ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

18 декември 2008 година

Дело F-64/08

Bart Nijs

срещу

Сметна палата на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник — Кратко изложение на правните основания в жалбата — Процедура по атестиране — Определяне на оценяващия и контролиращия оценяващ — Липса на увреждащ акт — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Nijs иска отмяна на решението на генералния секретар на Сметната палата от 27 септември 2007 г., действащ в качеството си на орган по назначаването, с което директорът на дирекция „Писмени преводи“ на Сметната палата е определен като оценяващ по отношение на жалбоподателя, а самият генерален секретар — като контролиращ оценяващ за целите на процедурата по атестиране, както и обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял.

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Определяне на оценяващия и контролиращия оценяващ за целите на процедурата по оценяване

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

Подлежащи на обжалване актове и решения са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и незабавно интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. По отношение на актовете или решенията, които се изготвят на няколко етапа, по-специално след провеждането на вътрешна процедура, по принцип подлежащи на обжалване актове са само мерките, които определят окончателното становище на институцията след провеждането на процедурата, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, като законосъобразността на междинните мерки обаче може да се оспори в хода на производство срещу подлежащите на обжалване актове. Впрочем дори да се приеме, че писмото, с което се определят оценяващият и контролиращият оценяващ за целите на процедурата по атестиране на длъжностно лице, има обхвата на решение, подобно определяне представлява междинна мярка, чиято цел е да подготви окончателното решение за оценяване на способностите, ефикасността и поведението в службата на заинтересованото лице съгласно член 43 от Правилника. Следователно законосъобразността на подобна мярка може да се оспори само по повод обжалването на окончателния доклад за оценяването.

(вж. точки 16 и 17)

Позоваване на:

Съд — 7 април 1965 г., Weighardt/Комисия, 11/64, Recueil, стр. 365, 383; 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87, Recueil, стр. 303, точка 23

Първоинстанционен съд — 22 юни 1990 г., Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, Recueil, стр. II‑281, точки 21 и 22; 7 септември 2005 г., Krahl/Комисия, T‑358/03, Recueil FP стр. I‑A‑215 и II‑993, точка 38

Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP стр. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точка 33; 24 май 2007 г., Lofaro/Комисия, F‑27/06 и F‑75/06, все още непубликувано в Сборника, точка 57, обжалвано пред Първоинстанционния съд, дело T‑293/07 P