38 Следва да се отбележи, че в точки 23—31 от обжалваното решение апелативният състав е направил преценка оригинален ли е оспорваният промишлен дизайн спрямо по-ранния промишлен дизайн. Като основа за преценка той е използвал следните изгледи на промишлените дизайни, предмет на спора:
Оспорван промишлен дизайн | По-ранен промишлен дизайн |
|
2/5 
1/5 
3/5 
5/5 
4/5
|
39 В точки 24—29 от обжалваното решение апелативният състав прави извода, че между промишлените дизайни, предмет на спора, се наблюдават ясно изразени разлики.
40 На първо място, апелативният състав е констатирал, въз основа на изгледите отстрани, отпред и отзад, взети заедно, че капакът на двигателя на оспорвания промишлен дизайн е по-къс и че по този начин се създава общо впечатление за по-широко и масивно превозно средство, докато превозното средство, съответстващо на по-ранния промишлен дизайн, изглежда по-тясно и има формата на каса.
41 На второ място, апелативният състав е констатирал, въз основа на изгледа отпред, че има разлики по отношение на формата и разположението на фаровете и на предната броня. В оспорвания промишлен дизайн тясната тъмна решетка на радиатора продължава хармонично във фаровете, които са повдигнати навън, напомняйки по този начин на котешки очи. Горната част на предната броня е със същия цвят като този на автомобила, докато долната част е тъмна с две допълнителни малки кръгли лампи, които липсват в по-ранния промишлен дизайн. Предните фарове на по-ранния промишлен дизайн имат почти правоъгълна форма и ясно се различават от тъмната решетка на радиатора, разположена на същата височина, която заедно със също тъмната броня образува компактен комплект, контрастиращ поради цветовете си с останалата част от каросерията (изглед 1/5). Заради леко наклонените фарове изгледът отпред на оспорвания промишлен дизайн напомня на стилизирано котешко лице — впечатление, което липсва у по-ранния промишлен дизайн. По-нататък, в оспорвания промишлен дизайн страничните огледала за обратно виждане са боядисани със същия цвят като този на автомобила, сгъваеми са и като цяло с изпъкнала форма, докато тези на по-ранния промишлен дизайн са плоски и тъмни, контрастирайки по този начин с цвета на автомобила.
42 На трето място, апелативният състав е констатирал, въз основа на изгледа отзад, че оспорваният промишлен дизайн разполага с борд, съставен от една-единствена част, и с броня, боядисана със същия цвят като този на автомобила. В по-ранния промишлен дизайн бордът е разположен над регистрационната табела, а тъмната броня се отличава видимо от цвета на автомобила. Поради бронята, която видимо е интегрирана в каросерията, изгледът отзад на оспорвания промишлен дизайн е като цяло „по-мускулест“ отколкото този на по-ранния промишлен дизайн. Страничният изглед на оспорвания промишлен дизайн (изгледи 3.3 и 3.7) посочва ясно оцветяването на предната и задната брони, както и предните фарове. За разлика от това в страничния изглед на по-ранния промишлен дизайн тъмните брони ясно се открояват от цвета на автомобила, а предните фарове са едва забележими.
43 Апелативният състав стига до извода, че нито една от разликите, посочени в точки 40—42 по-горе, няма да убегне на информирания потребител. Те създават общо впечатление за превозното средство, съответстващо на оспорвания промишлен дизайн, което се различава от впечатлението, създадено от превозното средство, съответстващо на по-ранния промишлен дизайн. По-специално, апелативният състав е констатирал, че различната форма и различното разположение на предните фарове придават на превозното средство друг аспект, който се отразява на общото впечатление.
44 Следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос преценката, направена от апелативния състав в точки 24—31 от обжалваното решение и възпроизведена в точки 40—43 по-горе.
45 Най-напред, следва да се отбележи, че противно на твърдяното от жалбоподателя, апелативният състав не се е ограничил само до изброяване на разликите между промишлените дизайни, предмет на спора. От една страна, от точка 24 от обжалваното решение следва, че апелативният състав е взел предвид сходството между промишлените дизайни, предмет на спора, изразяващо се в каросерията под формата на каса и в броя и разположението на прозорците, вратите, фаровете, задните светлини и страничните огледала за обратно виждане. От друга страна, от точки 25—31 от обжалваното решение следва, че апелативният състав е направил преценка на общото впечатление, създавано от промишлените дизайни, предмет на спора, като ги е анализирал според изгледите отпред, отстрани и отзад, поотделно и заедно.
46 В подкрепа на довода си, че апелативният състав е трябвало да анализира приликите между промишлените дизайни, предмет на спора, жалбоподателят се позовава на факта, че в точка 73 от решение от 22 юни 2010 г., Комуникационно оборудване (T‑153/08, EU:T:2010:248), Общият съд е приел, че стилизиран елемент в оспорвания в разглежданото дело промишлен дизайн не може да неутрализира установените сходства и следователно не е достатъчен, за да придаде оригиналност на посочения промишлен дизайн. В това отношение следва да се отбележи, че въпросното съображение представлява фактическа констатация, присъща за конкретния случай, а не законово изискване относно начина, по който да се оцени оригинален ли е даден промишлен дизайн.
47 По-нататък, следва да се констатира, че постоянната практика на Съда, цитирана в точки 19 и 20 по-горе, не изисква претегляне на характеристиките, за да се прецени дали оспорваният промишлен дизайн създава у информирания потребител общо впечатление, което е различно от впечатлението, създадено от предходния промишлен дизайн. При обстоятелства като конкретните, при които оценяването на достатъчно добре изразените разлики между промишлените дизайни, предмет на спора, посочва с достатъчна степен на яснота, че оспорваният промишлен дизайн създава у информирания потребител общо впечатление, което е различно от впечатлението, създадено от предходния промишлен дизайн, не може да се изисква от EUIPO да претегля всяка от характеристиките на промишлените дизайни, предмет на спора.
48 Накрая, не може да се приеме доводът, че апелативният състав е трябвало да направи разграничение между естетическите и технически характеристики. От една страна, следва да се констатира, че жалбоподателят не представя нито едно фактическо или правно обстоятелство в подкрепа на твърдението си, че информираният потребител отдава само второстепенно значение в общата си визия на фаровете поради предимно техническата им функция и на различните цветове на броните и на решетките на радиатора. От друга страна, дори тези характеристики да имат техническа функция, те не са чисто функционални, а външният им вид подлежи на промяна, така че евентуални разлики във формата им и в разположението им могат да окажат влияние върху общото впечатление на стоката, в която са включени (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2017 г., Верижка на електронен часовник, T‑90/16, непубликувано, EU:T:2017:464, т. 61).
49 Следователно първата част на единственото основание трябва да се отхвърли по същество.
По третата част на единственото основание относно свободата на автора
50 В точка 17 от обжалваното решение апелативният състав описва свободата на автора на пътническите превозни средства. Той е констатирал, че тази свобода е ограничена от техническата функция на моторно превозно средство, което се използва за превоз на пътници и на товари. От друга страна, според апелативния състав са налице и правни изисквания, по-специално в областта на пътната безопасност. За разлика от това свободата на автора според апелативния състав не подлежи на никакви ограничения по отношение на проектирането на техническите и правните характеристики. Потенциалните очаквания на пазара или някои тенденции в областта на дизайна не представляват според него релевантни ограничения на свободата на автора.
51 От една страна, жалбоподателят твърди, че доводите, изтъкнати в рамките на първите две части на единственото основание, са верни, още повече че авторът разполага с голяма свобода. От друга страна, той твърди, че наличието на евентуални ограничения, наложени на автора от пазара, не следва да се вземе предвид при преценката оригинален ли е оспорваният промишлен дизайн.
52 EUIPO възразява, че жалбоподателят не е формулирал никакво твърдение за нарушение, поради което тя не може да направи никакви коментари по този въпрос.
53 Следва да се припомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва по-специално кратко изложение на посочените основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата. Същото важи и за всяко искане, което трябва да бъде подкрепено с основания и доводи, позволяващи както на ответника, така и на съда да преценят основателността му. Така съществените фактически и правни обстоятелства, на които се основава даден иск или жалба, трябва да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин, от текста на самата искова молба или жалба. Аналогични са изискванията при излагане на твърдение за нарушение или на довод в подкрепа на основание (вж. решение от 13 март 2013 г., Biodes/СХВП — Manasul Internacional (FARMASUL), T‑553/10, непубликувано, EU:T:2013:126, т. 22 и цитираната съдебна практика).
54 Следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва констатациите на апелативния състав, според които свободата на автора е ограничена, от една страна, от техническата функция на дадено моторно превозно средство, което се използва за превоз на пътници и на товари, а от друга страна, от наличието на правни изисквания, по-специално в областта на пътната безопасност. От друга страна, както EUIPO, така и жалбоподателят признават, че потенциалните очаквания на пазара или някои тенденции в областта на дизайна не представляват релевантни ограничения на свободата на автора (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2014 г., Sachi Premium-Outdoor Furniture/СХВП — Gandia Blasco (фотьойл), T‑357/12, непубликувано, EU:T:2014:55, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).
55 Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя нито едно фактическо или правно обстоятелство в подкрепа на тази част на единственото основание. Той не обяснява в какво се състои грешката, допусната от апелативния състав при оценката на степента на свобода на автора.
56 От това следва, че третата част на единственото основание трябва да се отхвърли като недопустима.
По четвъртата част на единственото основание, изведена от това, че апелативният състав е трябвало да вземе предвид някои доказателства
57 Жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е трябвало да вземе предвид, от една страна, илюстрация, озаглавена „VW Caddy Life (2004—2010)“, представена в статия от онлайн енциклопедията Уикипедия, а от друга страна, илюстрация в оферта на употребявано превозно средство — и двете приложени към искането му за обявяване на недействителност. Отчитането на тези илюстрации според жалбоподателя е важно, тъй като превозното средство, което е възпроизведено в тях, има броня със същия цвят като този на превозното средство. Следователно разликата в цвета по отношение на бронята, многократно подчертана в обжалваното решение, според него е ирелевантна.
58 Жалбоподателят упреква също апелативния състав, че не е взел предвид статия онлайн, тъй като не е била приложена. Според него тази статия е приложена към писменото изложение от 13 януари 2017 г., отправено до апелативния състав.
59 Налага се констатацията, че апелативният състав правилно е отстранил от анализа си илюстрацията, представена в статия от онлайн енциклопедията Уикипедия. Следва да се припомни, че за да се прецени доказателствената стойност на документ, следва да се провери правдоподобността и истинността на съдържащата се в него информация. По-специално, трябва да се отчетат произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му и неговият адресат, както и да се прецени дали с оглед на съдържанието си документът изглежда логичен и достоверен (вж. решение от 9 март 2012 г., Coverpla/СХВП — Heinz-Glas (флакон), T‑450/08, непубликувано, EU:T:2012:117, т. 26 и цитираната съдебна практика). В конкретния случай предвид факта, че Уикипедия е онлайн енциклопедия, която може да бъде променена във всеки момент от всяко лице, което ползва интернет, следва да се приеме, че въпросната илюстрация има изключително ограничена доказателствена стойност (вж. в този смисъл решение от 10 февруари 2010 г., O2 (Germany)/СХВП (Homezone), T‑344/07, EU:T:2010:35, т. 46).
60 По отношение на твърдението за нарушение, според което апелативният състав не е взел предвид илюстрацията в офертата на употребявано превозно средство, следва да се посочи, че е от съществено значение инстанциите на EUIPO да разполагат с изображение на по-ранния промишлен дизайн, което да позволи да се възприеме външният вид на стоката, в която е включен промишленият дизайн, и да се идентифицира по ясен и недвусмислен начин по-ранният промишлен дизайн, за да се извърши в съответствие с членове 5—7 от Регламент № 6/2002 преценката дали оспорваният промишлен дизайн е нов и оригинален и сравнението на разглежданите промишлени дизайни, което тя предполага. Всъщност проверката дали оспорваният промишлен дизайн действително не е нов или оригинален, изисква конкретен и определен по-ранен промишлен дизайн (решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 64).
61 Страната, която е подала искането за обявяване на недействителност, трябва да представи на EUIPO необходимата информация, и в частност точни и пълни данни за предполагаемия по-ранен промишлен дизайн и негово точно и цялостно възпроизвеждане, за да докаже, че оспорваният промишлен дизайн не може да бъде надлежно регистриран (решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 65).
62 От EUIPO не може да се изисква, когато преценява дали оспорваният промишлен дизайн е нов, да съчетава отделните елементи на по-ранния промишлен дизайн, тъй като задача на подалия искането за обявяване на недействителност е да представи цялостно изображение на този по-ранен промишлен дизайн. Освен това всяко евентуално съчетание би било несъвършено, тъй като неминуемо ще е само приблизително (решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 69). Същото важи, що се отнася до преценката дали оспорваният промишлен дизайн е оригинален. Всъщност, за да се приеме, че даден промишлен дизайн е оригинален, общото впечатление, което той създава у информирания потребител, трябва да бъде различно от общото впечатление, което се създава у такъв потребител не от съчетанието на изолирани елементи от множество по-ранни промишлени дизайни, а от един или повече по-ранни промишлени дизайни, взети поотделно (решение от 19 юни 2014 г., Karen Millen Fashions, C‑345/13, EU:C:2014:2013, т. 35).
63 В конкретния случай жалбоподателят очаква от EUIPO не само да съчетае различни изображения на стоката, в която по-ранният промишлен дизайн е бил включен, но и да замени елемент, който се появява в повечето изображения, а именно броня с цвят, различен от този на превозното средство, с елемент, който присъства само в едно изображение, а именно броня със същия цвят като този на превозното средство. Следователно в рамките на настоящото основание жалбоподателят не е представил на EUIPO точни и пълни данни за предполагаемия по-ранен промишлен дизайн и негово точно и цялостно възпроизвеждане. От това следва, че апелативният състав не е допуснал грешка, като не е взел предвид факта, че стоката, в която е бил включен по-ранният промишлен дизайн, в офертата на автомобил за втора употреба има броня със същия цвят като този на превозното средство.
64 По отношение на статията онлайн, с която апелативният състав не се е съобразил, следва да се констатира, че той не е бил длъжен да я вземе предвид, при положение че тя е ирелевантна, защото, както следва от точка 34 от обжалваното решение, не предоставя информация относно общото впечатление, създадено у информирания потребител. От друга страна, забележката, която се съдържа също в точка 34 от обжалваното решение, че въпросната статия на практика не е била приложена към становището на жалбоподателя, е направена с оглед на изчерпателност, така че твърдението за нарушение на жалбоподателя, изведено от това, че апелативният състав е трябвало да вземе предвид статията, тъй като е била приложена, е неотносимо.
65 От всичко изложено по-горе следва, че четвъртата част на единственото основание трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост, без да е необходимо да се разгледа допустимо ли е второто искане на жалбоподателя Общият съд да обяви оспорвания промишлен дизайн за недействителен.
По съдебните разноски
66 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на EUIPO и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Rietze GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 юни 2019 година.
Подписи