Дело C-430/10

Христо Гайдаров

срещу

Директор на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при Министерство на вътрешните работи

(Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град)

„Свободно движение на гражданин на Съюза — Директива 2004/38/ЕО — Забрана за напускане на националната територия поради наказателна присъда в друга държава — Пренасяне на наркотични вещества — Мярка, която може да бъде обоснована със съображения, свързани с обществения ред“

Резюме на решението

1.        Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Право на напускане и на влизане — Приложно поле

(член 21 ДФЕС; член 4, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Ограничаване на правото на влизане и пребиваване по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност

(член 21 ДФЕС; член 27 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Статутът на гражданин на Съюза дава на европейския гражданин, включително по отношение на своята държава членка на произход права, свързани с този статут, по-специално предвиденото в член 21 ДФЕС право да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите членки. Правото на свободно движение включва правото на гражданите на Европейския съюз както да влизат в държава членка, различна от тази, от която произхождат, така и да напускат последната. Всъщност основните свободи, гарантирани от Договора, щяха да бъдат лишени от съдържание, ако държавата членка на произход можеше без валидно основание да забранява на собствените си граждани да напускат нейната територия, за да влязат на територията на друга държава членка.

Тъй като член 4, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки изрично предвижда, че всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт имат право да напускат територията на държава членка, за да пътуват до друга държава членка, положението на лице, на което е забранено да излиза от държавата, чийто гражданин е то, попада в приложното поле на посочената директива.

(вж. точки 24—27)

2.        Член 21 ДФЕС и член 27 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на държава членка да пътува до друга държава членка, по-специално по съображението че той е осъден с наказателна присъда в друга държава за пренасяне на наркотични вещества, при условие, на първо място, че личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, на второ място, че предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, и на трето място, че тази мярка може да бъде предмет на ефективен съдебен контрол, позволяващ да се провери от фактическа и правна страна законосъобразността ѝ по отношение на изискванията на правото на Съюза.

(вж. точка 42 и диспозитива)