Жалба, подадена на 21 септември 2018 г. от Pirelli & C. SpA срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 12 юли 2018 г. по дело T-455/14, Pirelli & C./Комисия
(Дело C-611/18 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Pirelli & C. SpA (представители: M. Siragusa, G. Rizza, avvocati)
Други страни в производството: Европейска комисия, Prysmian Cavi e Sistemi Srl
Искания на жалбоподателя
Pirelli моли Съда:
по силата и за целите на член 169, параграф 1 от Процедурния правилник, да отмени решението на Общия съд, което се съдържа в диспозитива на решение от 12 юли 2018 г., T-455/14, Pirelli & C. S.p.A./Комисия, връчено на жалбоподателя на същия ден чрез e-Curia,
и
по силата и за целите на член 170, параграф 1 от Процедурния правилник, без да връща делото на Общия съд, да уважи исканията, направени от Pirelli в първоинстанционното производство, mutatis mutandis, и следователно:
като главно искане,
да отмени решението1 в частта относно Pirelli, и по-специално: член 1, параграф 5, буква г), член 2, буква ж) и член 4, само по отношение на включването на Pirelli в списъка на адресатите на мярката,
при условията на евентуалност,
да разпореди в полза на Pirelli правото да иска от кредитора да насочи претенциите си първо срещу други солидарни длъжници, в изпълнение на правомощието си за пълен съдебен контрол съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1/20032 и член 261 ДФЕС,
в случай че Prysmian подаде жалба пред Съда срещу решението на Общия съд от 12 юли 2018 г., T-475/14, и тя бъде уважена,
да отмени решението или да измени член 2, буква ж), като намали глобата, наложена солидарно на Prysmian и на Pirelli,
при всички положения да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,
ако решението на Общия съд, което се съдържа в диспозитива на решение от 12 юли 2018 г., T-455/14, Pirelli & C. S.p.A./Комисия, не бъде отменено, все пак да разпореди в полза на Pirelli правото да иска от кредитора да насочи претенциите си първо срещу други солидарни длъжници, в изпълнение на правомощието си за пълен съдебен контрол съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и член 261 ДФЕС.
Основания и основни доводи
Първо основание — нарушение от Общия съд на задължението му за мотивиране по отношение на обявената липса на твърдяното от жалбоподателя Pirelli непосочване на мотиви за отхвърлянето от Комисията на подробните му доводи относно неприложимостта в настоящия случай на презумпцията за решаващо влияние (Parental Liability Presumption, наричана по-нататък „PLP“) и допуснатата от Комисията разлика в третирането с прилагането само към Goldman Sachs на метода на т. нар. „двояка обосновка“
Общият съд е определил неправилно предмета и обхвата на задължението за мотивиране на Комисията, като не е признал и не е обявил, че мотивите на решението не отговарят на изискванията, установени от съда на Съюза. Общият съд е трябвало да отмени решението в частта, отнасяща се до жалбоподателя, доколкото съответната мярка не съдържа изчерпателно изложение на точни, специфични и конкретни мотиви, които могат да обосноват презумпцията за отговорност на Pirelli за нарушението, въпреки че Pirelli е представило доказателства за факта, че неговите икономически, организационни и правни връзки с Prysmian не са довели до изключването или намаляването на степента на самостоятелност на неговото дъщерно дружество. Освен това в обжалваното съдебно решение са пренебрегнати изцяло доводите на Pirelli относно претърпяната разлика в третирането, тъй като по отношение на него Комисията е приложила само презумпцията PLP, вместо да приложи метода за възлагане на отговорност, предвиждащ двояка обосновка, който обаче е приложила по отношение на друго дружество майка на Prysmian — Goldman Sachs.
Второ основание — нарушение на членове 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз и непълнота и нелогичност на мотивите на съдебното решение, що се отнася до нарушението на основните права на юридическото лице Pirelli и до нарушението на принципа на пропорционалност от страна на Комисията
Становището на Общия съд, че отговорността на Pirelli, установена по презумпция, не е безвиновна наказателна отговорност за чужди действия, а лична отговорност на „предприятието“, в което то е участвало с дъщерното си дружество Prysmian — прекият извършител на нарушението, се основава на недължимо смесване на две равнища на анализ, които обаче не могат да се смесват: прилагането на правилата на конкуренцията към предприятията и защитата на основните права на обвинените юридически лица. Освен това съдебното решение изобщо не засяга довода на Pirelli във връзка с естеството на PLP на двойна презумпция. В решението Комисията всъщност презумира, че Pirelli упражнява решаващо влияние не само върху търговската политика на Prysmian, но и — без жалбоподателят да може да представи доказателства в обратния смисъл — върху конкретни антиконкурентни действия на дъщерното дружество. Pirelli твърди липса на мотиви на обжалваното съдебно решение и по отношение на довода, че Комисията не е извършила претегляне на засегнатите интереси по отношение по-специално на PLP, предвид спецификите на конкретния случай и зачитането на правото на защита, както обаче предвижда практиката на Съда по правата на човека. Накрая, що се отнася до основанието на Pirelli, че прилагането на PLP спрямо него в решението не е било пропорционално, по смисъла на член 5, параграф 4 ДЕС, на постигането на целите за по-добро гарантиране на действителното плащане на санкцията и за допускане налагането на глоби с по-висок размер с възпираща цел, Общият съд отговаря с припомняне на неотносима предходна съдебна практика.
Трето основание — нарушение на принципите на солидарна отговорност, на пропорционалност и на равно третиране, нелогичност на мотивите по отношение на неправилната преценка по съществото на прилагането към Pirelli на принципа на солидарната отговорност с Prysmian за плащането на глобата, както и липса на мотиви в съдебното решение относно непризнаването в полза на Pirelli на правото да иска от кредитора да насочи претенциите си първо срещу други солидарни длъжници
Макар Pirelli да е било осъдено, както Prysmian, да плати целия размер на глобата, наложена им с решението, положението на жалбоподателя е било напълно различно от това на неговото бивше дъщерно дружество, което решението посочва явно като пряк изпълнител на нарушението. Както правилно се посочва в съдебното решение, макар и противоречиво, Pirelli носи чисто производна и акцесорна отговорност, която следователно зависи от отговорността на Prysmian. Комисията е трябвало да смекчи неразумните и несъразмерни санкционни последици от обърканото ѝ схващане за правомощията на Pirelli като дружество майка, притежател на 100 % от капитала, като не приложи по отношение на него задължението за солидарна отговорност за санкцията или като го приложи само във връзка с част от глобата, наложена на Prysmian, или поне като признае на Pirelli beneficium ordinis seu excussionis [правото да иска от кредитора да насочи претенциите си първо срещу други солидарни длъжници]. Общият съд не само не е представил никакви мотиви по твърдението на Pirelli във връзка с неприлагането на посоченото право, но и е нарушил принципите на солидарна отговорност, на пропорционалност и на равно третиране.
Четвърто основание — нарушение на член 261 ДФЕС и на член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003, що се отнася до отхвърлянето на искането на Pirelli да му се признае правото да иска от кредитора да насочи претенциите си първо срещу други солидарни длъжници, изтъкнато в неговата жалба до Общия съд
Съгласно посочените разпоредби Общият съд разполага с правомощия не само да измени размера на наложената санкция от Комисията, но и да промени начина за плащане и събиране на санкцията. Цитираната съдебна практика в обжалваното съдебно решение, съгласно която правомощието на Комисията за налагане на санкции не включва възможността за определяне на съответните части от глобата, припадащи се на солидарните длъжници в отношенията помежду им, не е релевантна за целите на преценката на поставения от Pirelli различен въпрос, че следователно Общият съд по същество е игнорирал, във връзка с правомощието на Комисията и на Общия съд при съдебен контрол на нейните решения, прилагането на beneficium ordinis seu excussionis към солидарно санкционираното дружество майка, притежател на 100 % от капитала. Посоченото право всъщност не се отнася до вътрешните отношения между солидарните длъжници, а до задължението, което всеки от тях поотделно има спрямо Комисията (т. нар. външни отношения).
____________
1 Решение на Европейската Комисия C(2014) 2139 окончателен от 2 април 2014 г. (дело AT.39610 – Електропроводи).
2 Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).