РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
16 юли 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Член 6 — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Специални защитени зони — Строеж на пътен участък — Оценка на въздействието на този проект върху съответната специална защитена зона — Разрешение — Наложителни причини от приоритетен обществен интерес“
По дело C‑411/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия) с акт от 16 януари 2019 г., постъпил в Съда на 27 май 2019 г., в рамките на производство по дело
WWF Italia Onlus,
Lega Italiana Protezione Uccelli Onlus,
Gruppo di Intervento Giuridico Onlus,
Italia Nostra Onlus,
Forum Ambientalista,
FC и др.
срещу
Presidenza del Consiglio dei Ministri,
Azienda Nazionale Autonoma Strade SpA (ANAS),
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: M. Safjan, председател на състава, J.‑C. Bonichot (докладчик), председател на първи състав, и N. Jääskinen, съдия,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за WWF Italia Onlus, Lega Italiana Protezione Uccelli Onlus, Gruppo di Intervento giuridico Onlus, Italia Nostra Onlus, Forum Ambientalista и FC и др., от G. Viglione и N. Tsuno, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Palatiello, avvocato dello Stato,
– за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil както и от L. Dvořáková, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от G. Gattinara и C. Hermes, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, WWF Italia Onlus, Lega Italiana Protezione Uccelli Onlus, Gruppo di Intervento Giuridico Onlus, Italia Nostra Onlus, Forum Ambientalista и FC и др. и Presidenza del Consiglio dei Ministri (председателство на Министерски съвет, Италия) и Azienda Nazionale Autonoma Strade SpA (ANAS), от друга страна, по повод на законосъобразността на решението от 1 декември 2017 г., с което Министерски съвет обявява за съответстващ на изискванията за околната среда предварителния проект за пътна връзка със северната част на Рим (Италия) по т.нар. „зеленото трасе“ между Monte Romano Est (Италия) и Tarquinia Sud (Италия) и на решението от 28 февруари 2018 г., с което Comitato Interministeriale per la Programmazione Economica (междуведомствен комитет за икономическо планиране, Италия) (наричан по-нататък „CIPE“) одобрява този проект.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Седмо съображение от Директивата за местообитанията гласи, че „всички определени територии, включително и класифицираните понастоящем или в бъдеще като специални защитени територии съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г за опазването на дивите птици [ОВ L 103, 1979 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77], трябва да бъдат включени в единната европейска екологична мрежа“.
4 Член 1, буква л) от Директивата за местообитанията определя „специална защитена зона“ като „територия от значение за Общността, определена от държавите членки чрез законова или административна разпоредба и/или договор, в който се провеждат мероприятията, необходими за опазване или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена“.
5 Член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива предвижда:
„1. Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.
Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите членки в изпълнение на Директива 79/409/ЕИО.
2. Всяка държава членка дава своя принос за изграждането на „Натура 2000“ в съответствие с намиращите се на нейната територия типове естествени местообитания и местообитания на видовете, посочени в параграф 1. За тази цел всяка държава членка определя в съответствие с параграф 4 териториите за специални защитени зони, като взема предвид посочените в параграф 1 цели“.
6 Член 6 от Директивата за местообитанията предвижда:
„1. Държавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.
2. Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.
3. Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката] за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.
4. Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.
Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията“.
7 Член 7 от посочената директива гласи:
„Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на областите, класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава членка съгласно Директива 79/409ЕИО, в случай че последната дата е по-късна“.
Италианското право
Законодателен декрет № 163/2006
8 Съгласно Законодателен декрет № 163 — Codice dei contratti pubblici relativi a lavori, servizi e forniture in attuazione delle direttive 2004/17/CE e 2004/18/CE (Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г. за приемане на Кодекс на обществените поръчки за строителство, услуги и доставки в изпълнение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (GURI, бр. 100 от 2 май 2006 г.) (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 163/06“) процедурата за изработване на проект за инфраструктурни работи разграничава две фази, а именно предварителен проект и окончателен проект.
9 Член 165 от Законодателен декрет № 163/06, озаглавен „Предварителен проект. Процедура за оценка на въздействието върху околната среда и местоположението“, предвижда в параграфи 3, 5 и 7:
„3. Освен разпоредбите на техническото приложение, посочено в приложение XXI, с помощта на подходящ картографски документ в предварителния проект за инфраструктурни работи трябва да се посочат засегнатите зони, евентуалните съответстващи буферни ленти и необходимите консервационни мерки; в него също така се посочват и открояват характеристиките на изпълнение, функционалните спецификации и таванът на разходите за инфраструктурата, която трябва да бъде изградена, включително таванът на разходите за евентуални строителни работи и компенсаторни мерки за териториалните и социалните последици, които са строго свързани с функционирането на строежа, но не повече от 2 % от общите разходи по строежа. Този процент трябва да включва също и разходите за намаляване на въздействието върху околната среда, определени в рамките на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда, без да се засягат евентуалните други мерки, които следва да бъдат приети в съответствие със специфични общностни задължения. Ако разпоредбите на националното право предвиждат, че строежът подлежи на оценка на въздействието върху околната среда, предварителният проект също се придружава от оценка на въздействието върху околната среда и се оповестява публично в съответствие с процедурите, предвидени в приложимото национално или регионално законодателство.
[…]
5. Предварителният проект, изготвен в съответствие с разпоредбите на настоящия член, се одобрява от CIPE.
[…]
7. Когато действащото законодателство предвижда такова изискване, одобряването води до оценка на съответствието на строежа с изискванията на околната среда и конкретизира за целите на градоустройството и строителството споразумението държава — регион относно местоположението му, налагащо автоматично адаптиране на действащите и приети градоустройствени актове; […]“.
10 Член 166, озаглавен „Окончателен проект. Обществена полза на строежа“, от този законодателен декрет гласи в параграфи 1 и 5:
„1. Окончателният проект на инфраструктурите се допълва от доклад на проектанта, който удостоверява съответствието му с предварителния проект и евентуалните изисквания, наложени при одобрението, и по-специално екологичните изисквания и местоположението на строежа. Той се придружава от определяне на евентуални строежи и мерки за смекчаване и компенсиране на екологичното, териториалното и социалното въздействие.
[…]
5. Одобрението на окончателния проект, приет с мнозинство от членовете на CIPE, замества всяко друго разрешение, одобрение и становище, независимо от наименованието му, и позволява осъществяването и по отношение на стратегическите производствени съоръжения експлоатацията на всички строежи, услуги и дейности, предвидени в одобрения проект“.
11 Съгласно член 183, параграф 6 от посочения законодателен декрет:
„CIPE приема решението, с което се обявява съответствието с изискванията за опазване на околната среда, едновременно с одобрението на предварителния проект. Когато Ministro dell’ambiente e della tutela del territorio [министър на околната среда и опазването на територията] или Ministro per i beni e le attività culturali [министър на културата] издадат мотивирано становище за отхвърляне, решението, с което се обявява съответствието с изискванията на околната среда следва да бъде взето от Министерски съвет, който се произнася на следващото си заседание. Съответствието на окончателния проект с [предвидените в това решение] изисквания се проверява по силата на член 185, параграф 4“.
12 Член 185, параграфи 4 и 5 от Законодателен декрет № 163/06 предвижда:
„4. Комисията [която отговаря за оценката на въздействието върху околната среда]:
a) уведомява министерството на околната среда и опазването на територията в срок от 30 дни от представянето на окончателния проект от подателя на заявлението за евентуални несъответствия между него и предварителния проект;
b) в срок от 60 дни от представянето му представя пред посоченото министерство становище относно съответствието на окончателния проект с предписанията на решението, с което се обявява съответствието с изискванията на околната среда и относно пълното изпълнение на разпоредбите и предписанията, предвидени в декрета, с който се обявява съответствието с изискванията на околната среда.
5. Ако окончателният проект се различава от предварителния проект, комисията [за оценка на въздействието върху околната среда] докладва на министъра на околната среда и опазването на територията, който, ако след преценка на комисията счита, че разликата между предварителния и окончателния проект води до значително изменение на цялостното въздействие на проекта върху околната среда, в срок от 30 дни от уведомяването на възлагащия орган, иска от концесионера или главния предприемач да актуализира проучването на въздействието върху околната среда и отново да публикува това проучване, в частност за да се даде възможност на заинтересованите частни и публични субекти евентуално да представят становище.
Актуализирането на проучването на въздействието върху околната среда може да се отнася само до частта от проекта, за която се отнася изменението. В случай на неизпълнение на разпоредбите и изискванията, предвидени в решението, с което се обявява съответствието с изискванията на околната среда, посоченият министър, след като отправи покана за доброволно изпълнение, следи неизпълнението да бъде съобщено на заседание на службите с оглед евентуалното възобновяване на разследването“.
Указ на президента на Републиката № 357 от 8 септември 1997 г.
13 Директивата за местообитанията е транспонирана в италианския правен ред с Decreto del presidente della Repubblica n. 357 — Regolamento recante attuazione della direttiva 92/43 (Указ на президента на Републиката № 357 относно правилник за транспониране на Директива 92/43) от 8 септември 1997 г. (редовна притурка на GURI № 248 от 23 октомври 1997 г.).
14 Член 5 от този декрет, озаглавен „Оценка на въздействието“, гласи:
„1. При планирането и териториалното устройство трябва да се вземе предвид екологичната стойност на предложените територии от значение за Общността, териториите от значение за Общността и специалните защитени зони.
2. Вносителите на предложения за планове за устройство на територията, градоустройство и секторно устройство […] изготвят проучване […] за установяване и оценка на въздействието на плана върху съответната територия предвид целите на опазването ѝ. Плановете за устройство на територията, които подлежат на оценка на въздействието, се представят на Министерството на околната среда и опазването на територията, когато са от национално значение, и на компетентните области и автономни провинции, когато са от областно, междуобластно, провинциално или общинско значение.
3. Вносителите на предложения за дейности, които не са непосредствено свързани и необходими за поддържането в благоприятно състояние на запазване на видовете и местообитанията, срещащи се на територията, но които поотделно или във взаимодействие с други дейности могат да окажат значително влияние върху територията, представят за целите на оценката на въздействието проучване с цел да се установи и оцени в съответствие с насоките, определени в приложение G, основното въздействие, което тези дейности могат да окажат върху територията от значение за Общността или върху специалната защитена зона предвид целите на съхраняването на тези територии.
4. За проекти, подлежащи на процедура за оценка на въздействието върху околната среда […], отнасящи се до предложени територии от значение за Общността, територии от значение за Общността и специални защитени територии, определени в настоящия правилник, оценката на въздействието е включена в горепосочената процедура, която в този случай също така разглежда прякото и непрякото въздействие на проектите върху местообитанията и видовете, във връзка с които са определени тези територии и зони. За тази цел проучването на въздействието върху околната среда, изготвено от вносителя на предложение, трябва да съдържа елементи, свързани със съвместимостта на проекта с целите на съхраняване, предвидени в настоящия правилник […]
[…]
8. Преди да издаде окончателното одобрение на плана или намесата, органът прилага към преписката оценката на въздействието и при необходимост определя реда и условията за допитване до обществеността, засегната от изпълнението на посочения план или намеса.
9. Ако въпреки отрицателните заключения от оценката на въздействието върху територията и при липса на възможни алтернативни решения, планът или дейността следва да се осъществи поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, компетентните органи предприемат всички необходими компенсаторни мерки, за да осигурят цялостната съгласуваност на „Натура 2000“, и уведомяват за това Министерството на околната среда и опазване на територията за целите, описани в член 13.
10. Ако в териториите попадат приоритетни природни типове местообитания и приоритетни видове, планът или намесата, оценката за чието въздействие върху територията от значение за Общността е отрицателна, може да бъде осъществен или осъществена единствено с оглед на изисквания, свързани със здравето на човека и с обществената безопасност или на изисквания, които са от първостепенно значение за околната среда, или, след получаване на становището на Европейската комисия, поради други наложителни причини от приоритетен обществен интерес“.
15 Член 6 от посочения указ, озаглавен „Специални защитени зони“, гласи:
„1. Мрежата „Натура 2000“ включва специалните защитени зони, предвидени в Директива 79/409 […]
2. Задълженията, произтичащи от членове 4 и 5, се прилагат и по отношение на специалните защитени зони, посочени в параграф 1“.
Указ на министъра на околната среда, опазването на територията и морето от 6 декември 2016 г.
16 Decreto del Ministro dell’ambiente e della tutela del territorio e del mare (Указ на министъра на околната следа, опазването на територията и морето) от 6 декември 2016 г. (GURI, бр 301 от 27 декември 2016 г.) за определяне на специална защитена зона в алпийския биогеографски район, на специална защитена зона в континенталния биогеографски район и 140 специални защитени зони в средиземноморския биогеографски район, разположени на територията на област Лациум съгласно член 3, параграф 2 от Указа на президента на Републиката № 357 от 8 септември 1997 г., определя в член 1, параграф 3 като специална защитена зона „Fiume Mignone (basso corso)“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 Спорът в главното производство се отнася до одобряването на предварителния проект за строителни работи, свързани с изграждането на участък от национален път № 675, с дължина около 18 км., свързващ Монте Романо Ест с Таркуиния Суд в област Лациум. Тези строителни работи се очаква да улеснят връзката в Италия между, от една страна, пристанището Чивитавекия и магистралата A1 Милано—Неапол, и от друга страна, интермодалния възел Орте, индустриалната зона на Терни и маршрута Анкона—Перуджа.
18 През 2004 г. Министерството на околната среда, опазването на територията и морето издава положително становище за осъществяването на този участък по трасе, наречено „виолетово“. CIPE одобрява първия проект с решение № 11/2011.
19 През 2015 г. обаче ANAS, на която е възложено извършването на строителните работи, внася алтернативен проект, наречен „зелено трасе“ поради високата себестойност на „виолетовото трасе“.
20 Комисията на Министерството на околната среда, опазването на територията и на морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда, дава отрицателно становище по този нов проект, като уточнява, че икономическата себестойност на „виолетовото трасе“ може да бъде намалена, ако това трасе се раздели на два участъка. Посоченото отрицателно становище е мотивирано с факта, че проектът за „зелено трасе“ не съдържа задълбочено проучване на въздействието му върху околната среда и че засягал територия от значение за Общността, включена в мрежата „Натура 2000“, а именно територията „Fiume Mignone (basso corso)“.
21 Предвид това отрицателно становище Ministero delle Infrastrutture e Trasporti (министерството на инфраструктурата и транспорта, Италия) иска от председателството на Министерски съвет да образува процедурата, предвидена в член 183, параграф 6 от Законодателен декрет № 163/2006. Председателството на Министерски съвет иска от Министерството на околната среда, опазването на територията и морето да оцени възможностите за ограничаване на въздействието върху околната среда на „зеленото трасе“ чрез мерки за смекчаване и компенсиране. Комисията на това министерство, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда, дава ново отрицателно становище по това трасе, като подчертава, че не е възможно да се смекчат вредните последици чрез предписания или други мерки, и счита, че „виолетовото трасе“ е за предпочитане във всяко отношение.
22 С решение от 1 декември 2017 г. Министерският съвет все пак обявява за съответстващ на изискванията на околната среда предварителния проект за „зеленото трасе“, като мотивира решението си с причина от приоритетен обществен интерес, а именно завършването на стратегически маршрут, който е част от трансевропейската транспортна мрежа TEN-T. Въпреки това при съставянето на окончателния проект Министерският съвет задължава вносителя на искането да завърши проучването за въздействието на въпросното трасе върху околната среда и да спази предписанията, становищата и препоръките относно ландшафта и околната среда, отправени на заседанието на службите, свикани от Министерството на инфраструктурата и транспорта.
23 На 28 февруари 2018 г. CIPE одобрява предварителния проект, съответстващ на „зеленото трасе“, с предписания. CIPE иска от ANAS да изготви окончателния проект и проучването на въздействието върху околната среда и възлага на област Лацио да провери това проучване, по-специално за да установи евентуалните необходими допълнителни мерки за смекчаване и компенсиране.
24 Няколко сдружения за защита на околната среда и частноправни субекти сезират Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с жалба срещу решението на Министерския съвет от 1 декември 2017 г. и решението на CIPE от 28 февруари 2018 г.
25 Тази юрисдикция счита, че администрацията е отдала предимство на икономическия интерес и на завършването на пътен маршрут, който е част от трансевропейската транспортна мрежа TEN-Т, пред опазването на околната среда и е отложила за етапа на окончателния проект търсенето на подходящи решения за защита на съответната територия от значение за Общността посредством мерки за компенсиране и смекчаване, които обаче комисията на Министерството на околната среда, опазването на територията и морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда, изключва като възможни по отношение на „зеленото трасе“. Тя отбелязва, че самата администрация признава, че е възприела интегриран подход, като е оценила съвместно екологичните, ландшафтните, културните и социално-икономическите аспекти. При тези условия запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съответствието на приемането на разглеждания предварителен проект с правото на Съюза.
26 При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли член 6 от Директива[та за местообитанията] във връзка с Директива [2009/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7)], доколкото е приложима в конкретния случай, първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство по прилагането му, посочени по-горе, позволяващи на органа от „последна инстанция“, който е компетентен да вземе решението за екологична съвместимост на предварителния проект за строителство в случай на мотивирано несъгласие на министъра на околната среда и на опазването на територията и морето, да даде одобрение и следователно да се съгласи с продължаването на процедурата, позовавайки се на наличието на приоритетен обществен интерес, дори при твърдение от страна на държавния орган, отговорен за опазването на околната среда, че липсва възможност за изготвяне на каквито и да било изисквания и мерки за смекчаване на алтернативния проект в етап на одобрение, за който вече е било изразено отрицателно становище по ОВОС?
2) Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, в което с цел одобряване на предварителния проект за строителство, подлежащо на процедура по ОВОС, се приема, че посоченият „приоритетен обществен интерес“ има предимство пред интереса, свързан с околната среда, ако се основава изключително на по-голямата икономическа ефективност на строителството, съответствието му с опазването, включително на ландшафта, историческата, културната и социално-икономическата защита и необходимостта да се завърши трансевропейската пътна мрежа, в конкретния случай мрежа TEN-[T], определена като „Comprehensive“ [широкообхватна], както е посочено в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г., въпреки наличието на алтернативно и вече одобрено от екологична гледна точка решение?
3) Съвместимо ли е с горепосочената правна уредба на [Съюза] решение като приетото, което счита, че допълнителните по-задълбочени изследвания и проучвания на значението за околната среда на пътното трасе, което не е одобрено в рамките на ОВОС — включително извършената на основание директива[та за местообитанията] — могат да бъдат отложени за етапа на окончателния проект, вместо да се възложат на вносителя на предложението допълнителни по-задълбочени изследвания и проучвания с цел смекчаване на въздействията от гледна точка на икономиката и ландшафта върху алтернативното трасе, което обаче вече е одобрено от екологична гледна точка?
4) При тези условия и в случай на утвърдителен отговор относно съвместимостта [с правото на Съюза] на първия, втория и третия въпрос, допускат ли тези директиви решение като приетото, което не счита за задължително в отрицателен смисъл становището за несъвместимост с околната среда, дадено от компетентния орган по време на процедурата за одобряване на предварителния проект за строителство, отлагайки за окончателния проект извършването на по-задълбочени оценки на въздействието върху компонентите от ландшафта и околната среда на територията, с оглед по-конкретно на оценката на въздействието върху околната среда и последващото предвиждане на подходящи мерки за компенсация и смекчаване на въздействията?
5) Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което на вносителя на предложението за дейността е възложено при изготвянето на окончателния проект за строителството да въведе изискванията, забележките и препоръките по отношение на ландшафта и околната среда, приети на заседанието на службите на съответните администрации, проведено във връзка с предварителния проект, въпреки че във връзка с него органът, отговорен за опазването на околната среда, е установил липсата на възможност за изготвяне на каквито и да било изисквания и мерки за смекчаване на алтернативния проект в етап на одобрение?
6) Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което на вносителя на предложението е възложено също така да направи проучване на въздействието на строителството върху околната среда, включващо т.нар. „подходяща оценка“, изготвена напълно в съответствие със съществуващите правни изисквания, въз основа на които трябва да се извърши въпросната оценка на въздействието?
7) Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което е определена трета страна (област Лацио), различна от тази, която обикновено е отговорна (Комисията на министерството на околната среда, опазването на територията и морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда), с цел да се провери проучването на въздействието върху околната среда, приложено към окончателния проект за строителството, включително с цел определяне на евентуалните допълнителни мерки за смекчаване и компенсация, необходими за защитата и опазването на екологичните и ландшафтните компоненти на съответната територия, като в съответствие със и за целите на член 185, параграфи 4 и 5 от Законодателен декрет № 163/06 Комисията на министерството на околната среда, опазването на територията и морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда трябва впоследствие само да изрази становището си относно спазването в окончателния проект за въпросното пътно строителство на изискванията по отношение на ландшафта и околната среда, след постигането на посочената по-горе проверка?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
27 С първия и втория си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6 от Директивата за местообитанията във връзка с Директива 2009/147, доколкото е приложима към спора в главното производство, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява продължаването по наложителни причини от приоритетен обществен интерес на процедурата по разрешаването на план или проект, чието въздействие върху специална защитена зона не може да бъде смекчено и за който компетентният публичен орган вече е дал отрицателно становище, когато съществува алтернативно, вече одобрено решение от гледна точка на околната среда.
28 Специална защитена зона съгласно определението в член 1, буква л) от Директивата за местообитанията означава „територия от значение за Общността, определена от държавите членки чрез законова или административна разпоредба и/или договор, в която се провеждат мероприятията, необходими за опазване или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена“.
29 Член 6 от тази директива предвижда мерки за опазване на специалните защитени зони. В параграф 3 се определят по-специално условията, при които планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на съответната територия или не са необходими за него, но които могат да окажат значително влияние върху нея, могат да бъдат разрешени.
30 С наредба на министъра на околната среда, опазването на територията и морето от 6 декември 2016 г. за специална защитена зона е определена „Fiume Mignone (basso corso)“. Освен това от предоставените от запитващата юрисдикция обяснения е видно, че тази територия може да бъде засегната значително от разглеждания в главното производство проект за пътен участък. Следователно този проект попада в приложното поле на член 6 от Директивата за местообитанията.
31 От друга страна, Директива 2009/147 не е приложима в спор като разглеждания в главното производство. Наистина жалбоподателите в главното производство изтъкват на територията, обхваната от посочения проект, присъствие на белошипата ветрушка, включена в приложение I към тази директива, и спрямо която на това основание се прилагат специални мерки за защита. Въпреки това, член 7 от Директивата за местообитанията предвижда, че задълженията, произтичащи от член 6 от посочената директива заменят задълженията, произтичащи от вписването на даден вид в списъка на защитените видове по силата на Директива 79/409, кодифицирана и допълнена от Директива 2009/147, считано от датата на класификацията съгласно Директива 79/409, когато последната дата е по-късна от датата, от която се прилага Директивата за местообитанията (вж. в този смисъл решения от 13 юни 2002 г., Комисия/Ирландия, C‑117/00, EU:C:2002:366, т. 25 и от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 109). Следователно трябва да се тълкуват само разпоредбите на Директивата за местообитанията.
32 Член 6, параграф 2 от тази директива възлага на държавите членки общо задължение да вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени зони на влошаването на състоянието на местообитанията и значителното обезпокояване на видовете, за които са определени тези територии (решения от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 32 и от 20 септември 2007 г., Комисия/Италия, C‑304/05, EU:C:2007:532, т. 92). Това задължение допринася за проекта за създаване на единна европейска екологична мрежа, посочен в седмо съображение от посочената директива (решение от 20 септември 2007 г., Комисия/Италия, C‑304/05, EU:C:2007:532, т. 93).
33 Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията предвижда процедура, която се прилага за специалните защитени зони и която има за цел да гарантира посредством предварителен контрол, че планове или проекти, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на съответната територия, но които могат да окажат значително влияние върху нея, се одобряват само ако няма да окажат отрицателно влияние върху интегритета на тази територия (решения от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 34, от 26 октомври 2006 г., Комисия/Португалия, C‑239/04, EU:C:2006:665, т. 19 и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C‑387/15 и C‑388/15, EU:C:2016:583, т. 43).
34 Така тази разпоредба разграничава две фази. Първата изисква от държавите членки да извършват подходяща оценка на въздействието на план или проект върху защитената територия, когато е налице възможност същият да окаже значително влияние върху нея. Втората фаза, която настъпва след посочената подходяща оценка, обвързва одобряването на такива планове или проекти с условието те да нямат отрицателно влияние върху интегритета на съответната територия (решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C‑258/11, EU:C:2013:220, т. 29 и 31, както и от 7 ноември 2018 г., Holohan и др., C‑461/17, EU:C:2018:883, т. 31).
35 Член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията предвижда, че когато въпреки негативните изводи от оценяването, осъществено в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от тази директива, даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“ (решение от 20 септември 2007 г., Комисия/Италия, C‑304/05, EU:C:2007:532, т. 81).
36 Член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията като разпоредба, представляваща изключение от критерия за разрешаване, съдържащ се в параграф 3, второ изречение от посочения член, трябва да се тълкува ограничително (решения от 20 септември 2007 г., Комисия/Италия, C‑304/05, EU:C:2007:532, т. 82 и от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 189).
37 Така от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията следва, че компетентните национални органи по принцип трябва да откажат съгласието си за план или проект, който създава опасност от отрицателно въздействие върху интегритета на съответната територия. Въпреки отрицателното му въздействие върху тази територия планът или проектът може да бъде осъществен по изключение при условията, предвидени в член 6, параграф 4 от тази директива, ако неговото осъществяване е необходимо поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес.
38 В този случай от целта за опазване на специалните защитени зони, която е в основата на член 6 от Директивата за местообитанията, следва, че засягането на интегритета на съответната територия трябва да бъде възможно най-малко. Въпреки това, с оглед на текста си член 6, параграф 4 от тази директива не обвързва възможността да се отдаде предимство на наложителни причини от приоритетен обществен интерес пред защитата на специална защитена зона с условието засягането на интегритета на тази територия да бъде достатъчно смекчено. Следователно посочената разпоредба предвижда, че при извънредни обстоятелства целта за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна в специалните защитени зони може да отстъпи пред други особено наложителни причини от обществен интерес, при условие обаче че се предприемат необходимите компенсаторни мерки от съответната държа членка, за да се запази цялостната кохерентност на европейската екологична мрежа „Натура 2000“.
39 Запитващата юрисдикция посочва, че що се отнася до „зеленото трасе“, посочените наложителни причини от приоритетен обществен интерес се основават на по-малката себестойност на строежа, на съответствието му със защитата на ландшафтните, исторически, културни и социално-икономически фактори, както и на необходимостта от завършване на трансевропейска пътна мрежа.
40 В това отношение следва да се отбележи, че член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията предвижда, че дори когато е оправдано, засягането на интегритета на специална защитена зона да бъде разрешено само ако действително е неизбежно, тоест при липсата на алтернативни решения.
41 Що се отнася до икономическата себестойност на мерките, които могат да бъдат взети предвид при разглеждането на алтернативните възможности, предвид припомненото в точка 34 от настоящото решение ограничително тълкуване на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, не може да се приеме, че само икономическата себестойност на тези мерки може да бъде определяща за избора на алтернативни възможности съгласно тази разпоредба (решение от 14 януари 2016 г., Grüne Liga Sachsen и др., C‑399/14, EU:C:2016:10, т. 77).
42 В настоящия случай от предоставените на Съда данни е видно, че съществува вариант на разглеждания в главното производство проект, обозначен като „виолетово трасе“, който през 2004 г. е получил положително становище от Министерството на околната среда, опазването на територията и морето.
43 Запитващата юрисдикция следва да провери дали по смисъла на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията „виолетовото трасе“ трябва да се разглежда като алтернативно решение с по-малки неудобства за интегритета на специалната защитена зона, наречена „Fiume Mignone (basso corso)“ в сравнение със „зеленото трасе“.
44 С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 6 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява да се продължи поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес процедурата за издаване на разрешение за план или проект, чието въздействие върху специална защитена зона не може да бъде смекчено и за който компетентният публичен орган вече е издал отрицателно становище, освен ако е налице алтернативно решение с по-малко неудобства за интегритета на съответната територия, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.
По третия и четвъртия въпрос
45 С третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали когато даден план или проект съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията е получил отрицателна оценка по отношение на въздействието му върху специална защитена зона и съответната държава членка на основание параграф 4 от посочения член все пак е решила да го осъществи поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес, член 6 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се отложи за етапа на окончателния план или проект осъществяването на други по-задълбочени проучвания на последиците от този план или проект върху въпросната зона и определянето на подходящи компенсаторни и смекчаващи мерки.
46 Третият и четвъртият въпрос всъщност съдържат три отделни въпроси.
47 На първо място, с тези въпроси запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 6 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се отложи за етапа на окончателния план или проект осъществяването на други по-задълбочени проверки и проучвания на последиците от въпросния план или проект за специална защитена зона, когато предварителният план или проект не е бил одобрен в рамките на оценката на въздействието върху тази територия.
48 По силата на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията компетентният национален орган трябва да откаже да разреши разглеждания план или проект, когато съществува несигурност относно липсата на неблагоприятни последици за интегритета на съответната територия. По този начин посочената разпоредба включва принципа на предпазните мерки и позволява ефикасно да се предотврати засягането на интегритета на защитените територии, дължащо се на предвидените планове или проекти. Не толкова стриктен критерий за одобрение не би могъл да гарантира толкова ефикасно постигането на целта за защита на териториите, към която се стреми споменатата разпоредба (решения от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 57 и 58, от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C‑258/11, EU:C:2013:220, т. 41 и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C‑387/15 и C‑388/15, EU:C:2016:583, т. 53).
49 Следователно извършената съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията оценка не може да съдържа празноти и трябва да включва пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените работи за засегнатата защитена зона (вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C‑258/11, EU:C:2013:220, т. 44 и от 15 май 2014 г., Briels и др., C‑521/12, EU:C:2014:330, т. 27).
50 От това следва, че предвидената в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията оценка не може валидно да продължи въз основа на извършени на по-късен етап проверки и проучвания. В момента, в който настъпи необходимост от допълването или задълбочаването ѝ, оценката на въздействието на даден план или проект върху специална защитена зона не може да се разглежда като предвидената в тази разпоредба оценка.
51 В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че компетентният орган изрично е посочил, че иска да приложи член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията. Като разпоредба обаче, предвиждаща изключение от посочения в член 6, параграф 3 от тази директива критерий за разрешаване, член 6, параграф 4 от посочената директива се прилага едва след като въздействието на даден план или проект е било анализирано в съответствие с разпоредбите на посочения член 6, параграф 3 (решение от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C‑387/15 и C‑388/15, EU:C:2016:583, т. 60).
52 В действителност познаването на това въздействие от гледна точка на целите за опазване на въпросната територия представлява задължителна предпоставка за прилагането на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, тъй като при липса на посочените елементи не може да бъде преценено нито едно условие за прилагане на тази предвиждаща изключение разпоредба. Изследването на евентуални наложителни причини от приоритетен обществен интерес и на наличие на увреждащи в по-малка степен алтернативи действително изисква съпоставяне с отрицателното въздействие, нанесено на територията от разглеждания план или проект (решение от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C‑387/15 и C‑388/15, EU:C:2016:583, т. 61 и цитираната съдебна практика).
53 От това следва, че като прилага разпоредбите на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, компетентният орган в главното производство със сигурност непременно е приел, че вече направената отрицателна оценка на въздействието върху съответната специална защитена зона на разглеждания в главното производство проект е била предвидената в член 6, параграф 3 от тази директива. Ето защо тази оценка не може да бъде допълвана, както е изложено в точка 48 от настоящото решение.
54 На второ място, с третия и четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи и дали член 6 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се отложи за етапа на окончателния план или проект определянето на мерки за смекчаване, когато въпросният план или проект не е бил одобрен в рамките на оценката на въздействието върху специална защитена зона.
55 Предварително следва да се констатира, че текстът на член 6 от Директивата за местообитанията не съдържа никакво позоваване на каквото и да било понятие „мярка за смекчаване“ (решение от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C‑387/15 и C‑388/15, EU:C:2016:583, т. 57).
56 Макар с този израз да се обозначават мерките за защита, целящи да се избегне или намали отрицателното въздействие на план или проект върху въпросната територия, припомненото в точка 49 от настоящото решение изискване оценката на предвидения в член 6, параграф 3от Директивата за местообитанията план или проект да съдържа пълни, точни и окончателни констатации и изводи налага тези мерки да бъдат оценени едновременно със самия план или проект и следователно посочените мерки да са включени в посочения план или проекти (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C‑387/15 и C‑388/15, EU:C:2016:583, т. 54). Следователно те не могат да изменят съответния план или проект след тази оценка. Да се допусне изменението на плана или проекта след оценката на въздействието му върху съответната територия чрез смекчаващи мерки всъщност би означавало отказ от оценка на въздействието върху съответната територия на самите мерки, както и на въздействието на окончателния план или проект в нарушение на целите на член 6 от тази директива.
57 Следователно този член не допуска правна уредба, която позволява да се отложи определянето на мерките за смекчаване на въздействието на даден план или проект върху специална защитена зона за етап, следващ подходящата оценка на въздействието по смисъла на параграф 3 от него.
58 На трето място, с третия и четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 6 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се отложи определянето на компенсаторни мерки за етапа на окончателния план или проект, когато въпросният план или проект не е бил одобрен в рамките на оценката на въздействието върху специална защитена зона.
59 Съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията компенсаторните мерки, необходими за осигуряване на цялостна кохерентност на „Натура 2000“, се приемат от съответната държава членка, ако въпреки отрицателната оценка на въздействието върху съответната територия и при липса на алтернативни решения, даден план или проект трябва да бъде осъществен по неотложни причини от приоритетен обществен интерес.
60 Следователно компенсаторните мерки при необходимост се определят след предвидената в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията подходяща оценка на въздействието.
61 В действителност, както е припомнено в точки 51 и 52 от настоящото решение, член 6, параграф 4 от посочената директива се прилага само след като въздействието на план или проект е анализирано в съответствие с разпоредбите на параграф 3 от посочения член.
62 Освен това самото естество на компенсаторните мерки оправдава тяхното определяне след подходящата оценка на отрицателното въздействие на план или проект върху съответната територия. В това отношение целта на тези мерки е да произведат действие в друг мащаб, по-специално след осъществяването на съответния план или проект, за да се осигури или възстанови цялостната кохерентност на европейската екологична мрежа „Натура 2000“, предвид неизбежните вреди, причинени от този план или проект върху интегритета на съответната специална защитена зона.
63 Следователно необходимите компенсаторни мерки трябва да се определят след предвидената в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията оценка, ако се планира осъществяване на въпросния план или проект, въпреки отрицателното му въздействие върху съответната специална защитена зона и ако са изпълнени другите условия за прилагането на член 6, параграф 4 от посочената директива.
64 С оглед на гореизложените съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че когато даден план или проект е получил отрицателна оценка за въздействието му върху специална защитена зона съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, но въпреки това съответната държава членка е решила в съответствие с параграф 4 от този член да го реализира поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес, член 6 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява след отрицателна оценка в съответствие с параграф 3 от този член и преди окончателното му приемане съгласно параграф 4 от посочения член, този план или проект да бъде допълван с мерки за смекчаване на въздействието му върху тази територия и оценката на това въздействие да продължи. От друга страна, член 6 от Директивата за местообитанията допуска в същата хипотеза правна уредба, която позволява да се определят компенсаторни мерки в рамките на същото решение, при условие че са изпълнени и останалите условия за прилагане на член 6, параграф 4 от тази директива.
По пети и шести въпрос
65 С петия и шестия си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща вносителят да осъществява проучване на въздействието на въпросния план или проект върху съответната специална защитена зона и да включва в окончателния план или проект становища и препоръки относно ландшафта и екологията, след като въпросният план или проект е получил отрицателна оценка от компетентния орган.
66 На първо място, следва да се констатира, че нито Директивата за местообитанията, нито практиката на Съда съдържат пречка вносителят да бъде задължен да представи в подкрепа на искането за разрешение на своя план или проект проучване на въздействието му върху съответната специална защитена зона, въз основа на което компетентният орган да извърши оценка на въздействието на този план или проект върху посочената територия по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива.
67 На второ място, от текста на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията следва, че тази оценка трябва да се извърши не от вносителя, а от компетентния орган, който държавите членки определят като отговорен за изпълнението на задълженията по тази директива (решение от 7 ноември 2018 г., Holohan и др., C‑461/17, EU:C:2018:883, т. 44).
68 На трето място, както беше посочено в точка 56 от настоящото решение даден план или проект не може да бъде изменен след оценката на въздействието му върху съответната специална защитена зона, тъй като по този начин се поставят под въпрос пълнотата и окончателният характер на тази оценка и гаранцията, която тя представлява за опазването на тази зона. Следователно на вносителя не може да бъде възложено да включи предписания, становища и препоръки в разглеждания план или проект, когато той вече е получил отрицателна оценка от компетентния орган, освен ако така измененият план или проект бъде подложен на нова оценка от този орган.
69 На четвърто място, измененията, които не се допускат в план или проект след оценка на въздействието му върху специална защитена зона, са само тези, които могат да имат значително въздействие върху тази територия. Обратно, параметрите, за които няма никакво съмнение от научна гледна точка, че въздействието им не може да засегне територията, могат да бъдат изцяло оставени на последващото решение на вносителя (решение от 7 ноември 2018 г., Holohan и др., C‑461/17, EU:C:2018:883, т. 46).
70 С оглед на гореизложените съображения на петия и шестия въпрос трябва да се отговори, че Директивата на местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че вносителят трябва да реализира проучване на въздействието на разглеждания план или проект върху съответната специална защитена зона, въз основа на което компетентният орган да извърши оценка на въздействието. Посочената директива обаче не допуска национална правна уредба, която позволява на вносителя да включи в окончателния план или проект предписания, становища и препоръки по отношение на ландшафта и екологията, след като е получил отрицателна оценка от компетентния орган, без да е необходимо измененият план или проект да се подлага на нова оценка от този орган.
По седмия въпрос
71 Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се определи орган, различен от този, на когото е възложена оценката на въздействието на план или проект върху специална защитена зона, за да се провери проучването на въздействието върху тази територия, което трябва да бъде приложено към окончателния план или проект.
72 На първо място, тъй като в Директивата за местообитанията не се съдържа никакво указание относно органа, компетентен да оцени въздействието върху специалните защитени зони на планове или проекти, които могат да окажат значително влияние върху такива зони, тя трябва да се тълкува като възлагаща на държавите членки задача да определят този орган.
73 На второ място, както е припомнено в точка 49 от настоящото решение, оценката на въздействието на даден план или проект върху съответната специална защитена зона, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, трябва да съдържа пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените работи за засегнатата защитена зона (вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C‑258/11, EU:C:2013:220, т. 44 и от 15 май 2014 г., Briels и др., C‑521/12, EU:C:2014:330, т. 27). Ето защо, когато е направена, както в разглеждания случай и както е посочено в точки 51—53 от настоящото решение, тази оценка не може да бъде продължена или допълнена нито от органа, който я е осъществил, нито от друг орган.
74 Ето защо на седмия въпрос следва да се отговори, че Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че макар да оставя на държавите членки грижата да определят органа, компетентен да оцени въздействието на план или проект върху специална защитена зона при спазване на критериите, посочени в практиката на Съда, тя обаче не допуска който и да е орган да продължи или да допълва тази оценка след извършването ѝ.
По съдебните разноски
75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
1) Член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява да се продължи поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес процедурата за издаване на разрешение за план или проект, чието въздействие върху специална защитена зона не може да бъде смекчено и за който компетентният публичен орган вече е издал отрицателно становище, освен ако е налице алтернативно решение с по-малко неудобства за интегритета на съответната територия, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.
2) Когато даден план или проект е получил отрицателна оценка за въздействието му върху специална защитена зона съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43, но въпреки това съответната държава членка е решила в съответствие с параграф 4 от този член да го реализира поради наложителни причини от приоритетен обществен интерес, член 6 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява след отрицателна оценка в съответствие с параграф 3 от този член и преди окончателното му приемане съгласно параграф 4 от посочения член, този план или проект да бъде допълван с мерки за смекчаване на въздействието му върху тази територия и оценката на това въздействие да продължи. От друга страна, член 6 от Директивата за местообитанията допуска в същата хипотеза правна уредба, която позволява да се определят компенсаторни мерки в рамките на същото решение, при условие че са изпълнени и останалите условия за прилагане на член 6, параграф 4 от тази директива.
3) Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че вносителят трябва да реализира проучване на въздействието на разглеждания план или проект върху съответната специална защитена зона, въз основа на което компетентният орган да извърши оценка на въздействието. Посочената директива обаче не допуска национална правна уредба, която позволява на вносителя да включи в окончателния план или проект предписания, становища и препоръки по отношение на ландшафта и екологията, след като е получил отрицателна оценка от компетентния орган, без да е необходимо измененият план или проект да се подлага на нова оценка от този орган.
4) Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че макар да оставя на държавите членки грижата да определят органа, компетентен да оцени въздействието на план или проект върху специална защитена зона при спазване на критериите, посочени в практиката на Съда, тя обаче не допуска който и да е орган да продължи или да допълва тази оценка след извършването ѝ.
Подписи