РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

16 юли 2015 година

Дело F‑112/14

EJ и други

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Реформа на Правилника — Регламент № 1023/2013 — Видове длъжности — Преходни мерки, приложими по отношение на класирането във видовете длъжности — Член 30, параграф 2 от приложение XIII към Правилника — Администратори юристи със степен AD 13 в правната служба на Комисията — Положение на длъжностните лица, правни съветници и членове на правната служба — Условия за достъп до степен AD 13 при действието на Правилника от 2004 г. — Повишаване на основание член 45 от Правилника — Назначаване по реда на член 29, параграф 1 от Правилника — Класиране във видовете длъжност съветник или равностойна длъжност и администратор в преход — Акт с неблагоприятни последици — Понятие за значителни отговорности — Понятие за специални отговорности — Равно третиране — Изпълнение на условията за повишаване в степен AD 14 — Оправдани правни очаквания — Принцип на правната сигурност“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която EJ и 19-те други жалбоподатели, чиито анонимизирани имена са посочени в приложение, по същество искат отмяна на индивидуалните решения на органа по назначаването на Европейската комисия, приети според тях след влизането в сила на 1 януари 2014 г. на Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, стр. 15), с които са класирани в длъжност в Комисията главен администратор в преход, съответстваща на вида длъжност администратор в преход, въведена с посочения по-горе регламент

Решение:      Отменя индивидуалните решения, чиито материален израз е бележка, въведена след 1 януари 2014 г. в електронните лични досиета на жалбоподателите, решения, приети от органа по назначаване на Европейската комисия и отнасящи се до класирането на EJ и на другите жалбоподатели, чиито анонимизирани имена се съдържат в приложение, в длъжността, определена в рамките на Европейската комисия като „Старши администратор в преход“, съответстваща на вида длъжност „Администратор в преход“. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от EJ и другите жалбоподатели, чиито анонимизирани имена се съдържат в приложение. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решение на органа по назначаването, с което класира член на правната служба на Комисията със степен AD 13 във вида длъжност администратор в преход — Включване

(член 45, член  90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 30, параграф 2 от приложение XIII към него; Регламент № 723/2004 на Съвета; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Жалба по административен ред срещу решение, довело до изменение в електронното лично дело на заинтересованото лице — Допустимост

(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 25, параграф 2 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и член 30, параграф 2 от приложение XIII към него; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на преходни правила, съпътстващи преминаването от старата към новата кариерна система на длъжностните лица — Правила за класиране във видовете длъжности — Класиране на длъжностните лица от степен AD 13, изпълняващи нетипични функции — Право на преценка на администрацията — Граници — Спазване на принципа на равно третиране

(член 30, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; съображения 17—19 от Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Приемане на нова система за повишение — Преход от старата към новата система — Право на преценка на администрацията — Граници — Зачитане на придобитите права

(Правилник за длъжностните лица; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

5.      Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на преходни правила, съпътстващи преминаването от старата към новата кариерна система на длъжностните лица — Правила за класиране във видовете длъжности — Класиране на длъжностните лица със степен AD 13, изпълняващи функциите на членове на правната служба или на правни съветници на Комисията — Класиране на членовете на правната служба в длъжност от вида администратор в преход и на правните съветници в длъжност от вида съветник или равностойна длъжност — Недопустимост — Нарушение на принципа за равно третиране

(членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 29, параграф 1 и член 45 от Правилника за длъжностните лица и член 30, параграф 2 от приложение XIII към него; Регламент № 723/2004 на Съвета; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Решение на органа по назначаването, прието след влизане в сила на Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, с което длъжностно лице на Комисията със степен AD 13, на работа в правната служба на длъжност член на правната служба, е класирано в длъжност от вида администратор в преход, въведена с този регламент, представлява акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица. Наистина, текстът на член 30, параграф 2, букви в) и г) от приложение XIII към Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013 (наричан по-нататък „новият правилник“), позволява на органа по назначаването от 1 януари 2014 г. да счита назначените в правната служба правни съветници със степен AD 13 за лица, заемащи длъжности, равностойни на тези на съветници по смисъла на този регламент, а също да счита членовете на кабинетите на комисарите за изпълняващи дейности, равностойни на тези на началник на отдел, но в същото време не изключва по законодателен път възможността да се счита, че членове на правната служба със степен AD 13, също назначени в правната служба, и с оглед на упражняваните от тях в това им качество функции, аналогични на тези на правните съветници, назначени в същата правна служба, също да бъдат класирани в длъжност от вида съветник или равностойна длъжност, тъй като терминът „равностойна“ е определящ за класирането в този вид длъжност.

В това отношение в измененията на Правилника, въведени с Регламент № 723/2004 (наричан по-нататък „Правилникът от 2004 г.“), законодателят на Съюза още не е решил конкретно, че членове на правната служба със степен AD 13 трябва да бъдат класирани във вида длъжност администратор в преход, наименование изрично предвидено в новия правилник. Ето защо единствено поради отказа на органа по назначаването да приеме, че към 31 декември 2013 г. правен съветник със степен AD 13 изпълнява функции, равностойни на тези на съветник или на началник на отдел, видове длъжности, предвидени в Правилника от 2004 г., въз основа на член 30, параграф 2, буква б) от приложение XIII към новия правилник, член на правната служба е класиран по подразбиране във вида длъжност администратор в преход, предвидена в новия правилник, която длъжност отговаря на стария вид длъжност администратор, предвидена в Правилника от 2004 г.

Тъй като такова класиране води до блокиране на кариерата на съответното длъжностно лице на степен AD 13, решението за класиране несъмнено има задължителни правни последици, които могат да засегнат пряко и незабавно интересите на това длъжностно лице, и то като изменят съществено правното му положение. Споменатото решение освен това не е подготвителен акт, тъй като може да произведе правни последици, които могат да засегнат веднага интересите на съответното длъжностно лице, и то независимо от евентуалното приемане на бъдещо решение, с което се отказва повишаване в степен AD 14 на основание член 45 от новия правилник.

(вж. т. 40, 42, 44, 45 и 47)

Позоваване на:

Съд — решение от 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87, EU:C:1989:59, т. 23

Първоинстанционен съд — решения от 18 декември 1992 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑10/92—T‑12/92 и T‑15/92, EU:T:1992:123 и от 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, EU:T:2008:384, т. 61 и цитираната съдебна практика

2.      От текста на член 30, параграф 2 от приложение XIII към Правилника следва, че считано от 1 януари 2014 г., след влизането в сила на Регламент № 1023/2013 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, органът по назначаването класира длъжностните лица на служба към 31 декември 2013 г. във функционалната група AD, в различни видове длъжности, изброени в посочената по-горе разпоредба, което налага този орган да приеме формално такива решения за класиране във видовете длъжности и в съответствие с член 25, параграф 2 от Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013, да уведоми писмено засегнатите длъжностни лица за тези решения.

В това отношение жалба по административен ред срещу решение за класиране, което се е материализирало в изменение, въведено в електронното лично дело на заинтересованото лице в информационната система за управление на човешките ресурси, наречена „SysPer 2“, не е подадена преждевременно, след като това изменение отразява реално решение, прието от органа по назначаването, приложено технически от неговите служби, и което от гледна точка на предвиденото в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на добра администрация и въз основа на член 25, параграф 2 от Правилника е трябвало да бъде съобщено писмено на заинтересованото лице.

(вж. т. 41 и 48)

3.      Веднага след влизането в сила на изменения с Регламент № 1023/2013 Правилник длъжностните лица със степен AD 13, на служба към 31 декември 2013 г., трябва да бъдат класирани от органа по назначаването в една от трите вида длъжности, предвидени като изключение в член 30, параграф 2 от приложение XIII към изменения правилник за администраторите, заемащи към тази дата длъжност в степен AD 13, а именно, съответно началник на отдел или равностойна длъжност, съветник или равностойна длъжност или администратор в преход.

Що се отнася до класирането на длъжностните лица, заемащи нетипични длъжности като правни съветници в правната служба на Комисията, органът по назначаването има задължение да определи дали по аналогия с длъжностите от степен AD 13, наречени „правни съветници“ в Комисията, които с оглед на естеството и обхвата на изпълняваните функции този орган е счел за равностойни на тези на съветник, длъжностите от степен AD 13, с оглед на естеството и обхвата на изпълняваните функции при тези конкретни длъжности, също могат да се считат за равностойни на тези на съветник и поради това да бъдат класирани във вида длъжност съветник или равностойна длъжност по смисъла на член 30, параграф 2, буква г) от приложение XIII към Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013.

В това отношение в член 30, параграф 2 от приложение XIII към изменения правилник няма никакъв критерий, въз основа на който органът по назначаването да може да определи дали юрист със степен AD 13, който към 31 декември 2013 г. заема длъжност, наречена в неговата институция „член на правната служба“, е назначен на длъжност, равностойна на вида длъжност съветник, предвидена в таблицата за длъжностите в приложение I към Правилника, която се отнася до всички институции и до всичките им служби, а не само до правните им служби. Следователно, за да се прецени посочената по-горе равностойност, споменатият орган разполага с известна свобода, с други думи със свобода на преценка, която трябва да се използва в светлината на съображения 17—19 от Регламент № 1023/2013 и във всеки случай при спазване на принципа на равно третиране.

(вж. т. 56, 63 и 64)

4.      Правната връзка между длъжностните лица и администрацията е от нормативен, а не от договорен характер, поради което правата и задълженията на длъжностните лица могат във всеки момент да бъдат изменени от законодателя и в това отношение законите, внасящи изменения в законодателна разпоредба, каквито са регламентите за изменение на Правилника, по принцип се прилагат, ако не е предвидено друго, спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предишния закон, но не и при положения, възникнали и окончателно осъществени при действието на предишната правна норма, които създават придобити права. В това отношение правото се смята за придобито, когато правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна, а това не е така, когато правопораждащият факт на правото не се е осъществил при действието на измененото законодателство. Така, когато до влизане в сила на Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013, длъжностни лица само са отговаряли на условията за повишение и повишението е зависело от решение на органа по назначаването, което той още не е приел, такива длъжностни лица не могат да се позовават на придобито право във връзка със запазването на възможност за повишение след тази дата.

(вж. т. 58 и 59)

Позоваване на:

Съд — решения от 19 март 1975 г., Gillet/Комисия, 28/74, EU:C:1975:46, т. 4 и от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 60—65 и цитираната съдебна практика

5.      Принципът на равно третиране, общ принцип на правото на Съюза, утвърден в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, приложим в правото на публичната служба на Съюза, е нарушен, когато две категории лица, във фактически и правни положения, които не се различават съществено, са третирани различно при класирането им и това различно третиране не е обективно обосновано. При прилагането на този принцип изследването на подлежащите на сравнение положения трябва да отчита всички характеризиращи ги обстоятелства.

Като приема, че длъжността член на правната служба според терминологията на тази институция, заемана към 31 декември 2013 г. от длъжностни лица със степен AD 13, не е длъжност, равностойна по смисъла на член 30, параграф 2, буква г) от приложение XIII към Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013, на длъжността съветник, предвидена в номенклатурата на Правилника, изменен с Регламент № 723/2004, при положение че на правните съветници, също администратори със степен AD 13, изпълняващи същите функции, е призната тази равностойност на функциите им, Комисията нарушава принципа на равно третиране. Постъпвайки по този начин, Комисията третира различно длъжностни лица, които обаче от гледна точка на степента и изпълняваните в тази степен функции са в идентични по същество положения поради заеманите от тях длъжности, формално отговарящи на различни наименования при действието на Правилника от 2004 г. и вътрешната терминология на тази институция.

В това отношение от гледна точка на целта да се гарантира на всички длъжностни лица възможност за професионално израстване при спазване на принципа на равно третиране фактът, че повишението е получено само въз основа на член 45 от Правилника от 2004 г. не представлява съществено различие, обосноваващо въпреки изпълняваните към датата 31 декември 2013 г. съвсем еднаквите функции класирането им като членове на правната служба във видове длъжности, предвидени в новия правилник, което може да доведе до различни последици в сравнение с класирането на техните колеги, правни съветници, чието повишение в същата степен AD 13 е получено въз основа на член 29, параграф 1 и на член 45 от Правилника от 2004 г. или на Правилника, в редакцията приложима преди влизането в сила на Регламент № 723/2004 (наричан по-нататък „старият правилник“). В този контекст фактът, че правните съветници със степен AD 13, на служба към 31 декември 2013 г., са назначени при действието на Правилника от 2004 г., дори на стария правилник, при условия, предвидени тогава за назначенията на длъжности на средно управленско равнище, сам по себе си не би могъл да бъде доказателство за техни особени заслуги или за заслуги, по-големи от тези, които е трябвало да бъдат показани от кандидатите за повишение в степен AD 13, нито че те непременно имат „значителни отговорности“ или „специални отговорности“ по смисъла на новия правилник.

(вж. т. 65, 71, 75 и 79)

Позоваване на:

Съд — решение от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, EU:C:2008:767, т. 76 и цитираната съдебна практика

Общ съд — решение от 15 ноември 2011 г., Nolin/Комисия, T‑58/11 P, EU:T:2011:664, т. 37—39