Language of document : ECLI:EU:F:2007:122

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

5 юли 2007 година

Дело F-25/06

Béatrice Ider и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Договорно наети служители — Класиране и възнаграждение — Служба „Инфраструктури и логистика“ в Брюксел (СИЛ) — Служители, на които са възложени изпълнителни функции — Бивши заети съгласно белгийското право лица — Промяна в приложимия режим — Равно третиране“

Предмет:         Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑жа Ider и г‑жа Desorbay, както и г‑н Noschese, договорно наети служители на Комисията, искат отмяната на решенията на органа, упълномощен да сключва договорите за определяне на тяхното класиране и възнаграждение въз основа на подписаните през април 2005 г. и влизащи в сила от 1 май 2005 г. договори за договорно наети служители, както и отмяната на решенията на същия орган от 21 ноември 2005 г., с които се отхвърлят жалбите им, подадени срещу първоначалните решения

Решение:         Отменя решението, с което Комисията определя възнаграждението на г‑жа Ider въз основа на подписан през април 2005 г. договор за договорно нает служител. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от г‑жа Ider. Осъжда г‑жа Ider да понесе половината от направените от нея съдебни разноски. Осъжда г‑жа Desorbay и г‑н Noschese да понесат направените от тях съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Възнаграждение

(член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Възнаграждение

(член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители)

1.      От текста на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители е видно, че заплащането на допълнителна сума в случаите на намаление на възнаграждението след наемането като договорно нает служител на работник, който преди това е бил обвързан с институцията чрез трудов договор по националното право, в сравнение с възнаграждението, което е получавал в това си последно качество, представлява само възможност за институцията. Нещо повече, посоченият член 2, параграф 2 предоставя на институцията широка свобода на преценка при определяне на допълнителната сума, в такава степен, че тя следва да вземе предвид различията, които съществуват между националното законодателство, прилагано в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване и пенсиите и правните норми, приложими за договорно нает служител.

Комисията прилага член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители, като приема членове 7 и 8 от Общите разпоредби за изпълнение относно преходните мерки, приложими за служителите, наети от Службата за инфраструктури в Брюксел в яслите и занималните в Брюксел, както и приложения I—III към посочените Общи разпоредби за изпълнение. По силата на тези последни разпоредби обаче тя в действителност се задължава да заплаща допълнителна сума за определени категории договорно наети служители съгласно условията, предвидени в тези разпоредби. Тези условия за прилагане на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители обаче не могат да нарушават норми от по-висок ранг от правото на публичната служба.

(вж. точки 92, 93 и 95)

2.      За да се установи дали включването на семейните добавки в определението за нетно възнаграждение на договорно нает служител, от една страна, и на зает работник по националното право, от друга страна, може да има ефект на санкция за договорно наетите служители, които към датите, посочени в членове 7 и 8 от Общите разпоредби за изпълнение относно преходните мерки, приложими за служителите, наети от Службата за инфраструктури в Брюксел в яслите и занималните в Брюксел, са имали деца на издръжка в сравнение с тези, които към същите тези дати не са имали, на първо място е важно да се отбележи, че тези две категории договорно наети служители са поставени в сравними положения за целите на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители, който има за предмет да компенсира евентуално намаление на възнаграждението, до което би довело преминаването на заинтересованите лица към статута на договорно нает служител.

На второ място, включването на семейните добавки в определението за нетно възнаграждение на договорно нает служител, от една страна, и на зает работник по националното право, от друга страна, оказва пряко влияние при определянето на допълнителната сума, което е видно от сравнението между тези нетни възнаграждения, направено съгласно условията в приложение I към посочените Общи разпоредби за изпълнение. В хипотезата, при която размерът на общностните семейни добавки, включен в първия случай на сравнение, би бил по-голям от този на получените добавки въз основа на законодателството на държавата членка по месторабота, включен във втория случай на сравнение, допълнителното възнаграждение, изплатено на лицата, които вече имат едно или повече деца на издръжка към датата на преминаването им към статут на договорно наети служители, би било съответно намалено.

От това следва, че включването на семейните добавки в определението за възнаграждение може да породи различия в третирането по отношение на заплатата според това дали към датите, предвидени в членове 7 и 8 от Общите разпоредби за изпълнение, съответните договорно наети служители са имали или не са имали деца на издръжка, при това във вреда на служителите, които са имали едно или повече деца на издръжка към същите тези дати. В този смисъл обстоятелството, че семейните добавки представляват компенсация към възнаграждението, което Общностите са длъжни да изплащат на техните длъжностни лица или служители, обаче не може да обоснове различията в третирането между договорно наетите служители, когато става въпрос единствено за това те да могат да се ползват от добавка към заплатата, предназначена да компенсира намаление в заплатата вследствие на преминаването от режим по националното право към режим по общностното право.

Следователно при липсата на всякаква обективна обосновка точки A и Б от приложение I към Общите разпоредби за изпълнение относно преходните мерки, приложими за служителите, наети от Службата за инфраструктури в Брюксел в яслите и занималните в Брюксел, към което препраща член 7 от същите Общи разпоредби за изпълнение, нарушава общия принцип за равно третиране.

(вж. точки 96—101)