РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
18 май 2015 година(*)
[Текст, поправен с определение от 30 октомври 2015 г.]
„Публична служба — Длъжностни лица — Автоматично пенсиониране — Член 23, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника — Възраст за пенсиониране — Отказ лицето да бъде оставено на работа — Член 52, алинея втора от Правилника — Интерес на службата“
По дело F‑36/14
с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,
Hartwig Bischoff, бивше длъжностно лице в Европейската комисия, с местожителство в Брюксел (Белгия), за когото се явяват C. Bernard-Glanz и A. Blot, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват J. Currall и C. Ehrbar, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),
състоящ се от: K. Bradley (докладчик), председател, H. Kreppel и M. I. Rofes i Pujol, съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 януари 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 18 април 2014 г., г‑н Bischoff иска да бъде отменено решението на органа по назначаването на Европейската комисия (наричан по-нататък „ОН“) от 28 март 2014 г., с което е отхвърлено искането му да продължи да изпълнява длъжността си и съответно е потвърдено автоматичното му пенсиониране, считано от 1 юни 2014 г. Г‑н Bischoff иска също така да бъде обезщетен за вредите, които са настъпили или биха могли да настъпят вследствие на това решение.
Правна уредба
2 Член 52 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, изменен последно с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:
„Без да се засягат разпоредбите на член 50 [от Правилника], длъжностното лице се пенсионира:
а) автоматично в последния ден на месеца, през който навърши 66 години,
[…]
Независимо от това, по собствено искане и когато [ОН] счита това за оправдано в интерес на службата, длъжностното лице може да продължи да работи до навършването на 67-годишна възраст, или, по изключение, до 70-годишна възраст, като в този случай бива автоматично пенсионирано в последния ден на месеца, през който навърши тази възраст.
[…]“.
3 Член 23, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника обаче гласи:
„Когато се прилага член 52, [алинея първа,] буква а) от Правилника за персонала и без да се засягат разпоредбите на член 50 [от същия], длъжностно лице, което е на служба преди 1 януари 2014 г., се пенсионира автоматично на последния ден от месеца, през който навършва 65-годишна възраст. […]“.
Обстоятелства в основата на спора
4 Жалбоподателят постъпва на служба в генерална дирекция (ГД) „Предприятия и промишленост“ в Комисията на 1 юни 1994 г. Към момента на подаване на жалбата той е длъжностно лице със степен AD 12 и работи в отдел „Космическа политика и изследвания“ в дирекция G „Авиокосмическа и корабостроителна промишленост, индустрия в сферата на сигурността и отбраната“.
5 Тъй като през май 2014 г. навършва 65-годишна възраст, в писмо до генералния директор на ГД „Предприятия и промишленост“ от 8 януари 2014 г. жалбоподателят заявява, че иска да продължи да работи до май 2016 г. (наричано по-нататък „искането за оставане на служба“).
6 С известие от 6 февруари 2014 г. (наричано по-нататък „известието от 6 февруари 2014 г.“) генералният директор на ГД „Предприятия и промишленост“ уведомява жалбоподателя, че според него интересът на службата не налага да се удовлетвори искането, и му посочва, че ще го препрати заедно със становището си на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ (наричана по-нататък „ГД „Човешки ресурси“), която е ОН в тази област.
7 В писмо от 10 февруари 2014 г., изпратено до генералния директор на ГД „Човешки ресурси“, жалбоподателят оспорва становището на генералния директор на ГД „Предприятия и промишленост“.
8 С известие от 28 март 2014 г. генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ уведомява жалбоподателя, че според него генералният директор на ГД „Предприятия и промишленост“ е разгледал искането за оставане на служба в съответствие с правилата.
9 С известие от същата дата генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ уведомява генералния директор на ГД „Предприятия и промишленост“ за решението си да не уважи искането на жалбоподателя за оставане на служба, като по този начин потвърждава пенсионирането на последния от 1 юни 2014 г. (наричано по-нататък „решението от 28 март 2014 г.“ или „обжалваното решение“). Това решение е мотивирано с тенденцията управлението на програмите все повече да се изнася към изпълнителните агенции и с намаляването на персонала и последиците от това за ГД „Предприятия и промишленост“, включително в областта на космическите изследвания.
10 Жалбоподателят е уведомен за решението от 28 март 2014 г. с известие от 7 април 2014 г. на изпълняващия длъжността директор на ГД „Предприятия и промишленост“ (наричано по-нататък „известието от 7 април 2014 г.“).
11 На 18 април 2014 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу „решението […] от 28 март 2014 г. […], заедно с [известието] от 7 април 2014 г. […]“ и на същата дата иска спиране на изпълнението на тези два акта. Това искане е отхвърлено с определение на председателя на Съда на публичната служба от 22 май 2014 г. по дело Bischoff/Комисия (F‑36/14 R, EU:F:2014:112).
12 [Поправено с определение от 30 октомври 2015 г.] С известие от 21 май 2014 г. жалбоподателят е уведомен за решението на генералния директор на ГД „Човешки ресурси“ да го остави на служба до 30 юни 2014 г. На 27 юни 2014 г. ОН решава жалбоподателят да остане на служба още един месец, до 31 юли 2014 г. Накрая, с трето решение от 29 юли 2014 г., отменено и заменено с решение от 31 юли същата година, оставането на служба е разрешено до 30 септември 2014 г. Тези решения са обосновани с обстоятелството, че жалбоподателят е кандидатствал за длъжност в рамките на „Групата за подкрепа на Украйна“, която Комисията създава в този период.
13 С решение от 25 юли 2014 г. ОН отхвърля жалбата по административен ред (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“). Това решение е съобщено на Съда на публичната служба на 31 юли 2014 г.
14 Със съобщение по електронна поща от 26 септември 2014 г. жалбоподателят е уведомен, че кандидатурата му за длъжност в „Групата за подкрепа на Украйна“ не е одобрена.
15 С известие от 30 септември 2014 г. жалбоподателят е уведомен, че считано от 1 октомври 2014 г., ще получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.
16 С писмо, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 31 октомври 2014 г., жалбоподателят моли да му бъде дадена възможност да измени първоначалните си искания, така че жалбата му по съдебен ред да е за отмяна на всички актове на Комисията, приети след подаването ѝ.
17 С писмо от 14 ноември 2014 г. секретариатът уведомява страните, че Съдът на публичната служба ще се произнесе по молбата на жалбоподателя от 31 октомври 2014 г. с крайния си акт. Със същото писмо Съдът на публичната служба иска от жалбоподателя да направи някои уточнения по исканията в тази молба.
Искания на страните и производство
18 В жалбата си жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– да отмени решението от 28 март 2014 г. заедно с известието от 7 април 2014 г.,
– да го обезщети за вредите, които са настъпили или биха могли да настъпят вследствие на решението от 28 март 2014 г. и известието от 7 април 2014 г.,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
19 В писмото си от 31 октомври 2014 г. жалбоподателят излага искания за отмяна:
– на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред,
– на решението от 21 май 2014 г., с което е оставен на служба до 30 юни 2014 г.,
– на решението от 27 юни 2014 г., с което е оставен на служба до 31 юли 2014 г.,
– на решението от 31 юли 2014 г., с което е оставен на служба до 30 септември 2014 г.,
– на известието от 30 септември 2014 г., с което е уведомен, че ще му бъде изплащана пенсия, считано от 1 октомври 2014 г.
20 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
21 В съдебното заседание жалбоподателят оттегля искането си за отмяна на известието от 7 април 2014 г.
От правна страна
По исканията в писмото от 31 октомври 2014 г.
22 В съответствие с член 35 от Процедурния правилник, в сила към датата на подаване на жалбата, понастоящем, след изменения, член 50 от Процедурния правилник, само изложените в жалбата искания могат да бъдат взети предвид. Следователно, освен при изменение в предмета на спора, страните по принцип не могат в хода на производството да правят нови искания или да разширяват предмета на вече направените. Единствено при наличие на ново обстоятелство, което може да има отражение върху предмета на жалбата, като например приемането по време на производството на акт, който отменя и заменя обжалвания акт, може да се допусне промяна на исканията на жалбоподателя (решение Glantenay и др./Комисия, F‑23/12 и F‑30/12, EU:F:2013:127, т. 34).
23 В случая, що се отнася най-напред до искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, се установява, че това решение, прието след подаване на жалбата до съда, потвърждава решението, с което не е удовлетворено искането за оставане на служба, и едновременно с това го мотивира. В тази хипотеза трябва да се прецени именно законосъобразността на първоначалния акт с неблагоприятни последици, като се вземат предвид мотивите в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, тъй като тези мотиви трябва да съответстват на акта (в този смисъл вж. решение Комисия/Birkhoff, Т‑377/08 Р, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).
24 При това положение искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред е лишено от самостоятелно съдържание и жалбата пред съда трябва да се счита за насочена срещу обжалваното решение, чиито мотиви са уточнени с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред (в този смисъл вж. решения Eveillard/Комисия, Т‑258/01, EU:T:2004:177, т. 31 и 32 и Buxton/Парламент, F‑50/11, EU:F:2012:51, т. 21).
25 По-нататък, що се отнася до исканията за отмяна на решенията от 21 май, 27 юни и 31 юли 2014 г., с които жалбоподателят е оставен на служба съответно до 30 юни, 31 юли и 30 септември 2014 г., следва да се посочи, че тези решения единствено дават право на жалбоподателя да остане на служба за период от общо четири месеца след датата, на която без тези решения той щеше да бъде пенсиониран, а именно 1 юни 2014 г., но не засягат решението, с което е отхвърлено искането за оставане на служба. Тези решения, които не са неблагоприятни за жалбоподателя, нямат никакво отношение към предмета на настоящото дело, поради което в тази ѝ част молбата на жалбоподателя да допълни исканията си, следва да бъде отхвърлена.
26 Накрая, същото се отнася и до исканията относно известието от 30 септември 2014 г. Всъщност с това известие само се уведомява жалбоподателят, че доколкото решението да бъде оставен на служба до 30 септември 2014 г., е изчерпило действието си, считано от 1 октомври 2014 г. той ще получава пенсия. Това известие няма задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, и съответно не може да бъде считано за акт с неблагоприятни последици (в този смисъл вж. Pimlott/Европол, F‑52/06, EU:F:2007:210, т. 48 и цитираната съдебна практика).
По искането за отмяна на обжалваното решение
Доводи на страните
27 Жалбоподателят сочи едно-единствено основание за отмяна, във връзка с което излага четири твърдения, съответно за нарушение на член 52 от Правилника, за явна грешка в преценката, за нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа и за нарушение на член 5 от Правилника.
28 Жалбоподателят признава, че що се отнася до исканията на основание член 52, алинея втора от Правилника, администрацията разполага с широко право на преценка при определянето на интереса на службата; същевременно той счита, че тълкуването на това понятие следва да бъде съвместимо с „нормите от по-висок ранг“, сред които на първо място е член 52 от Правилника. Освен това преценката дали нещо е в интерес на службата, трябвало да се извърши старателно и безпристрастно и в съответствие с принципа на равно третиране на длъжностните лица. По-нататък администрацията трябвало също така да вземе предвид и интереса на заинтересованото длъжностно лице и да не преминава границите на разумното.
29 Според жалбоподателя в случая компетентният да разгледа искането му за оставане на служба ОН, не е направил такава преценка на интересите.
30 Що се отнася по-специално до интереса на службата, жалбоподателят оспорва, първо, мотивите на обжалваното решение, тоест това, че отхвърлянето на искането му да остане на служба било оправдано поради политиката на изнасяне на управлението на програмите за космически изследвания. В това отношение той набляга на обстоятелството, че тази политика се провежда от 2009 г. Освен това през февруари 2014 г. в предишния му отдел били назначени трима нови служители. Според жалбоподателя, от друга страна, служителите, които остават в този отдел след пенсионирането му, трудно ще могат да се справят сами с обема на възлаганата на отдела работа и същият ще има нужда от персонал, високо квалифициран и опитен като него, за да се справи със задачите си в рамките на работната програма за 2014 г. и 2015 г.
31 Второ, жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид, че искането му за оставане на служба е подкрепено от началника на неговия отдел и директора, последният при условие че оставането на служба е „неутрално“ от гледна точка на човешките ресурси.
32 Трето, според жалбоподателя Комисията не е взела предвид, че оставането му на длъжност до 2016 г. не би попречило да се постигне целта за 5‑процентно съкращение на персонала до 2017 г.
33 Що се отнася до собствения му интерес, жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид, че оставането на служба би му позволило чувствително да увеличи пенсията, на която има право, от 40 % до около 50 % от последното му възнаграждение, и в същото време да продължи професионалната си дейност, както той е поискал.
34 Накрая, според жалбоподателя обстоятелството, че генералният директор на ГД „Предприятия и промишленост“ никога не е удовлетворявал искане за оставане на работа след навършване на възрастта за пенсиониране, докато в други генерални дирекции такива искания били приемани много по-лесно, поставяло въпроса за спазването на принципа на равно третиране на длъжностните лица.
35 Комисията смята, че изтъкнатото от жалбоподателя основание за отмяна не е налице.
Съображения на Съда на публичната служба
– Предварителни бележки
36 Когато ОН преценява интереса на службата, за да се произнесе по искането на длъжностно лице да остане на служба след навършване на възрастта за автоматично пенсиониране по член 52, алинея първа, буква а) от Правилника, той разполага с широко право на преценка и Съдът на публичната служба не може да приеме за неправилна преценката на ОН, освен в случай на явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (в този смисъл и по аналогия, във връзка с решение за подновяване на договор на срочно нает служител вж. решение Комисия/Мacchia, T‑368/12 P, EU:T:2014:266, т. 49).
37 В това отношение следва да се припомни, че една грешка може да се квалифицира като явна само ако може да бъде лесно установена с оглед на критериите, с които законодателят е обвързал упражняването от страна на администрацията на широкото ѝ право на преценка. Следователно, за да се установи, че е допусната явна грешка в преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, доказателствата, които жалбоподателят следва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да се изключи правдоподобността на фактическите изводи на администрацията. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства, оспорваните изводи все пак може да се приемат за верни или допустими (решения ВВ/Комисия, F‑17/11, EU:F:2013:14, т. 60 и DG/ENISA, F‑109/13, EU:F:2014:259, т. 44 и цитираната съдебна практика).
– По твърдението за несъобразяване с интереса на службата
38 В случая от преписката се установява, че генералният директор на генералната дирекция, в която е бил назначен жалбоподателят, наистина е разгледал искането му за оставане на служба и с известието от 6 февруари 2014 г. му е съобщил причините, поради които счита, че интересът на службата не налага да се удовлетвори това искане, както е уточнено в точка 6 от настоящото решение. Освен това генералният директор на ГД „Човешки ресурси“ е взел предвид искането на жалбоподателя, като е възприел съображенията, изложени от генералния директор на ГД „Предприятия и промишленост“. Накрая, решението за отхвърляне на жалбата по административен ред потвърждава направения от администрацията анализ относно интереса на службата, като в същото време внася в него уточнения.
39 Следователно, доколкото жалбоподателят твърди, че в случая ОН не е „преценил съответните интереси“ съгласно процедурата, установена в член 52, алинея втора от Правилника, неговите доводи не се подкрепят от фактите и следва да бъдат отхвърлени.
– Относно явната грешка в преценката
40 За да докаже, че обжалваното решение е опорочено поради явна грешка в преценката, жалбоподателят твърди, на първо място, че отхвърлянето на искането му за оставане на служба не може да се обоснове с политиката на изнасяне на управлението на програмите за космически изследвания.
41 В случая от известието от 6 февруари 2014 г. е видно, че посочената политика предполага, че ролята на службите на Комисията ще бъде ограничена до контрол и развитие на космическата политика, като текущото управление на тази политика занапред се поверява на Изпълнителната агенция за научни изследвания и на Европейската космическа агенция. Освен това в същото известие е била посочена необходимостта от съкращаване на персонала в рамките на ГД „Предприятия и промишленост“ и от преразпределение на щатни бройки.
42 Жалбоподателят единствено твърди, първо, че прилагането на посочената политика на изнасяне на дейности е започнало още през 2009 г. Това обаче съвсем не означава, че посочената политика не може да обоснове решение, прието през 2014 г.
43 Второ, жалбоподателят посочва, че през февруари 2014 г. в предишния му отдел са били назначени трима нови служители. Въпреки това, както подчертава и самият жалбоподател, фактът, че тези служители нямат опит в областта на космическите изследвания и са наети на административни, правни и политически длъжности, е напълно съвместим с посоченото от генералния директор на ГД „Предприятия и промишленост“ обстоятелство, че тя ще се занимава по-скоро с контрола и развитието на космическата политика, отколкото с научните аспекти на тази политика. Ето защо не може да се приеме, че това е доказателство за наличието на явна грешка в преценката.
44 Трето, жалбоподателят подчертава значителния обем работа, който е възложен на предишния му отдел, и счита, че ГД „Предприятия и промишленост“ има нужда от неговия опит и професионални качества, за да се справи с поверените ѝ задачи.
45 Въпреки това, дори да се приемат за точни твърденията на жалбоподателя относно кадровите ресурси на предишния му отдел и относно значителния обем на неговата работа, преценката какви човешки ресурси са необходими за доброто функциониране на даден отдел, е от изключителната компетентност на ОН. Самото твърдение на жалбоподателя, че наличният персонал „трудно [би] мо[гъл] […] да се справи с“ поверените на отдела задачи, по никакъв начин не доказва наличието на явна грешка в преценката на интереса на службата.
46 Същото се отнася и до съображенията на жалбоподателя относно големия му опит, който Комисията не оспорва.
47 Сами по себе си тези твърдения всъщност не доказват, че ОН е допуснал явна грешка при преценката на интереса на службата. Както Комисията подчертава в писмената си защита и в съдебното заседание, преценката на интереса на службата, когато се разглежда искане за оставане на служба след навършване на възрастта за автоматично пенсиониране, не се ограничава само до въпроса дали компетентността на заинтересованото лице съответства на изпълняваната длъжност, което съответствие, от друга страна, по никакъв начин не се оспорва в случая. Всъщност ОН следва да вземе предвид други фактори, като прилагането на обща политика в областта на човешките ресурси или необходимостта от съкращаване на персонала, или дори възможността за замяна на длъжностни лица, достигнали възрастта за автоматично пенсиониране, с длъжностни лица на по-ниска степен или дори със срочно или договорно наети служители.
48 Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал, че ОН е допуснал явна грешка в преценката на интереса на службата, като е взел предвид провежданата от 2009 г. насетне политика на изнасяне на дейности.
49 На второ място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не отчита степента на подкрепа, която е получил от страна на своите началници. От преписката обаче се установява, че подкрепата на генералния директор на генералната дирекция, в която е бил назначен жалбоподателят, е при условие че бъде спазено планираното относно ресурсите на тази дирекция, а генералният директор на ГД „Предприятия и промишленост“ е дал отрицателно становище. Освен това ОН, компетентен да разгледа исканията за оставане на служба на основание член 52, алинея втора от Правилника, не е генералният директор на ГД „Предприятия и промишленост“, а генералният директор на ГД „Човешки ресурси“. От това следва, че при всяко едно положение въпросната подкрепа е неотносима при преценката на обосноваността на обжалваното решение, като се има предвид, че е било напълно възможно преценката на компетентния ОН за това какъв е интересът на службата, да е съвсем различна от тази на ГД „Предприятия и промишленост“, в която е бил назначен жалбоподателят.
50 На трето място, жалбоподателят упреква ОН, че не е взел предвид, че удовлетворяването на искането му за оставане на служба не би попречило на Комисията да постигне целта си за 5‑процентно съкращение на персонала до 2017 г., тъй като дори искането му да беше уважено, той при всяко едно положение щеше да е напуснал длъжността преди 2017 г. Този довод не доказва по никакъв начин наличието на явна грешка в преценката на интереса на службата. Всъщност, както Комисията подчертава в писмената си защита, извършването на съкращенията в дадена институция постепенно, вместо да се чака краят на срока, също е напълно и дори в още по-голяма степен съвместимо с интереса на службата.
51 Ето защо оплакването за явна грешка в преценката на интереса на службата следва да се отхвърли, тъй като жалбоподателят не е доказал наличието на такава грешка.
– По твърдението за нарушение на задължението на ОН за полагане на грижа
52 Жалбоподателят твърди, че при прилагането на член 52, алинея втора от Правилника ОН е длъжен, по силата на задължението си за полагане на грижа по отношение на засегнатото длъжностно лице, да вземе предвид интереса на това лице.
53 От цитираната от самия жалбоподател съдебна практика се установява, че задължението за полагане на грижа, което има администрацията по отношение на своите служители, отразява установеното с Правилника равновесие на насрещните права и задължения в отношенията между публичния орган и служителите му. Това задължение предполага по-специално, че когато се произнася относно положението на длъжностно лице или служител, органът трябва да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, като отчете не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице. Защитата на правата и интересите на длъжностните лица трябва обаче винаги да е в рамките на действащите норми (решение Angelidis/Парламент, Т‑416/03, EU:T:2006:375, т. 117 и цитираната съдебна практика).
54 Тоест интересът на службата и интересът на длъжностното лице са две различния понятия. В специфичната хипотеза на член 52, алинея втора от Правилника интересът на длъжностното лице вече е взет предвид с оглед на обстоятелството, че то трябва да направи искане да продължи да работи след навършване на възрастта за автоматично пенсиониране, предвидена в Правилника. Според самия текст на тази разпоредба решението, което компетентният ОН следва да вземе по това искане, зависи изключително от интереса на службата, като ОН не е длъжен да отчита интересите на направилото искането длъжностно лице. Ето защо не е необходимо длъжностното лице да доказва на ОН наличието на свой личен интерес от оставането на служба, както прави жалбоподателят в рамките на настоящото производство по обжалване, тъй като този интерес няма значение за искането му.
55 Ето защо оплакването на жалбоподателя, основаващо се на евентуално нарушение на задължението за полагане на грижа от страна на ОН, следва да бъде отхвърлено.
– По твърденията за нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация и на член 5 от Правилника
56 Жалбоподателят твърди, че генералният директор на ГД „Предприятия и промишленост“ никога не е удовлетворявал искания за оставане на служба след навършване на възрастта за пенсиониране, за разлика от практиката в другите генерални дирекции, и че това обстоятелство „повдига въпроси относно спазването […] на принципа за равенство на длъжностните лица, прогласен по-специално в член 5 от Правилника“.
57 Съдът на публичната служба констатира не само, че тези твърдения са твърде общи, но и че жалбоподателят не е изложил никакъв правен довод в подкрепа на изявлението си, че с приемането на обжалваното решение ОН е нарушил принципа на равно третиране. По-специално жалбоподателят не се е опитал да докаже, че е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с друго длъжностно лице в подобно на неговото правно положение. Това оплакване следва да бъде прието за недопустимо съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник, приложим към датата на подаване на жалбата, понастоящем, след изменения, член 50, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник.
58 Същото се отнася и до доводите на жалбоподателя във връзка с твърдението му за нарушение на принципа на добра администрация, което той е изложил в точка 21 от жалбата без никакви основания или правни доводи в подкрепа на становището си.
59 Ето защо твърденията по единственото изтъкнато от жалбоподателя основание следва да бъдат отхвърлени като напълно неоснователни от правна гледна точка.
По искането за обезщетение
60 Съдът на публичната служба установява, че макар жалбоподателят да иска да бъде обезщетен за „вредите, които са [настъпили] или биха могли да настъпят [вследствие на решението от 28 март 2014 г. и известието от 7 април 2014 г.]“, жалбата не съдържа никакво изложение във връзка с това искане и дори не уточнява вида на вредите, имуществени или неимуществени, за които жалбоподателят иска обезщетение, поради което искането за обезщетение следва да бъде отхвърлено като недопустимо.
61 При всяко едно положение, доколкото исканията за отмяна на оспорените от жалбоподателя решения са отхвърлени, следва да бъде отхвърлено и искането за присъждане на обезщетение за вредата, за която се твърди, че произтича от тези решения (вж. решение СТ/ЕАСЕА, F‑36/13, EU:F:2013:190, т. 79 и 80 и цитираната съдебна практика).
62 Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
63 Съгласно член 101 от Процедурния правилник, освен ако други разпоредби на дял втори, осма глава от посочения правилник не предвиждат нещо различно, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 1 от посочения правилник Съдът на публичната служба може, когато справедливостта изисква това, да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.
64 От изложените в настоящото решение съображения следва, че жалбоподателят е загубил делото. Освен това Комисията изрично е поискала той да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в случая не оправдават прилагането на разпоредбата на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, жалбоподателят следва да понесе направените от него съдебни разноски и да бъде осъден да заплати съдебните разноски на Комисията, включително тези, свързани с обезпечителното производство по дело F‑36/14 R.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н Bischoff да понесе всички направени от него съдебни разноски и да заплати всички направени от Европейската комисия съдебни разноски.
Bradley | Kreppel | Rofes i Pujol |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 май 2015 година.