Language of document :

Жалба, подадена на 2 октомври 2018 г. — Унгария/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-620/18)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér, M.M. Tátrai и G. Tornyai)

Ответник: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги1 или, при условията на евентуалност,

да се отмени член 1, точка 2, буква a) от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета, с който са приети буква в) и третата алинея от новия член 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО,

да се отмени член 1, точка 2, буква б) от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета, с който в член 3 от Директива 96/71/ЕО е добавен параграф 1а,

да се отмени член 1, точка 2, буква в) от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета,

да се отмени член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета и

да се осъдят Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Унгарското правителство изтъква пет основания за отмяна:

На първо място, в жалбата си унгарското правителство твърди, че обжалваната директива не е приета на правилното правно основание, тъй като, предвид предмета и съдържанието ѝ, посочената директива — в отклонение от законодателното разрешение, дадено, що се отнася до свободното на предоставяне на услуги, в член 53, параграф 1 ДФЕС и в член 62 ДФЕС, които са посочени като правно основание за приемане на директивата — има за единствена или поне главна цел осигуряване на закрила на работниците, поради което законодателят на Съюза е трябвало да избере член 153 ДФЕС като единствено или поне главно основание за приемането ѝ (първо основание на жалбата).

2.    На второ място, унгарското правителство счита, че обжалваната директива противоречи на член 153, параграф 5 ДФЕС, който изключва възможността за приемане на правна уредба на Съюза в областта на трудовите възнаграждения, доколкото, като е предвидил, че възнаграждението на работниците трябва да съответства на действащата правна уредба в държавата членка, където те се командироват, законодателят на Съюза е приел разпоредба, отнасяща се основно до трудовите възнаграждения. Законодателят на Съюза е избрал посоченото в обжалваната директива правно основание за приемането ѝ, тъй като си е дал сметка, че при липса на компетентност на Съюза, това е единствената възможност за уреждане на въпроса за възнагражденията, който е един от основните въпроси, уредени в тази директива, и по този начин е злоупотребил с правомощията си (второ основание на жалбата).

3.    На трето място, унгарското правителство счита, че обжалваната директива противоречи на член 56 ДФЕС, където е закрепено свободното предоставяне на услуги, тъй като задълженията и ограниченията, които посочената директива налага на установените в държава членка предприятия, които командироват работници в друга държава членка в рамките на предоставяне на услуги, са дискриминационни, ненужни и непропорционални спрямо преследваната цел. Освен това, предвиденото в обжалваната директива във връзка с транспорта противоречи на член 58, параграф 1 ДФЕС (трето основание на жалбата).

4.    На четвърто място, унгарското правителство счита, че обжалваната директива противоречи на член 56 ДФЕС, където е закрепено свободното предоставяне на услуги, тъй като изключва от приложното си поле упражняването на посочената свобода, що се отнася до правото на стачка или на предприемане на други действия, обхванати от системите на трудови правоотношения в държавите членки, както и що се отнася до правото на договаряне, сключване и изпълнение на колективни трудови договори и на предприемане на колективни действия (четвърто основание на жалбата).

5.    На пето място обжалваната директива противоречи на Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения2 , както и на принципите на правна сигурност и на законодателна яснота, тъй като изменя прилагането на Регламент № 593/2008 без да изменя неговия текст и по този начин създава значителна правна несигурност, що се отнася до правилното прилагане на регламента. Принципите на законодателна яснота и съответно правна сигурност са нарушени и поради липсата в обжалваната директива на определение на понятието „възнаграждение“ и несигурността, свързана с тълкуването на това понятие (пето основание на жалбата).

____________

1 ОВ L 173, 2018 г., стр. 16.

2 ОВ L 177, 2008 г., стр. 6.