ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
G. PITRUZZELLA
представено на 6 март 2019 година(1)
Дело C‑705/17
Patent-och registreringsverket
срещу
Mats Hansson
(Преюдициално запитване, отправено от Svea hovrätt (Апелативен съд, Стокхолм, Швеция)
„Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95 — Пречки за регистрация или основания за недействителност поради конфликти с по-ранни права — По-ранна марка, включваща географско указание за произход, което попада в обхвата на декларация за отказ от отговорност (disclaimer) — Въздействие на тази декларация върху преценката на вероятността от объркване“
1. В правните системи, предвиждащи тази възможност, регистрирането на марка може да е съпроводено от прилагане на декларация за отказ от отговорност, т.нар. disclaimer, ако заявката се отнася до комбиниран или съставен знак, който съдържа една или повече описателни или родови думи за една или повече стоки или услуги, обхванати от заявката. Целта на disclaimer, който в зависимост от приложимата правна уредба може да бъде предложен от заявителя по негова инициатива или да бъде наложен от компетентната служба като условие за регистрацията, е да изясни, че описателната и без отличителен характер за знака, за който се иска регистрация, дума или думи няма да са предмет на изключителни права и следователно остават достъпни(2). Така притежателят на марката няма да има право да забрани използването на тези думи от други предприятия.
2. Гореописаното използване на disclaimer се допуска в шведското право. С преюдициалното запитване, което е предмет на настоящото заключение, Svea hovrätt Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, патентно и търговско отделение, Швеция) иска от Съда да установи дали и по какъв начин — в случай на конфликт между знак, за който се иска регистрация като марка, и по-ранна марка — фактът, че един елемент от последната е обхванат от disclaimer, оказва влияние върху преценката на вероятността от объркване, която трябва да се направи по член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95(3).
3. Този въпрос възниква в рамките на спор относно отхвърлянето от страна на Patent-och rigisteringsverket (шведска служба за интелектуална собственост, наричана по-нататък „PRV“) на искане за регистрация на национална словна марка, подадено от г‑н Mats Hansson.
Правна уредба
Правото на Съюза
4. Съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95:
„1. „Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, може да се обяви за недействителна:
[…]
б) ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които марките се отнасят, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване с по-ранната марка“(4).
5. Според текста на член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95:
„[р]егистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие
[…]
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката“(5).
Националното право
6. Член 10, първа алинея, точка 2 от глава 1 от varumärkslagen (2010:1877) (Закон № 1877 от 2010 г. за търговските марки, наричан по-нататък „Законът от 2010 г.“)(6), който транспонира в шведското право член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, дефинира съдържанието на изключителните права, предоставени на притежателя на регистрирана марка срещу използването от неоторизирани трети лица на знаци, създаващи вероятност от объркване или свързване с тази марка.
7. Съгласно член 5 от глава 2 от Закона от 2010 г., който транспонира в шведското право член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, за да бъде регистрирана, марката трябва да има отличителен характер за стоките или услугите, за които се иска нейната регистрация.
8. В съответствие с член 12, първа алинея от глава 2 от Закона от 2010 г., ако търговската марка съдържа елемент, който не може да бъде регистриран самостоятелно, и има очевиден риск регистрацията на марката да създаде несигурност относно обхвата на предоставените на нейния притежател изключителни права, този елемент може да бъде изрично изключен от защита към момента на регистрацията. Във втора алинея от този член се уточнява, че ако в по-късен момент въпросният елемент изпълни изискванията за регистрация, той или марката като цяло могат да бъдат регистрирани, без предвиденото в първа алинея изключване, след подаването на нова заявка.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9. На 16 декември 2015 г. г‑н Mats Hansson, ответник в главното производство, подава в PRV, жалбоподател в главното производство, искане за регистрация на думата ROSLAGSÖL като национална словна марка за стоките, попадащи в клас 32 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрацията на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена (наричана по-нататък „Ницската спогодба“), и по-специално за безалкохолни напитки и бири (наричана по-нататък „заявената марка“).
10. С решение от 14 юли 2016 г. PRV отхвърля искането за регистрация поради вероятността от объркване на заявената марка с по-ранната фигуративна марка ROSLAGS PUNSCH (наричана по-нататък „по-ранната марка“), изобразена по-долу:
регистрирана за алкохолни напитки, попадащи в клас 33 от Ницската спогодба, и притежавана от 2007 г. от дружество Norrtelje Brenneri Aktiebolag(7). Регистрацията на последната марка е съпроводена от следното указание: „регистрацията не предоставя изключително право над думата „Roslagspunsch“.
11. Думата „Roslagen“ обозначава региона на шведския източен бряг.
12. За да стигне до извода за съществуването на вероятност от объркване, PRV е отчела, от една страна, обстоятелството, че конфликтните марки започват с описателната дума „Roslags“, с преобладаващ характер и в двата знака, и от друга страна, че предназначението на тези марки е да се използват за идентични или сходни стоки, които могат да се разпространяват по едни и същи канали за продажба и да се насочват към едни и същи клиенти.
13. Г‑н Hansson подава жалба срещу решението на PRV от 14 юли 2016 г. пред Patent-och marknadsdomstolen (Съд за патенти и пазари, Швеция), като се позовава, от една страна, на липсата на сходство между заявената словна марка и по-ранната фигуративна марка, и от друга страна — на факта, че думата „Roslagen“ е често използвана в отличителните знаци на предприятия, установени в региона, за който се отнася. В хода на производството пред Patent-och marknadsdomstolen страните изразяват становище по въпроса за влиянието на disclaimer, който съпровожда регистрирането на по-ранната марка. PRV изтъква, че по правило елементите на марка, изключени от обхвата на защитата поради disclaimer, се считат за лишени от отличителен характер и следователно не трябва да се вземат предвид при разглеждане на вероятността от объркване. PRV посочва същевременно, че нейната практика по отношение на регистрацията на географските имена се е променила във времето и че съобразно прилаганите към днешна дата правила думата „Roslags“, съдържаща се в по-ранната марка, трябва да се вземе предвид въпреки disclaimer, за да се прецени наличието на основание за отказ, основаващ се на вероятността от объркване с по-ранната марка(8).
14. Patent-och marknadsdomstolen уважава жалбата на г‑н Hansson. Той приема по същество, че въпреки disclaimer думите „Roslags“ и „Punsch“ трябва да се вземат предвид при преценката на вероятността от объркване на конфликтните марки заради влиянието, което те оказват върху цялостното впечатление, създадено от по-ранната марка. Посочената юрисдикция обаче счита, от една страна, че фигуративните елементи на по-ранната марка, както и обстоятелството, че словната част на последната се състои от две отделни думи, допринасят за визуалното различаване на двете марки, а от друга страна, че разликата между словния елемент „punsch“ в по-ранната марка и буквите, съставящи думата „öl“, в края на думата, от която се състои заявената марка, прави сходството между двете марки слабо от фонетична гледна точка. Така, отчитайки и ограничената степен на сходство между въпросните стоки, Patent-och marknadsdomstolen стига до извода за липсата на вероятност от объркване.
15. PRV подава пред запитващата юрисдикция въззивна жалба срещу решението, постановено на първа инстанция.
16. Запитващата юрисдикция отбелязва, че докато материалноправните разпоредби относно защитата на марките са предмет на пълна хармонизация с Директива 2008/95, процесуалните правила по принцип остават в пределите на компетентност на държавите членки. Тази юрисдикция иска да се установи дали национална разпоредба, която позволява подаването на disclaimer към момента на регистрацията на дадена марка, може да се квалифицира като процесуално правило, ако води до промяна на критериите, въз основа на които следва да се прецени общото впечатление, създадено от марката, за целите на преценката на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95.
17. Запитващата юрисдикция иска освен това да се установи дали въпросната разпоредба допуска възможността елементите от дадена марка, обхванати от disclaimer, да бъдат изключени от разглеждането на въпроса за вероятността от объркване или да им се придаде по-малко значение в рамките на това разглеждане в сравнение със значението, което би им било признато при липса на disclaimer.
18. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че в едно решение от 1991 г.(9) Högsta förvaltningsrätten (Върховен административен съд, Швеция, вече известна като Regeringsrätten), тогава компетентен да се произнася като последна инстанция по спорове относно марки, е постановил, че елементите на регистрирана марка, обхванати от disclaimer, трябва да се вземат предвид при определяне на цялостното впечатление, създадено от тази марка, за да се прецени наличието на вероятност от объркване с по-късен знак. В по-нови решения обаче, постановени от съдилища, които не се произнасят като последна инстанция, елементите, обхванати от disclaimer, са счетени за лишени от отличителен характер и следователно им се придава само второстепенно значение при определяне на общото впечатление, създадено от марката(10).
19. При тези обстоятелства, с акт от 20 ноември 2017 г., Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм, Швеция) спира висящото пред него производство и отправя следните преюдициални въпроси:
„Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че върху общата преценка на всички релевантни критерии, която трябва да се извърши в рамките на оценката на вероятността от объркване, може да окаже влияние фактът, че даден елемент от марката е бил изрично изключен от защита при регистрацията, т.е. при регистрацията е направена т.нар. декларация за отказ от отговорност (disclaimer)?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли в такъв случай декларацията за отказ от отговорност да повлияе на общата преценка по такъв начин, че компетентният орган да трябва да отчете въпросния елемент, но да му придаде по-ограничено значение и така да приеме, че същият е лишен от отличителен характер, дори елементът да има de facto отличителен характер и да е преобладаващ в по-ранната търговска марка?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е отрицателен, може ли въпреки това декларацията за отказ от отговорност да повлияе на общата преценка по какъвто и да било друг начин?“.
Производство пред Съда
20. На основание член 23 от Статута писмени становища пред Съда представят PRV, г‑н Hansson и Комисията. Заинтересованите лица са изслушани на съдебното заседание, проведено на 13 декември 2018 г.
Анализ
21. С трите въпроса — предмет на настоящото преюдициално запитване, които следва да се разгледат заедно, Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм) по същество иска да се установи дали фактът, че даден елемент от по-ранната марка е обхванат от disclaimer, оказва влияние, и евентуално по какъв начин, върху разглеждането на въпроса за вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95.
22. Макар да не е изрично уреден там, институтът на disclaimer, предвиден от малко на брой държави членки(11), не може сам по себе си да се разглежда като несъвместим с Директива 2008/95(12). Всъщност, както е предвидено в съображение 4 от тази директива, тя не преследва целта за всеобхватно сближаване на законодателствата относно марките на държавите членки, а цели да хармонизира единствено националните разпоредби, които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар(13), като разпоредбите относно условията за придобиване и запазване на правата върху регистрирана марка(14), оставяйки държавите членки, наред с останалото, „напълно свободни“ да установят процесуални разпоредби(15), включително във връзка с производствата по регистрация на марките(16).
23. Самата регламентация на марката на Европейския съюз, успоредно на това, което е предвидено в хармонизираните национални системи на марките(17), в продължение на повече от двадесет години допуска регистрация на знаци, съдържащи елементи, които нямат отличителен характер, при условие че заявителят депозира, по искане първо на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП), а впоследствие на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), декларация, с която поема ангажимент да не се позовава на изключителни права по отношение на тези елементи(18).
24. Съвместимостта на използването на disclaimer с Директива 2008/95 зависи обаче от спазването на разпоредбите на същата.
25. Не би могло например да се счита за допустимо използването на disclaimer, позволяващи регистрация на марки, които се състоят предимно от описателни или лишени от отличителен характер елементи(19), тъй като противоречи на член 3, параграф 1, букви в) и б) от Директива 2008/95. По-общо, тъй като функцията на disclaimer е да позволи регистрацията на марка в нейната цялост, доколкото това е възможно, но марка, която съдържа във вътрешността си елементи, които, взети поотделно, не могат да бъдат регистрирани, то използването на disclaimer, позволяващ преодоляването на абсолютни основания за отказ на регистрацията на марката, ще противоречи както на тази функция, така и на разпоредбите на Директива 2008/95. По същия начин не е допустим disclaimer с предмет отличителни елементи на заявената марка. Подобен disclaimer не само ще наруши правилата на Директива 2008/95, които определят изискванията за придобиване на марката, но и неправомерно ще ограничи обхвата на предоставената на последната защита, на която Директивата възнамерява да придаде единен характер(20).
26. В крайна сметка сам по себе си институтът на disclaimer не е несъвместим с Директива 2008/95, ако неговата функция се ограничава до това да изрази по-ясно, в съответствие с изискването за по-голяма прозрачност и правна сигурност, пределите на защитата, предоставяна на регистрираната марка (с оглед на някои от съдържащите се в нея елементи), които вече са видни от прилагането на разпоредбите относно абсолютните основания за отказ на регистрацията, предвидени в Директива 2008/95. В това отношение отбелязвам, че член 6, параграф 1, буква б) от тази Директива, озаглавен „Ограничаване на действието на марката“, уточнява, че марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност „указания(21) за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите“(22), подчертавайки още веднъж по общ начин свободното ползване на тези указания — сами по себе си неподлежащи на регистриране като марки(23) — ако са елементи на съставни или комбинирани знаци, които са били предмет на регистрация(24).
27. Въпреки че в гореописаните граници регистрацията на марка, съпроводена от disclaimer, може да се счита в съответствие с Директива 2008/95, а понастоящем с Директива 2015/2436, следва да се прецени, както запитващата юрисдикция иска от Съда да направи, какви са последиците от подобна декларация за отказ от отговорност в случай на конфликт на марката с по-късен знак.
28. Защитата, предоставяна на марката, предполага, в съответствие с член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, правото на притежателя на марката да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие „всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката“. Съответно член 4, параграф 1, буква б) от тази директива гласи, че марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, може да се обяви за недействителна, когато съществува подобна вероятност от объркване с по-ранна марка.
29. Следователно вероятността от объркване представлява „специфичното условие за защитата“, предоставена на регистрираната марка от Директива 2008/95, по-специално срещу използването от трето лице на знаци, които не са идентични(25). Съдът определя това условие като вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от същото предприятие или евентуално от икономически свързани помежду си предприятия(26).
30. Както се посочва в съображение 11 от Директива 2008/95(27), различни елементи се вземат предвид, за да се установи наличието на вероятност от объркване и особено репутацията на марката на пазара, връзката, която може да се направи между марката и използвания или регистрирания знак, степента на прилика между конфликтните знаци и между стоките и услугите, които те защитават. Следователно вероятността от объркване трябва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай(28).
31. За да се прецени по-специално степента на съществуващата прилика между конфликтните знаци, следва да се определи тяхната степен на визуална, фонетична и концептуална прилика и евентуално да се прецени значението, което е оправдано да се придаде на тези различни елементи, като се държи сметка за категорията на съответните стоки или услуги и за условията, при които те се търгуват или предлагат(29). Визуалната, фонетична и концептуална прилика между разглежданите знаци следва да се оценява в цялост, при което възприятието, което средният потребител на съответните стоки или услуги има за тези знаци, играе решаваща роля(30). В това отношение съдебната практика уточнява, че средният потребител обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли(31). Следователно цялостната преценка на визуалното, фонетично и концептуално сходство между конфликтните знаци трябва да се основава върху цялостното впечатление, създадено от тези знаци, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи(32). Съдът уточнява още, че оценката на приликата между два знака не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирания знак и до сравняването му с друг знак, а напротив, сравнението следва да се осъществява, като всеки от съответните знаци се разглежда в неговата цялост(33). В този контекст Съдът е пояснил, че по принцип дори елемент, който има само слабо отличителен характер, може да доминира в цялостното впечатление от комбинирана марка, доколкото поради положението си в знака или размера си той „може да се наложи във възприятието на потребителя и да бъде съхранен в неговата памет“(34). Накрая, Съдът уточнява, че преценката за сходството между знаците трябва да се прави не абстрактно, а конкретно, като се държи сметка за начините, по които потребителят влиза в контакт с марката, и по-специално като се взема предвид, че „средният потребител само в редки случаи има възможност да извърши пряко сравнение между марките и трябва да се довери на несъвършения образ, който е съхранил за тях в паметта си“(35).
32. От гореизложените принципи следват две важни насоки за отговора на повдигнатите в настоящото преюдициално запитване въпроси.
33. На първо място, както видяхме, сходството между конфликтните знаци следва да се преценява с оглед на възприятието на потребителите. Това правило, критериите за чието прилагане постепенно са уточнени в практиката на Съда и на Общия съд, води началото си от функцията, която правото на Съюза признава на марката. В Директива 2008/95 (а понастоящем в Директива 2015/2436), както и в Регламента относно марката на Съюза(36), марката е защитена преди всичко поради нейната отличителна функция(37), т.е. като знак, който позволява идентифициране на източника на произход на стоките или услугите, които тя защитава. Вероятността от объркване като условие за защитата, предоставяна на марката, цели тази функция да може да се осъществи без намеса по отношение на лицата, към които марката е насочена, т.е. потребителите на стоките или услугите, които тя обозначава.
34. Ако преценката за сходството между конфликтните знаци в рамките на проверката за наличие на вероятност от объркване се извършва, като от тази преценка a priori се изключва един от компонентите на по-ранния знак, това ще доведе до деформирано изображение на знака, с което потребителите влизат в контакт, затруднявайки преценката за стриктно придържане към възприятието на съответния потребител в конкретния случай, както обаче се изисква в горепосочената съдебна практика(38).
35. На второ място, въз основа на практиката на Съда и на Общия съд правилото за възприятието, което има първостепенно значение, е това, според което марката се възприема като едно цяло. Наистина различните ѝ компоненти следва да се анализират поотделно, с цел определяне на относителната им тежест в марката и взаимодействията между тях, но целта на този анализ е да се определи чрез синтез цялостното впечатление, създадено от знака в неговата цялост, което може да бъде запазено в паметта на съответните потребители. Това предполага две последици.
36. От една страна, ако сходството между конфликтните знаци, от което зависи наличието на вероятност от объркване(39), се преценява въз основа на цялостното впечатление, създадено от тези знаци у средния потребител на разглежданите стоки или услуги, от това следва, че притежателят на комбинирана марка все пак не може, независимо от наличието на disclaimer, да претендира изключителни права само върху част от марката. Всъщност предвидената в член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 защита се предоставя срещу използването на сходни знаци, които могат да бъдат объркани с марката, разглеждана в нейната цялост, а не в отделните ѝ компоненти. Това допълнително свежда функцията на disclaimer до просто средство за поясняване на обхвата на защитата, с която се ползва марката.
37. От друга страна, необходимостта да се възстанови цялостното впечатление, създадено от марката, e в подкрепа на ирелевантността на наличието на disclaimer за начина, по който трябва да се извърши сравнението между конфликтните марки. Всъщност невземането предвид на елемента, обхванат от disclaimer, ще окаже от една страна влияние върху определянето — конкретно и съобразно възприятието на потребителите — на това цялостно впечатление, а от друга страна, ще наложи да се „разделят“ различните компоненти на марката, операция, която освен че е изкуствена, може да се окаже трудна на практика(40).
38. В заключение, с оглед по-специално на необходимото съобразяване на преценката относно сходството между конфликтните знаци с правилата за възприятието и строго конкретния характер, който тази преценка трябва да има, считам, че наличието на disclaimer по отношение на един от елементите на марката, за която се иска защита, не следва да се отразява върху параметрите на тази преценка нито като определя изключването на този елемент от преценката, нито като прави така, че да му бъде призната стойност в рамките на знака или отличителна способност, различна от тази, която конкретно притежава. Определянето чрез синтез на цялостното впечатление, създадено от марката в нейната цялост, трябва и в този случай да бъде само с оглед на възприятието на съответните потребители.
39. Както вече бе посочено по-горе, сходството между конфликтните знаци е само един от факторите, от които зависи възможността за тяхното объркване.
40. Наличието или липсата на вероятност от объркване относно произхода трябва да бъде установено в рамките на окончателната преценка, която взема предвид, претегляйки ги, всички фактори, релевантни за конкретния случай(41).
41. Дори в рамките на тази синтетична преценка възприятието на потребителите има централно значение(42). Както Съдът многократно е постановявал, „общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между отчетените фактори“(43). Свързването и балансирането на тези различни фактори, и по-специално на сходството на марките и това на обозначените стоки или услуги, трябва да се извършват от гледна точка на съответните потребители. Самото признаване от страна на Съда на наличието на взаимовръзка между различните действащи фактори цели да направи цялостната преценка на вероятността от объркване възможно най-близка до действителното възприятие на тези потребители.
42. Към факторите, които следва да се вземат предвид при преценката на вероятността от объркване, Съдът причислява също първоначалната или придобита степен на отличителност на марката, за която се иска защита(44).
43. Повече или по-малко отличителният характер на марката също трябва да се преценява във връзка с възприятието на съответните потребители и в светлината на всички обстоятелства по конкретния случай(45). Освен това той трябва да се определя, като се вземат предвид всички компоненти на марката. Да се заличи от тази преценка един от елементите на комбинирана марка или да му се придаде тежест, различна от тази, която той конкретно притежава, може да окаже влияние върху цялостната преценка на отличителния характер на марката. Този отличителен характер зависи от способността на знака да отправя послание, което потребителите могат да свържат с обозначените стоки или услуги. Въпреки че това послание се предава главно от най-отличителните и доминиращи елементи на марката, неговата способност да идентифицира произхода на тези стоки или услуги трябва да се оценява именно въз основа на знака в неговата цялост и следователно в светлината на съвкупността от неговите компоненти.
44. Следва да се отбележи също, че при преценката на вероятността от объркване отличителният характер на марката, за която се иска защита, трябва да се оценява към релевантна дата, по-късна от датата на заявката за регистрация(46).
45. Не е изключена възможността елементът от комбинирана марка, който при регистрацията е изглеждал лишен от отличителен характер, тъй като е описателен, през годините да придобие своя отличителност, например поради използването на марката, по-специално когато става въпрос за елемент, който има голямо значение в нея или дори доминира общото впечатление, създадено от марката у съответните потребители.
46. Обстоятелствата в главното производство са ясна илюстрация за гореизложените съображения. Според представеното в съдебно заседание(47) между регистрирането на по-ранната марка и преценката на вероятността от объркване между тази марка и заявената марка PRV е променила практиката си по регистрацията на указанията за географски произход, като я е привела в съответствие с критериите — в по-голяма степен съответстващи на правилата за възприятието(48) — определени от Съда в решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230), като в резултат на това елементът на по-ранната марка, обхваната от disclaimer, вече няма да се разглежда — съобразно с новата практика — като лишен от отличителен характер.
47. Изключването от преценката за степента на отличителност на марката, която трябва да се извърши в рамките на преценката на възможността за объркване, на един от нейните елементи единствено поради това че въз основа на разглеждането, извършено към момента на регистрацията, този елемент е приет за лишен сам по себе си от отличителна способност, дотолкова, че да се поиска подаването на disclaimer, не позволява отчитането на евентуалното развитие във възприятието на марката, което може да настъпи между момента на регистрацията и релевантния за целите на преценката на вероятността от объркване момент, нито за който и да е друг последващ регистрацията фактор, който може да повлияе на тази преценка.
48. Това не само няма да позволи да се определи отличителният характер на марката от гледна точка на актуалност, ефективност и конкретност, изисквани за целите на преценката на вероятността от объркване, но би могло, като се има предвид взаимозависимостта между различните елементи, които се отчитат(49), да доведе до погрешна преценка на тази вероятност.
49. Поради това считам — в съответствие с вече направения извод относно преценката за сходство между конфликтните знаци — че наличието на disclaimer по отношение на един от елементите на марката, за която се иска защита, не следва да повлияе нито на определянето на степента на отличителна способност на тази марка, нито на претеглянето и преценката за взаимозависимост на различните фактори, които се вземат предвид при окончателната преценка на вероятността от объркване.
50. По-общо, наличието на disclaimer като разглеждания в главното производство според мен не трябва да води до изменение в правилата за преценка на вероятността от объркване, хармонизирани в рамките на Съюза. По-специално, само фактът, че компонентът от комбинирана марка, за която се иска защита, е обхванат от disclaimer, не е основание този компонент да бъде автоматично изключен от посочената преценка или значението, което този компонент има при определяне на цялостното впечатление, създадено от марката или нейния отличителен характер, да се преценява по начин, несъответстващ на възприятието на потребителите. Според мен никаква необходимост от запазване на възможността за свободно ползване не оправдава изменението на тези правила, което би могло да доведе до допускане на регистрацията на знаци, които биха могли да породят вероятност от объркване. Интересът на икономическите оператори да използват свободно указания или описателни знаци за стоките или услугите, които те предлагат на пазара, е достатъчно защитен, на първо място, от разпоредбите на Директива 2008/95 относно абсолютните основания за отказ на регистрацията и от разпоредбите, ограничаващи действието на марката, изложени по-горе(50), на второ място, от обстоятелството, че правата, предоставени от член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95, не позволяват на притежателя на комбинирана марка да иска защита само за един от компонентите на марката, и накрая, от самите правила, които уреждат преценката на вероятността от объркване, според които последната се определя, като се държи сметка по-специално за отличителните и доминиращи компоненти на конфликтните знаци и за отличителния характер на марката, за която се иска защита.
Заключение
51. Въз основа на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм, Швеция) въпроси по следния начин:
„Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на декларация за отказ от отговорност (disclaimer) като разглежданата в главното производство относно един от елементите, които съставят по-ранната марка, не влияе на преценката на вероятността от объркване между тази марка и по-късен знак, за който се иска регистрация като марка“.