ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

26 септември 2007 година

Дело F-129/06

Rocío Salvador Roldán

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника — Обичайно местопребиваване — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание “

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Salvador Roldán иска, от една страна, да се отмени решението на органа по назначаването от 18 август 2006 г. за отхвърляне на нейната жалба, подадена на 15 май 2006 г. срещу решението на Комисията от 6 април 2006 г., с което ѝ се отказва правото на надбавка за експатриране, и от друга страна, да се осъди Комисията да заплати сумите, които съответстват на посочената надбавка, считано от 1 април 2006 г., ведно с лихвите

Решение: Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне

(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

Обичайното местопребиваване, към което препраща член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника с оглед на предоставянето на надбавка за експатриране, съответства на мястото, в което заинтересованото лице се е установило трайно с намерение постоянно или обичайно да съсредоточи интересите си на това място, като за установяването на обичайното местопребиваване е необходимо да бъдат взети предвид всички фактически обстоятелства, обхванати от него, и по-конкретно действителното местопребиваване на длъжностното лице.

В това отношение мястото, на което лице упражнява професионалната си дейност, независимо от значението му като самостоятелен критерий за прилагането на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника, представлява сериозен признак за определянето на обичайното местопребиваване.

Обстоятелството, че лицето е могло да има намерението да търси работа извън държавата, в която е неговото местопребиваване, не може да постави под съмнение определянето на неговото обичайно местопребиваване, при положение че е безспорно, че през целия референтен период интересите на това лице продължават да бъдат съсредоточени на предишното му място на работа, където е било неговото местопребиваване и където през основната част от референтния период е упражнявало професионалната си дейност. Така изискването за наличие на трайно намерение да съсредоточи интересите си на това място не следва да се тълкува в смисъл, че съответното длъжностно лице трябва да е изключило възможността да се върне в своята държава по произход или да замине за друга държава членка на Европейския съюз.

Връзките на длъжностно лице с неговата държава по произход, като притежаването на автомобил, медицинските консултации, недвижимите имоти на неговите родители в тази държава, обстоятелството, че в нея подновява действието на официалните си документи за самоличност, упражняването на гражданските му права, обстоятелството, че в тази държава е регистрирано за данъчни цели и има интереси и имущество, като например банкова сметка, както и обстоятелството, че я посещава, са само обичайните връзки, които запазват лицата с държавата, в която живеят родителите им и в която са пребивавали дълго време, но тези връзки не дават възможност да се докаже, че обичайното местопребиваване се намира в тази държава.

(вж. точки 48, 51, 56 и 59)

Препращане към:

Първоинстанционен съд — 8 април 1992 г., Costacurta Gelabert/Комисия, T‑18/91, Recueil, стр. II‑1655, точка 42; 28 септември 1993 г., Magdalena Fernández/Комисия, T‑90/92, Recueil, стр. II‑971, точка 30; 13 април 2000 г., Reichert/Парламент, T‑18/98, Recueil FP, стр. I‑A‑73 и II‑309, точка 25; 3 май 2001 г., Liaskou/Съвет, T‑60/00, Recueil FP, стр. I‑A‑107 и II‑489, точки 53 и 64; 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, Recueil FP, стр. I‑A‑235 и II‑1075, точка 114; 25 октомври 2005 г., Salazar Brier/Комисия, T‑83/03, Recueil FP, стр. I‑A‑311 и II‑1407, точки 56 и 71 , предмет на обжалване във висящо пред Съда дело, C‑9/06 P; 27 септември 2006 г., Koistinen/Комисия, T‑259/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑177 и II‑A‑2‑879, точка 34; 16 май 2007 г., F/Комисия, T‑324/04, Сборник, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 87