Дело C‑475/12

UPC DTH Sàrl

срещу

Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Elnökhelyettese

(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék)

„Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Свободно предоставяне на услуги — Член 56 ДФЕС — Директива 2002/21/ЕО — Презгранично предоставяне на пакет радио- и телевизионни програми — Условен достъп — Компетентност на националните регулаторни органи — Регистрация — Задължение за установяване“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 30 април 2014 г.

1.        Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Регулаторна рамка — Директива 2002/21 — Материален обхват — Презгранично предоставяне на основен пакет радио- и телевизионни програми — Включване — Услуга, съпътствана от система за условен достъп — Липса на последици

(член 2, букви в), да) и е) от Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/140)

2.        Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Регулаторна рамка — Директива 2002/21 — Действие по отношение на лицата — Оператор, предоставящ срещу възнаграждение условен достъп до основен пакет радио- и телевизионни програми — Включване

(Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/140)

3.        Свободно предоставяне на услуги — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Презгранични услуги по разпръскване на радио- и аудио-визуални програми, които се предават чрез спътник — Включване

(член 56 ДФЕС)

4.        Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Директива 2002/20 — Наблюдение на електронните съобщителни услуги — Признаване в държавата по местополучаване на тези услуги на решенията за предоставяне на разрешение, взети в държавата на излъчване — Компетентност на националните регулаторни органи на държавата по местополучаване

(Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/140)

5.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство

(член 267 ДФЕС)

6.        Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Сектор на далекосъобщенията — Презгранични услуги по разпръскване на радио- и аудио-визуални програми, които се предават чрез спътник — Изискване за регистрация на доставчика в органите на държавата по местополучаване на услугите — Допустимост — Изискване за установяване на територията на тази държава — Недопустимост

(членове 52 ДФЕС, 56 ДФЕС и 62 ДФЕС; Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/140)

1.        Член 2, буква в) от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, изменена с Директива 2009/140, трябва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в предоставяне срещу възнаграждение на условен достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и телевизионни програми и се предава чрез спътник, се включва в понятието „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на посочената разпоредба.

Фактът, че тази услуга включва система за условен достъп по смисъла на член 2, букви да) и е) от Директивата, е без значение в това отношение. Всъщност при всички положения, когато операторът на система за условен достъп е в същото време и доставчик на услуга по излъчване на радио- или телевизионни програми, става дума за единна услуга, в рамките на която предоставянето на радио- или телевизионни услуги представлява основен елемент от осъществяваната от посочения оператор дейност, а системата за условен достъп е второстепенен елемент. Предвид второстепенния ѝ характер системата за условен достъп може да бъде свързана с електронна съобщителна услуга, която има за цел излъчването на радио- или телевизионни програми, без обаче последната да изгуби качеството си на електронна съобщителна услуга.

(вж. точки 51, 52 и 58; точка 1 от диспозитива)

2.        Операторът, предоставящ срещу възнаграждение условен достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и телевизионни програми и се предава чрез спътник, трябва да се счита за доставчик на електронни съобщителни услуги съгласно Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, изменена с Директива 2009/140.

(вж. точка 58; точка 1 от диспозитива)

3.        Услуга, състояща се в предоставяне срещу възнаграждение на условен достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и аудио-визуални програми и се предава чрез спътник, представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС. Всъщност, докато правото на Съюза не е осъществило пълна хармонизация в сектора на електронните съобщителни услуги, законодателството на държава членка трябва да се преценява с оглед на член 56 ДФЕС, що се отнася до аспекти, които не са включени в регулаторната рамка на Съюза, приложима към посочените услуги.

(вж. точки 70 и 78; точка 2 от диспозитива)

4.        Процедурите по наблюдение на електронни съобщителни услуги като системите за условен достъп срещу възнаграждение до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и аудио-визуални програми и се предава чрез спътник, са от правомощията на органите на държавата членка, в която пребивават получателите на посочените услуги.

Всъщност предвид действащото право на Съюза Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, изменена с Директива 2009/140, не предвижда задължение за компетентните национални органи да признават решенията за предоставяне на разрешение, взети в държавата, от която се предоставят съответните услуги. Следователно държавата членка, на чиято територия пребивават получателите на електронни съобщителни услуги, може в съответствие с разпоредбите на посочената директива да постави предоставянето на тези услуги в зависимост от изпълнението на определени условия.

(вж. точки 86—88; точка 3 от диспозитива)

5.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 92 и 93)

6.        Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че:

- допуска държавите членки да налагат на предприятия, които предоставят на тяхна територия електронни съобщителни услуги, задължение да регистрират тези услуги, както разрешава изрично Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, изменена с Директива 2009/140, при условие че спазват изискванията, определени в член 3 от тази директива,

- но не допуска предприятия, които искат да предоставят електронни съобщителни услуги в държава членка, различна от тази, на чиято територия са се установили, да бъдат задължени да учредяват там клон или правен субект, отделен от намиращия се в държавата членка на излъчване. Това е така, защото задължението за установяване представлява директно отричане на свободното предоставяне на услуги и лишава член 56 ДФЕС от всякакво полезно действие.

(вж. точки 100, 104 и 106; точка 4 от диспозитива)