Преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid (Испания), постъпило на 28 юни 2018 г. — Berta Fernández Álvarez, BMM, TGV, Natalia Fernández Olmos и María Claudia Téllez Barragán/Consejería de Sanidad de la Comunidad de Madrid

(Дело C-429/18)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Berta Fernández Álvarez, BMM, TGV, Natalia Fernández Olmos и María Claudia Téllez Barragán

Ответник: Consejería de Sanidad de la Comunidad de Madrid

Преюдициални въпроси

Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на Рамковото споразумение в приложението към Директива 1999/70/ЕО¹ , че при временното наемане на жалбоподателите е извършена злоупотреба, тъй като работодателят от обществения сектор използва различни форми на наемане — всичките временни — за постоянно и трайно изпълнение на функции, които са обичайни за постоянно наетите служители с нормативноустановен статут[, за да] бъдат преодолени структурни недостатъци и да бъдат обезпечени нужди, които на практика не са временни, а постоянни и трайни[, поради което] посоченото временно наемане не е обосновано от обективна причина по смисъла на клауза 5, параграф 1, буква а) от Рамковото споразумение, доколкото втора алинея от преамбюла на Рамковото споразумение и точки 6 и 8 от общите положения на споразумението конкретно не допускат подобно използване на срочни договори, тъй като не са налице обстоятелствата, обосноваващи сключването им?

Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на Рамковото споразумение в приложението към Директива 1999/70/ЕО, че обявяването на обикновена процедура за подбор с описаните характеристики не е равностойна мярка и не може да бъде считано за санкция, тъй като не е пропорционално на извършената злоупотреба, довела до освобождаването на временно наетия работник, в нарушение на целите на посочената директива и при запазване на неблагоприятното положение на временно наетите служители с нормативноустановен статут, нито пък може да бъде считано за ефикасна мярка, тъй като не поражда никакви неблагоприятни последици за работодателя и не упражнява каквото и да било възпиращо действие, поради което не съответства на член 2, първа алинея от Директива 1999/70, след като не гарантира постигането от испанската държава на определените в Директивата резултати?

Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на член 2, първа алинея от Директива 1999/70 и на решението на Съда на Европейския съюз от 14 септември 2016 г. по дело C-16/15² , че обявяването на открита процедура за подбор не е подходяща мярка за санкциониране на злоупотребата, произтичаща от сключването на последователни срочни трудови договори, след като испанското законодателство не предвижда ефективен и възпиращ механизъм за санкциониране, който да противодейства на злоупотребите с назначения на временно наетите служители с нормативноустановен статут, и не допуска създадените щатни длъжности да бъдат заети от служителите, спрямо които е извършена злоупотребата, поради което тези работници продължават да се намират в несигурно положение?

Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване, че преобразуването на срочен трудов договор в „трудов договор с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение“ на работник, спрямо когото е извършена злоупотреба, не е ефикасна санкция, тъй като работник с така квалифицирано правоотношение може да бъде освободен било поради заемане на длъжността чрез процедура за подбор, било поради съкращаване на длъжността, и поради това преобразуването не е в съответствие с целта на Рамковото споразумение за предотвратяване на злоупотребите, произтичащи от използването на срочни трудови договори, защото не се изпълнява изискването по член 2, първа алинея от Директива 1999/70, предвид това че не гарантира постигането от испанската държава на определените в директивата резултати?

В така описаната хипотеза е необходимо в случая отново да се поставят следните въпроси, съдържащи се в преюдициалното запитване, отправено на 30 януари 2018 г. в рамките на бързо производство по дело № 193/2017 на JCA n.º 8 de Madrid (Административен съд № 8 — Мадрид)³ :

Когато националната юрисдикция установи злоупотреба, произтичаща от последователното наемане на служител от обществения сектор с нормативноустановен статут за временно заемане на щатна длъжност в SERMAS (Мадридска здравна служба) с цел да бъдат обезпечени трайни структурни нужди от предоставяне на услуги от постоянно наети служители с нормативноустановен статут, при липса на каквато и да било ефективна и възпираща мярка в националната правна система за санкциониране на такава злоупотреба и за отстраняване на последиците от нарушението на разпоредбата на Съюза, следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да вземе ефективни и възпиращи мерки, които да гарантират полезното действие на Рамковото споразумение, и по този начин да санкционира посочената злоупотреба и да отстрани последиците от нарушаването на разглежданата разпоредба на Съюза, като остави без приложение вътрешната норма, възпрепятстваща ефективното прилагане на последната?

При утвърдителен отговор и съгласно възприетото от Съда на ЕС в решение от 14 септември 2016 г. по дела C-184/15 и C-197/15⁴ :

Съвместимо ли е с целите на Директива 1999/70/ЕО — като мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови правоотношения и за отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза — преобразуването на временно нормативноопределено правоотношение на служител, назначен на щатна длъжност или като нещатен или заместващ служител, в стабилно нормативноопределено правоотношение, независимо с какво наименование — като постоянен или назначен за неопределено време служител в обществения сектор, със същата стабилност, която е присъща за правоотношението на постоянно наетите служители с нормативноустановен статут, намиращи се в сходно положение, предвид наличието в националното законодателство на абсолютна забрана последователни срочни трудови договори в обществения сектор да бъдат преобразувани в трудов договор за неопределено време в същия сектор, поради липсата на друга ефикасна мярка за предотвратяване и при необходимост санкциониране на злоупотреба, произтичаща от използване на последователни срочни трудови договори?

В случай на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови правоотношения, може ли да се приеме, че преобразуването на трудовото правоотношение на временно нает служител с нормативноустановен статут за заемане на щатна длъжност в безсрочно или постоянно съответства на целите на Директива 1999/70/ЕО и съдържащото се в нея Рамково споразумение, само когато временно наетият служител с нормативноустановен статут, спрямо когото е извършена злоупотребата, се ползва от същите идентични условия на труд като тези на постоянно наетите служители с нормативноустановен статут (по отношение на социална закрила, професионално израстване, възможности за заемане на свободни длъжности, професионално обучение, отпуски, определяне на административен статут, разрешени отсъствия и други отпуски, пенсионни права и освобождаване от длъжност, както и участие в конкурси за заемане на свободни длъжности и повишаване), при спазване на принципите на стабилност и несменяемост, с всички присъщи права и задължения, при еднакви условия с постоянно наетите служители с нормативноустановен статут?

В случай че е налице злоупотреба при временното наемане, насочено към удовлетворяване на постоянни нужди, без да е налице обективна причина, като това наемане не е свързано със спешна и неотложна нужда, която да го обосновава, и в националното право не са налице ефективни санкции или ограничения, съвместимо ли е с преследваните от Директива 1999/70/ЕО цели — като средство за предотвратяване на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, в случай че работодателят не предостави постоянно назначение на работника — обезщетение, което съответства на обезщетението за незаконно уволнение, и представлява ли това обезщетение подходяща, пропорционална, ефективна и възпираща санкция?

____________

¹ Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

² Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C-16/15, EU:C:2016:679).

³ Дело C-103/18, Sánchez Ruiz.

⁴ Решение от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López (C-184/15 и C-197/15, EU:C:2016:680).