Language of document : ECLI:EU:C:2018:910

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА

15 ноември 2018 година(*)

„Бързо производство“

По дело C‑619/18

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 2 октомври 2018 г.,

Европейска комисия, за която се явяват K. Banks, H. Krämer и S. L. Kaleda, в качеството на представители,

ищец,

срещу

Република Полша, за която се явява B. Majczyna, в качеството на представител,

ответник,

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,

след изслушване на съдията докладчик, A. Prechal, и генералния адвокат, E. Taнчев,

постанови настоящото

Определение

1        В исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че от една страна, като е намалила възрастта за пенсиониране на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) и като е приложила това изменение за съдиите, назначени в тази юрисдикция преди 3 април 2018 г., и от друга страна, като е предоставила на президента на Република Полша право на преценка относно удължаването на активната съдийска служба на съдиите в тази юрисдикция, Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2        На 20 декември 2017 г. президентът на Република Полша подписва ustawa r. o. Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 5), който влиза в сила на 3 април 2018 г. Този закон претърпява редица последователни изменения.

3        По силата на член 37 от Закона за Върховния съд възрастта за пенсиониране на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) е намалена на 65 години. Намаляването на пенсионната възраст се прилага за всички съдии от тази юрисдикция, включително за тези, които са назначени в нея преди влизането в сила на този закон.

4        Удължаването на активната съдийска служба на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) след 65‑годишна възраст е обусловено от подаването от тези съдии на декларация, в която се посочва тяхното желание да продължат да упражняват своите функции, и удостоверение, установяващо, че тяхното здравословно състояние им позволява да заседават, както и от разрешението на президента на Република Полша. Това удължаване е уредено в член 37 от Закона за Върховния съд.

5        По силата на член 111, параграф 1 от Закона за Върховния съд съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд), навършили 65‑годишна възраст към датата на влизане в сила на този закон или най-късно към 3 юли 2018 г., се пенсионират на 4 юли 2018 г., освен ако са подали до 3 май 2018 г. включително споменатите в предходната точка декларация и удостоверение и ако президентът на Република Полша е разрешил удължаването на тяхната функция в служба на тази юрисдикция. Член 5 от ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за организацията на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони) от 10 май 2018 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 1045) съдържа самостоятелни разпоредби, уреждащи процедурата за удължаване на активната съдийска служба на съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд), навършили пенсионна възраст най-късно на 3 юли 2018 г.

6        В съответствие с член 111, параграф 1а от Закона за Върховния съд съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд), които навършват 65‑годишна възраст между 4 юли 2018 г. и 3 април 2019 г., ще се пенсионират на 3 април 2019 г., освен ако преди 3 април 2019 г. подадат споменатите в точка 4 от настоящото определение декларация и удостоверение и ако президентът на Република Полша разреши удължаването на тяхната функция в служба на тази юрисдикция.

7        По отношение на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд), които са назначени в него преди 3 април 2018 г. и които навършват 65‑годишна възраст след 3 април 2019 г., член 37, параграф 1 от Закона за Върховния съд предвижда, че за удължаването на активната съдийска функция на тези съдии след 65‑годишна възраст се прилага общият режим, който изисква подаването на декларация и удостоверение, както и разрешението на президента на Република Полша, както е споменато в точка 4 от настоящото определение.

8        Видно от предадената на Съда преписка, съгласно спорните национални разпоредби, когато взема решение за удължаване на активната съдийска функция на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд), президентът на Република Полша не е обвързан от никакъв критерий и неговото решение не подлежи на съдебен контрол.

9        Накрая, от преписката по делото произтича и че Законът за Върховния съд овластява президента на Република Полша да реши свободно до 3 април 2019 г. да увеличи броя на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд).

10      С отделна молба, подадена в секретариата на Съда на 2 октомври 2018 г., Комисията подава и искане за постановяване на временни мерки на основание член 279 ДФЕС, както и член 160, параграфи 2 и 7 от Процедурния правилник на Съда в очакване на решението на Съда по същество.

11      С определение от 19 октомври 2018 г. заместник-председателят на Съда, по силата на член 160, параграф 7 от Процедурния правилник и още преди Република Полша да е представила своето становище, разпорежда на последната незабавно и до постановяването на определението, което ще сложи край на посоченото производство за постановяване на временни мерки:

–        да спре прилагането на разпоредбите на член 37, параграфи 1—4 и на член 111, параграфи 1 и 1a от Закона за Върховния съд, на член 5 от Закона за изменение на Закона за организацията на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони, както и на всяка мярка, взета в изпълнение на тези разпоредби,

–        да приеме всички необходими мерки, за да гарантира, че засегнатите от посочените разпоредби съдии от Sąd Najwyższy (Върховен съд) могат да упражняват своите функции на същата длъжност, като се ползват от същия статут и от същите права и условия на работа, от каквито са се ползвали до 3 април 2018 г., дата на влизане в сила на Закона за Върховния съд,

–        да се въздържа от всяка мярка за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) на мястото на тези, засегнати от разпоредбите, които са в основата на неизпълнението, и които са предмет на главния иск, както и от всяка мярка за назначаване на новия първи председател на тази юрисдикция или за посочване на лицето, на което е възложено ръководството на посочената юрисдикция вместо нейния първи председател до назначаването на новия първи председател, и

–        да уведоми Комисията най-късно до един месец след връчването на определението относно тези мерки, а впоследствие да я уведомява редовно, всеки месец, за всички мерки, които е приела, за да се съобрази напълно с това определение.

12      С отделна молба, подадена в секретариата на Съда на 2 октомври 2018 г., Комисията по силата на член 133, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда е поискала от последния също така да разгледа настоящото дело по реда на бързото производство.

13      Член 133, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда гласи, че по искане на ищеца или жалбоподателя или на ответника председателят на Съда може да реши, след изслушване на другата страна, съдията докладчик и генералния адвокат, определено дело да бъде разгледано по реда на бързо производство в отклонение от разпоредбите на настоящия правилник, когато естеството на делото налага то да бъде разгледано в кратки срокове.

14      Запитана, в съответствие с посочената разпоредба, от председателя на Съда, Република Полша отбелязва, че възразява срещу разглеждането на настоящото дело по реда на бързото производство.

15      В подкрепа на искането си Комисията изтъква, че твърденията за нарушение, които е формулирала в иска си, са изведени от нарушение на гаранциите, позволяващи да се осигури независимостта на най-висшата съдебна инстанция на една държава членка, и че съмненията от системно естество, които тези твърдения за нарушение пораждат, са годни да предизвикат правна несигурност и да възпрепятстват правилното функциониране на правовия ред на Съюза, така че по спора следва бързо да се постанови решение, за да се ограничи, доколкото е възможно, този период на несигурност.

16      От една страна, действително, и предвид техните специфични функции и силата, която е присъща на техните решения в националния правен ред, както и предвид особеното задължение, което те имат по член 267, трета алинея ДФЕС, националните върховни юрисдикции играят централна роля в рамките на системата на прилагане на правото на Съюза. Съмнения във връзка със спазването на гаранциите за независимост обаче, засягащи такива юрисдикции, са от естество да ги възпрепятстват да изпълняват пълноценно тази роля. От друга страна, същите тези съмнения биха могли и да накърнят взаимното доверие между държавите членки и техните съответни юрисдикции, което се изисква, за да може да функционира принципът на взаимно признаване, който изпълнява съществена роля по отношение на многобройни актове на правото на Съюза, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

17      Полското правителство от своя страна е на мнение, че да се уважи искането на Комисията за разглеждане по реда на бързото производство, би имало за последица да ограничи неоправдано неговото право на защита. Всъщност най-напред, тъй като делото повдигало важни принципни въпроси и предизвиквало по-нататък възражения във връзка с допустимостта, би било трудно мислимо държавата ответник да може да представи всички изискуеми доводи по различните му аспекти само в една писмена защита и че производството не дава възможност за реплика и за дуплика. Освен това било важно и евентуалните встъпващи страни да имат възможност да представят становища по такива принципни въпроси. Накрая, Комисията била сезирала Съда късно и това закъснение не трябвало понастоящем да се компенсира с такова ограничаване на процесуалните права на държавата ответник.

18      Колкото до твърдените заплахи, които създавали за независимостта на Sąd Najwyższy (Върховен съд) спорните национални разпоредби, Комисията не била представила никакъв конкретен елемент, който би могъл да подкрепи реалността на същите или да уточни техния обхват, нито да установи по какъв начин може да се окаже застрашено правилното функциониране на правовия ред на Съюза при липсата на бързо производство. Оспорените от Комисията мерки били само от естество да доведат до пенсионирането на ограничен брой съдии от Sąd Najwyższy (Върховен съд), което не можело да засегне нито изпълнението на правораздавателната дейност на тази юрисдикция, нито възможността за последната да отправя запитвания до Съда на основание член 267 ДФЕС, нито пък сигурността на правоотношенията, основани на решения, които ще бъдат постановени от съдиите, които не са навършили пенсионна възраст, нито, накрая, способността на Sąd Najwyższy (Върховен съд) да действа в контекста на съдебното сътрудничество между държавите членки, в което сътрудничество на посочената юрисдикция впрочем, за разлика от общите съдилища, не се налага особено често да се намесва.

19      На първо място, що се отнася до въпроса дали естеството на настоящото дело налага разглеждането му да стане в кратки срокове по силата на член 133, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, трябва да се припомни, че с настоящия иск Комисията поддържа, че неотдавнашните законодателни изменения, свързани с намаляването на възрастта, на която членовете на Sąd Najwyższy (Върховен съд) се пенсионират, и с условията, при които на посочените съдии може при необходимост след тази възраст да бъде разрешено да продължат да упражняват своите функции, нарушават разпоредбите на първичното право на Съюза, споменати в точка 1 от настоящото определение.

20      По-конкретно, настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения е предявен поради съмненията, които Комисията изпитва относно самата годност на Sąd Najwyższy (Върховен съд) да продължи да се произнася при спазване на основното право на всеки правен субект на достъп до независим съд, както е закрепено в член 47 от Хартата на основните права.

21      Важно е обаче да се подчертае, че изискването за независимост на съдиите спада към същественото съдържание на основното право на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гарант за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Défaillances du système judiciaire), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 48).

22      По-нататък, несигурността, която се наблюдава по този начин около спорните национални разпоредби, може да има въздействие върху функционирането на системата за съдебно сътрудничество, въплътена в предвидения в член 267 ДФЕС механизъм на преюдициалното запитване, ключов за правораздавателната система на Европейския съюз, за която независимостта на националните съдилища, и в частност тази на съдилищата, които действат като последна инстанция, е от основно значение (вж. в този смисъл Становище 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 176, решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 43 и определение на председателя на Съда от 26 септември 2018 г., Zakład Ubezpieczeń Społecznych, C‑522/18, непубликувано, EU:C:2018:786, т. 15).

23      Що се отнася, на второ място, до твърдението на Република Полша, че нейното право на защита щяло да бъде засегнато, ако бъде уважено искането за разглеждане по реда на бързото производство, следва да се отбележи в самото начало, че както е видно от член 134, параграф 1 от Процедурния правилник, при разглеждане по реда на това производство исковата молба или жалбата и писмената защита могат да се допълнят с реплика и дуплика само ако председателят на Съда след изслушване на съдията докладчик и на генералния адвокат прецени, че това е необходимо.

24      Същевременно трябва да се отбележи в това отношение, че дори да се предположи, че подаването на реплика не бъде разрешено от председателя на Съда, решение, което все още не е било вземано, не е ясно как, при липсата на такава реплика и следователно на доводи и изложения, допълващи тези, които фигурират в исковата молба или жалбата и на които ответникът е имал пълна възможност да отговори в своята писмена защита, посоченият ответник би могъл да претендира, че неговото право на защита е засегнато от факта, че не е в състояние да подаде дуплика. По-нататък, трябва да се припомни, че производствата за установяване на неизпълнение на задължения пред Съда се предшестват от досъдебна процедура, в хода на която страните имат възможност да изложат и изработят доводите, които впоследствие ще трябва да развият пред Съда в случай на започване на производство пред последния.

25      В светлината на гореизложеното отговор на Съда, даден в кратки срокове, е от естество, за целта на правната сигурност, в интерес както на Съюза, така и на съответната държава членка, да отстрани несигурността относно основните въпроси от правото на Съюза и които по-конкретно са свързани с наличието на евентуални намеси в някои основни права, гарантирани от последното, както и относно въздействията, които тълкуването на това право може да има, що се отнася до самия състав и условията на функциониране на върховната юрисдикция на посочената държава членка (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 26 септември 2018 г., Zakład Ubezpieczeń Społecznych, C‑522/18, непубликувано, EU:C:2018:786, т. 15).

26      Несъмнено Съдът остава сезиран с формулирано от Комисията искане за постановяване на временни мерки на основание член 279 ДФЕС и член 160, параграф 2 от Процедурния правилник. Същевременно, както бе посочено в точка 11 от настоящото определение, поисканите от Комисията временни мерки са били приети с определение от 19 октомври 2018 г. на заместник-председателя на Съда, издадено след подаването от Република Полша на нейното становище по искането за разглеждане по реда на бързото производство, на основание член 160, параграф 7 от този правилник, като тези мерки произвеждат действието си до постановяването на определението, което слага край на производството за постановяване на временни мерки. Следователно трябва да се констатира, без да се засягат решенията, които ще бъдат взети в това отношение, че ако Съдът запази в последното определение временните мерки, приети в очакване на същото, посочената държава членка би имала самата тя интерес производството по същество по настоящото дело да приключи възможно най-бързо, за да приключат посочените мерки и да се решат окончателно повдигнатите от това дело въпроси.

27      Във всички случаи трябва да се подчертае, че предметът и условията за прилагане на искане за постановяване на временни мерки и тези за разглеждане по реда на бързото производство, предвидено в член 133 от този правилник, не са идентични (определение на председателя на Съда от 11 октомври 2017 г., Комисия/Полша, C‑441/17, непубликувано, EU:C:2017:794, т. 15).

28      В конкретния случай обаче изглежда, без да се засягат разрешенията, които ще бъдат приети в определението, което слага край на производството за постановяване на временни мерки, че прилагането на бързото производство е обосновано от естеството на настоящото дело, поради мотивите, обявени в точки 19—25 от настоящото определение.

29      Поради това дело C‑619/18 следва да бъде разгледано по реда на бързото производство.

Поради изложените съображения председателят на Съда определи:

1)      Дело C‑619/18 се разглежда по реда на бързото производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 133 от Процедурния правилник на Съда.

2)      Не се произнася по съдебните разноски.

Подписи


*      Език на производството: полски.