ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
17 март 2011 година
Дело F-107/10
AP
срещу
Съд на Европейския съюз
„Публична служба — Просрочие — Явна недопустимост“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от него, с която AP иска да се отмени решението на Съда от 17 декември 2009 г., с което му се признава право на надбавка за жилищни нужди, считано от 1 юли 2009 г., но тази надбавка му се отпуска едва считано от 1 ноември същата година, да се осъди институцията да му заплати сума, представляваща равностойността на надбавките за жилищни нужди за периода от 1 юли 2009 г. до 31 октомври 2009 г., заедно с лихвите за забава, и при условията на евентуалност да се осъди институцията да изплати обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 100, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
Предвидените в членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица срокове за обжалване по административен или съдебен ред са абсолютни процесуални предпоставки и прилагането им не зависи от преценката на страните в процеса и на съда, който е длъжен да провери, дори и служебно, дали те са спазени.
Страните следва да положат необходимото старание, за да спазят предвидените в приложимите разпоредби срокове. Следователно, макар жалбоподателят да може да използва целия срок за обжалване, предвиден в член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица, и целия срок поради отдалеченост, предвиден в член 100, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, подобна възможност го излага на опасността жалбата му да бъде счетена за недопустима, ако оригиналът ѝ е представен в Съда на публичната служба след изтичането на определения срок по причини, които не могат да се окачествят нито като случайно събитие, нито като непреодолима сила.
(вж. точки 5 и 9)
Позоваване на:
Съд — 29 юни 2000 г., Politi/ Европейска фондация за обучение, C‑154/99 P, точка 15; 8 ноември 2007 г., Белгия/Комисия, C‑242/07 P, точка 17
Първоинстанционен съд — 15 януари 2009 г., Braun-Neumann/Парламент, T‑306/08 P, точка 36; 12 октомври 2009 г., Aayhan и др./Парламент, T‑283/09 P, точка 19
Съд на публичната служба — 12 май 2010 г., Peláez Jimeno/Парламент, F‑13/09, точка 18