РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
11 юли 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Сътрудничество по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Съдебна компетентност — Член 5, точка 1, буква б), второ тире — Компетентност на съда по мястото на изпълнение на задължението — Място на доставка на услугите — Договор за превоз на стоки между две държави членки — Маршрут, който се състои от няколко етапа и се изминава с различни превозни средства“
По дело C‑88/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) с акт от 15 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 17 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело
Zurich Insurance plc,
Metso Minerals Oy
срещу
Abnormal Load Services (International) Limited,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик), D. Šváby и M. Vilaras, съдии,
генерален адвокат: Е. Танчев,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Abnormal Load Services (International) Ltd, от M. Komonen, asianajaja,
– за финландското правителство, от J. Heliskoski, в качеството на представител,
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и P. Lacerda, в качеството на представители,
– за швейцарското правителство, от M. Schöll, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от P. Aalto и M. Heller, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 април 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Zurich Insurance plc, установено в Ирландия застрахователно дружество (наричано по-нататък „Zurich“), и Metso Minerals Oy, учредено по финландското право дружество (наричано по-нататък „Metso“), от една страна, и Abnormal Load Services (International) Ltd, установено в Обединеното кралство дружество (наричано по-нататък „ALS“), от друга, относно плащането на обезщетение за вреди поради загубването на товар по време на превоза му, извършен от ALS.
Правна уредба
3 Съображения 11 и 12 от Регламент № 44/2001 гласят:
„(11) Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определи автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат конфликти на юрисдикции.
(12) Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване“.
4 Член 5, точка 1, който се намира в глава II, раздел 2 („Специална компетентност“) от същия регламент, предвижда:
„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:
1) а) по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;
б) за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:
– в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,
– в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;
в) ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква а)“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
5 Metso, в качеството на изпращач, и ALS, в качеството на превозвач, сключват договор за превоз на верижна конусна трошачка (наричана по-нататък „трошачката“) от Пори (Финландия) до Шефийлд (Обединеното кралство).
6 Трошачката е превозена първо върху шасито на тежкотоварен автомобил от Пори до пристанище Раума (Финландия), където е разтоварена и натоварена на кораб, стигайки до него на собствен ход. След като е превозена по море до пристанище Хул (Обединеното кралство), трошачката пак на собствен ход слиза от кораба и е натоварена на друг тежкотоварен автомобил. Накрая, трошачката е експедирана от Хул по съответния шосеен маршрут, но е изгубена, преди да бъде предадена на получателя ѝ в Шефийлд.
7 Zurich възстановява на Metso стойността на трошачката без сумата за самоучастие, предвидена от застрахователния договор.
8 С иска си, предявен пред Satakunnan käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Сатакунта, Финландия), Zurich и Metso искат осъждането на ALS да им изплати обезщетение в размер на стойността на трошачката. ALS иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим поради липса на компетентност на сезирания съд.
9 С определение от 5 април 2012 г. Satakunnan käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Сатакунта) приема, че има компетентност да разгледа този спор.
10 С решение от 22 март 2013 г. той осъжда ALS да изплати на Zurich и на Metso сумата, претендирана в иска им.
11 ALS обжалва това решение пред Vaasan hovioikeus (Апелативен съд Вааса, Финландия). С решение от 30 март 2015 г. последният приема, че финландските съдилища нямат компетентност съгласно член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, за да разгледат този спор, и отхвърля иска като недопустим.
12 Zurich и Metso обжалват решението на Vaasan hovioikeus (Апелативен съд Вааса) пред Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия). Последният приема, че след като в настоящия случай местата на изпращане и на доставка на трошачката, предвидени в договора за превоз на стоки, се намират в две различни държави членки, е необходимо да се провери дали член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че има само едно място на доставка на услугата по превоз, а именно мястото, където е крайната дестинация на превоза и където стоката се предава на нейния получател, или дали разглежданият договор за превоз има същите особености като на договора, довел до постановяването на решение от 9 юли 2009 г., Rehder (C‑204/08, EU:C:2009:439), в който случай ищецът би имал възможност да избира между най-малко две различни съдилища.
13 При това положение Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„По какъв начин в съответствие с член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се определя мястото, съответно местата, където е предоставена дадена услуга, когато става въпрос за договор за превоз на стоки между две държави членки и този превоз се състои от различни части, за които са използвани различни превозни средства?“.
По преюдициалния въпрос
14 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на договор като процесния по главното производство относно превоза на стока между държави членки на няколко етапа и с различни превозни средства, както мястото на изпращане, така и мястото на доставка на стоката представляват места на предоставяне на услугата по превоз по смисъла на тази разпоредба.
15 В тази насока следва да се припомни, че предвиденото в член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 правило за специална компетентност при предоставяне на услуги посочва като компетентен съда по „мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“.
16 Досежно определянето на „мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“, Съдът е постановил, че в случай на множество места на доставка на услуги в различни държави членки по принцип е необходимо за място на изпълнение да се приеме мястото, което гарантира най-тясна връзка между договора и компетентния съд, като по общо правило в най-тясна връзка се намира мястото на основната доставка (вж. в този смисъл решение от 11 март 2010 г., Wood Floor Solutions Andreas Domberger, C‑19/09, EU:C:2010:137, т. 33).
17 По отношение на същата разпоредба, във връзка с осъществен от съдоговорителя директен полет на съответния пътник Съдът, след като анализира услугите, чието предоставяне отговаря на изпълнението на задълженията по договор за превоз по въздух на лица, е направил извод, че единствените места, които имат пряка връзка с посочените услуги, предоставени в изпълнение на свързаните с предмета на договора задължения, са мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2009 г., Rehder, C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 40 и 41).
18 Оттук Съдът е заключил, че мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета трябва да се считат на същото основание за места на основната доставка на услугите, предмет на посочения договор за превоз по въздух — нещо, което обосновава компетентността за разглеждане на искане за обезщетение, основано на този договор за превоз, на съда — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2009 г., Rehder, C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 43 и 47).
19 В настоящия случай следва да се провери дали — в контекста на договор за превоз на стоки като разглеждания по главното производство — за място на предоставяне на услугите по смисъла на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001, което гарантира тясна връзка между договора за превоз и компетентния съд, следва да се счита не само мястото на доставка на стоката, но и мястото на нейното изпращане.
20 Както отбелязва генералният адвокат в точки 50—53 от заключението си, в тази насока се налага изводът, че в рамките на договор за превоз на стоки мястото на изпращане на тези стоки има тясна връзка със същността на услугите, произтичащи от посочения договор.
21 Всъщност при превоз на стоки превозвачът трябва да изпълни в мястото на изпращане важна част от доставката на уговорената услуга, а именно да получи стоките, да ги натовари по подходящ начин и като цяло да ги защити, за да не се повредят.
22 Неправилното изпълнение на договорните задължения, свързани с мястото на изпращане на дадена стока, като по-специално задължението за натоварване, може да доведе до неправилно изпълнение на договорните задължения в местоназначението на превоза.
23 Ето защо за място на доставка на услугата, по смисъла на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001, което гарантира тясна връзка между договора за превоз и компетентния съд, следва да се счита не само мястото на доставка, но и мястото на изпращане на стоката.
24 Това разрешение отговаря на изискването за предвидимост, защото позволява и на ищеца, и на ответника да идентифицират съдилищата по мястото на изпращане и на доставка на стоката, така както са определени в договора за превоз, като съдилища, които могат да бъдат сезирани (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Nickel & Goeldner Spedition, C‑157/13, EU:C:2014:2145, т. 41).
25 С оглед на предходните съображения член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на договор като процесния по главното производство относно превоза на стока между държави членки на няколко етапа, с междинни спирания и с различни превозни средства, както мястото на изпращане, така и мястото на доставка на стоката представляват места на предоставяне на услугата по превоз, по смисъла на тази разпоредба.
По съдебните разноски
26 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на договор като процесния по главното производство относно превоза на стока между държави членки на няколко етапа, с междинни спирания и с различни превозни средства, както мястото на изпращане, така и мястото на доставка на стоката представляват места на предоставяне на услугата по превоз, по смисъла на тази разпоредба.
Подписи